“Тя: Знаеш ли къде искам да живея завинаги?
Той: Къде?
Тя: В сърцето ти!”
Няма по-хубаво от споделената силна любов. Няма по-болезнено от разбитото сърце. Няма по-страшно от самотата. Темата за любовта е изключително близка до сърцето на всеки човек, а любовта е неизчерпаем извор на вдъхновение.
Дългосрочното романтично щастие, обаче е трудно постижимо за мнозина
Не рядко с течение на времето в една връзка на преден план излизат все повече различията. Раздялата е болезнена крачка, която се предприема трудно.
Въпреки това, разводите са достигнали плашещи измерения – водач в световната класация е Белгия с близо 60%. Според Българският национален статистически институт, всеки втори брак у нас приключва с развод до 10-та година.
По този показател хората, живеещи в големите градове водят убедително. На София принадлежи и рекорда по жители с повече от два развода – над 200 хиляди души.
За много от нас не е нужна статистическа справка, а е достатъчно да се огледаме около нас, за да видим, че дългосрочното щастие е трудно постижимо.
Съществуват и двойки, които са много щастливи дори след дълги години съвместно съжителство
От време на време, напук на всичко се появява двойката, която е заедно от 20 години, и в която партньорите се гледат толкова влюбено все едно са в началото на своя романс.
Задавали ли сте си въпроса какво седи в основата на такива красиви взаимоотношения? Отговорът има два елемента: съвместимост и умения.
Съвместимост на характерите – какво е това?
Влиянието на характерите на двама романтични партньори върху нивото на щастие във връзката им е обект на изучаване от сравнително скоро. Наблюдавайки хиляди двойки, психолозите установили, че най-голямата разлика между тези, които са щастливи дългосрочно и тези, които не са е нивото на съвместимост на характерите.
С други думи, щастливите двойки имат допълващи се характери, което спомага за едновременното удовлетворяване на нуждите и на двата партньора.
При другите, не толкова щастливи двойки, удовлетворяването на основни нужди на единия партньор е в противовес с основни нужди на другия партньор – ниска съвместимост.
Как липсата на съвместимост в характерите влияе на връзката?
Представете си например, че Мария има нужда от много близост с приятеля й Иво, за да се чувства щастлива и затова тя изразява силната си любов към него чрез прекарване на много време заедно.
Иво има нужда от голямо лично пространство и да остава сам по-често. Той изразява силната си любов към Мария чрез подаръци и изненади.
В тази двойка Иво често ще се чувства задушен от нестихващата нужда на Мария да са заедно и начина, по който тя изразява любовта си.
Мария пък възприема нуждата на Иво от повече пространство като липса на любов, която той опитва да компенсира с подаръци, които не означават нищо за нея.
Макар и двамата да се обичат много, различията в характерите им поставят непреодолими пречки пред дългосрочното им щастие.
Защо често попадаме във връзки със средна или ниска съвместимост?
Концепцията за съвместимост на характерите е малко позната в България.
Изборът на романтичен партньор за повечето от нас е базиран изцяло на фактори като външен вид, ценности и интереси.
Те са много важни, но за жалост не са определящи за съвместимостта на характерите.
Когато има пълна несъвместимост се разбира бързо, но в повечето случай несъвместимостта е частична. Подобна ситуация означава, че ще има нещо, което силно свързва партньорите и нещо, което силно ги отдалечава.
Това е и най-често срещаното състояние на връзките, но за жалост в тези връзки смеха и веселието не са неизменна част от ежедневието.
Съществува ли съвместим партньор за всеки?
Добрата новина е, че съществува съвместим партньор за всеки. Лошата новина е, че хората не знаят за какво да гледат, а за мнозина шансът да го срещнат случайно е 1 към 800. Запознанство със съвместим партньор изисква отсяване на голям брой хора по критерии за съвместимост, а това е почти невъзможно без професионален подбор.
Може ли да се увеличи щастието в съществуваща връзка?
Поведението ни е функция на вродени нужди и придобити навици.
Поведения, които удовлетворяват вродени нужди могат да бъдат променени, но това води до неудовлетворение.
Обикновено такива промени са краткосрочни и хората бързо се връщат към старите си навици. За разлика от тях, поведенията продиктувани от придобити навици могат да бъдат променени. Промяната на именно такива поведения може да допринесе за увеличаване на щастието в една връзка.
Например, Мария се връща вкъщи стресирана от работа и има нужда да сподели работните проблеми с приятеля си Иво.
Мария има нужда просто някой да я изслуша с разбиране и да я прегърне, за да й олекне.
Иво, обаче, реагира буквално и започва да предлага на Мария решения за работните й проблеми. Мария няма нужда от това и продължава да разказва за същите проблеми.
Иво не разбира защо Мария не се успокоява при положение, че има решение и се изнервя. Мария не се чувства разбрана, а Иво не се чувства оценен за това, че иска да помогне.
Двамата се намусват и вечерта завършва, без да си говорят.
Тази ситуация не е причинена от липса на съпричастност и загриженост, а от липса на знания относно нуждите на другия.
Адекватната реакция в различните ситуации не е трудна, но изисква познания, които не са очевидни дори и при богат романтичен опит. В Западна Европа и Америка е популярно хората да ходят на семеен психолог. Това е практика не само за тези, които имат проблеми, но и за тези, които просто искат повече щастие.
В България индустрията не е силно развита и не е масова практика да се търсят начини за усъвършенстването на една връзка.
Александър Найденов е работил 9 години за Procter & Gamble в Румъния, Швейцария и Америка, където изгражда успешна мениджмънт кариера. Връща се преди година в България и основава Фонтан на Щастието. Идеята за сайта се ражда от страстта му към психология, желанието да намери съвместима по характер половинка и да помогне на всички други хора, които искат да изградят истински щастливи и романтични взаимоотношения.