Болезнено „проникване“ в реалността – по пътя към успеха с 50 Cent [2 част]

Продължаваме със следващата порция от горчивия, но адски поучителен житейски опит на един от най-известните черни изпълнители в момента, а именно 50 Cent.

Слушайте, може да ви се струва, че уличният живот, който създава Къртис Джакъсн /Фифти/, и неговият поведенчески кодекс са далеч от обстоятелствата, формиращи вашата лична среда, но това е само един от симптомите на летаргията, в която сте изпаднали, на това колко дълбоко сте засегнати от илюзии и колко се страхувате да се изправите очи в очи с реалността.

Светът вече е точно толкова мрачно и опасно място, колкото са и улиците на Южен Куинс – една глобализирана и съревноваваща се среда, в която всеки действа единствено в своя изгода, подобно на безкомпромисен разпространител на наркотици.

Думите на Трут, които видяхме в първа част са валидни както за Фифти, така и за вас самите: най-голямата опасност, на която можете да се изложите, е да се размекнете и погледът ви към действителността да се замъгли.

Когато нещата тръгнат зле и човек се измори да се бори с проблемите, умът му проявява склонност да се отдаде на илюзиите.

Често си мечтаете животът ви да се подреди по определен начин и без да се усетите, бавно и полека обръщате поглед навътре към тези свои мечти и желания.

Ако нещата вървят добре, човек се чувства удовлетворен и си въобразява, че това ще се запази завинаги.

И вниманието му се притъпява.

Преди да се усетите, ще се окажете претоварени от промени и от по-млади хора, междувременно израснали около вас и застрашаващи позициите ви.

Разберете: тези правила са също толкова необходими и на вас, колкото са били и на Фифти. Неговият свят е бил толкова жесток и опасен, че го е принудил да си отвори очите за реалността и никога да не губи живата връзка с това, което се случва на около.

Вашият свят може да ви изглежда по-удобен и по-малко агресивен, по-незастрашаващ състоянието ви в момента. Но това само кара ума ви да блуждае и да се приспива с празни мечти.

Динамиката на конкуренцията обаче е същата (както на улицата, така и в света на бизнеса), обаче вашият безспорно по-подреден свят ви пречи да го забележите.

Действителността притежава собствени закони – може и да й обръщате гръб, но накрая пак ще се озовете очи в очи с нея и вашата неспособност да се справяте с истинските проблеми ще ви съсипе.

Сега е моментът да спрете да се реете в илюзиите си и да отворите очи – да си дадете сметка кой сте вие, кои са хората около вас и в каква посока се движите, независимо в колко