За завистта и лицемерието, с които се сблъсках, когато поисках пари за труда си

Знаете ли какво е общото между клуб Мастърхак и Сенека?

Преди време прочетох една история на древния стоик, в която се разказваше за завистта и лицемерието. За меренето с поглед колко е пълно чуждото канче…

Тя ми напомни за момента, в който реших да поставя платен достъп до част от съдържанието, което създаваме в lifehack.bg

„Да искаш пари за съдържание? Та всичко го има безплатно… Егати наглеца“

Вероятно Washington Post, Ню Йорк Таймс, Newyorker, The Athlantic и т.н. са по-глупави от нас и не знаят, че всичко го има в нета безплатно та да имат платен абонамент…

Какви идиоти!

Ами родния Капитал?

Сигурно и там работят аматьори, които нищо не разбират…

И все пак нямаше никаква изненада!

Имайки предвид народопсихологията и това, че някой изобщо се е осмелил да предложи подобна услуга на пазара, бурната реакция на негодувание, присмех и омраза беше съвсем очаквана. И все пак това си е огромна доза лицемерие. Защо ли?

📜 Нека ви разкажа историята…

След като станал учител на императора, Сенека бил обсипан с много скъпи дарове и злато, често бил гост на отбрани трапези и се наслаждавал на всякакви блага и привилегии.

Скоро това направило впечатление на неговите противници и те започнали да го изтъкват като довод срещу ученията на Сенека. Един ден мъдрецът бил пресрещнат на площада от негов неприятел, който веднага скочил с въпроси и обвинения:

― Ти, Сенека, си един лъжец и лицемер!

Как не те е срам едно да учиш, съвсем друго да вършиш!

― Нима правя така? – спрял се озадачен мъдрецът. Нека тогава те запитам с кое от моите действия съм се отрекъл от философията си?

― Ха! И питаш! Та нали ти си този, които все говори за стоически добродетели и за аскетичен живот. Нали проповядваш да се откажем от материалното, защото колкото повече имаме, толкова по-големи роби на вещите ставаме?

А къде живееш? В двореца! С какво се храниш? С царски деликатеси! Обсипан си със злато и скъпи платове, слуги се грижат за теб, каквото не си поискал, само него не си имал… И какво излиза? Наслаждаваш се на богатството и на неговите плодове без свян, а на другите разправяш да се въздържат.

Нима това не е двулично, а. философе? Нали уж изцяло се отричаше от хедонизма?

― Бих те нарекъл глупак – отвърнал му Сенека, ала не смятам, че така ще ти помогна да се осъзнаеш. Нека ти посоча все пак къде грешиш и ако ме изслушаш, може да излезе в крайна сметка, че лицемерният си ти…

― Аз? Нахалник! Така ли ще се защитиш, мъдрецо! – присмял се опонентът му.

― Ще ти изложа фактите накратко, тъй като не разполагам с много време да поучавам дървени глави като тебе.

― Слушам те, макар и аз да не горя от желание да губя ценни мигове от живота си в празните ти приказки. Но хайде, защити се, лъжецо!

― Защо да съм лъжец? – ядосал се Сенека – Кога съм се стремял умишлено към богатства? Направил ли съм някога нечестно дело, за да заслужа фалшиви почести?

Не, не съм! Онова, което правя, е да просветлявам умовете на хората и да ги уча как най-добре и най-полезно да преминат през земните си дни!

Ти си сляп за това, ала имаш сетива да броиш кой какви облаги ми е предоставил в замяна на познанията ми! Не виждаш труда ми, а само благините, които съм заслужил с този труд. Затова и завиждаш, без да осъзнаваш, че само на себе си пречиш така.

― Не завиждам, а само отбелязвам какъв контраст има между думите и делата ти.

― О, невежество! Нападаш ме, а нищо не си разбрал!

Никога не съм проповядвал човек да се откаже от заплащането за труда си! Тогава защо отхвърляш като толкова немислимо и нечестно един философ да приема заплащане за знанията и ума си! Та това е моят труд!

Никога не съм отпратил човек без съвет, без значение дали ще ми бъде заплатено или не. Моята цел никога не са били благата, но те неизменно идват при този, който следва пътя на добродетелта и на ума си. Щастието винаги спохожда този, който умее да дава, без тайно наум да брои колко може да спечели. Аз искам човек да умее да живее разумно и щастливо, без да се обвързва с материалното, защото то е преходно и като такова неизменно носи страдания на притежателя си.

Незрелият ум никога не е готов да загуби лъскавите вещи, които е притежавал, без това да го хвърли в съкрушителна мъка. Но мъдрият с удоволствие ползва благините, които си е заслужил по честен начин, без да се тревожи, че може да ги загуби, защото всъщност никога не се е стремил към тях, защото винаги е знаел, че те не са най-важното нещо в живота му. Сега разбра ли ме?

― Не, не мога да те разбера! – възразил човекът.

За мене ти говориш празни приказки, използваш ги като инструмент, за да живееш като цар, без да се мориш да вършиш истински труд.

― Истински труд? Нима за тебе трудът е само тежката физическа работа? Нима смееш да мислиш, че без философия си струва да се живее? Нима за тебе щастието е само в пълния стомах? Ах, колко вредно и наивно!

Но има и друго – продължил Сенека, – утре такъв като теб ще се зачуди има ли смисъл човек да се отдаде на науката, има ли полза от изкуството, каква е файдата от спортните достижения и кому е нужно да разсъждава над смисъла на живота – нали всичко това, по твои думи, не е истинско занимание и не заслужава да се заплаща? Според теб всички трябва да се захванем със земеделие или е търговия и да се посветим на това да печелим пари. А докато се грижим само за печеленето на пари, ще загърбим възможността да се развиваме, ще закърнеем и затъпеем.

Е, не на всеки е отредено да има блестящ ум, не всеки е атлет и не всеки е самороден талант, но това не значи, че само трудоваците и бачкаторите имат право на заплащане. Не може всички да сме мъдреци, но и не може да осъждаме някои, че са по-умни.

Не може всички да разбираме тайните на вселената, ала и не може тази, които са по-далече от разбирането им, да отнемат на другите, по-просветените, правото да получат дължимото за техните умения. Затова не наричай философа лицемер, задето приема заплащане за труда и способностите си, тъй както не наричаш лицемер хлебаря, задето търси цена за хляба си. Никому не съм наставлявал да се труди безплатно!

Не е грешно, нито срамно да оценяват труда ти. Грешно и срамно е да се стремиш към придобивки и слава без заслуги, само със спекула или друг нечестен начин.

Не се привързвай към материалното, бъди готов да вървиш пеш, ако в живота ти се случи да загубиш каляската си. Но докато имаш, използвай я.

Вещите служат на хората, а не обратното!

От двама ни тук ти си лицемерът, защото в думите ти прозира завист, че мене оценяват тъй високо, а тебе – не. Сигурно непреодолимо копнееш да се ползваш с моето благополучие и тайно би дал всичко, за да го достигнеш, а ме пресрещаш по долен начин и ме обвиняваш в двуличие!

И с тези думи Сенека ядосано се отдалечил…

📜 Виж още и: Как да превърнеш разрушителната сила на завистта в най-мощната движеща сила на света (4 стъпки) →


🔥 Изводите

Позаната ситуация, нали?

Това се случва не само на мен и на това, което правя.

Случва се на всеки…

Затова, следващият път, когато решите да съдите, или пък някой се осмели да съди вас затова, че сте поискали възнаграждение за труда си, припомнете си тази история!

След това продължете да правите това, което вярвате, че е правилно.

📜 Стоицизъм за предприемачи: Как да превръщаш проблемите във възможности

  •  
  •  
  •  
  • Адаш,много ми хареса това,което си използвал от Семена.Но мисля,че ти отдавна си Прозрял пътя си и това,че другите не го виждат сине техен „проблем“ не е твой. На-Храни ги качествено всеки път когато не знаят как да се държат с теб,това което правиш и не запитат вложената ти Енергия!

  • Огромна благодарност за статията, Христо.
    Поставя на мястото им всички злобари и завидливци, по модерному хейтъри.
    Никой не си на кавал насила да се абонира, а мнението на другите нека си остане за тях.
    Сещам са за девиза на една от сестрите Малееви,
    Прави каквото трябва, пък да става каквото ще,
    т.е. прави каквото ти е на сърце и според теб е добре, и остави хейтърите да си говорят каквото си искат !
    Наистина въздържането от удоволствия, хранене или пиене по желание или временно е супер инструмент за личностно израстване и успех в живота.
    Много са примерите но ще посоча 2. В автобиографията на Елън Мъск пише, че веднъж е решил да изкара един месец с по един долар на ден,
    ей така, с милиони в сметката, но с по един долар на ден за 1 месец !
    Това е огромната разлика между бедните и богатите.
    Втория пример е с мен.
    В последните години практикувам периодичен глад всеки ден започвам храненето в 11ч и свършвам в 19ч, т.е 8 часа работи стомаха и 16 часа почива,
    И от време на време правя сух глад по 2-3 дни, и на вода по 5-6 дни
    Чувствам се прекрасно и съм освободен от мисълта, че ужас, като нямам какво да ям и умирам.
    Обратното, това ме държи в перфектно здраве и учудващо добър успех в живота !

  • 🔐 Вход за клуба

    📗 Библиотека

    🏆 ВИП зона

    🧰 ВИП Tools

    🔥 Facebook група

    🔴 За Реклама

    🦉 За Нас


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    -40% отстъпка | Практически ръководства, ресурси, секретна общност Научи повече →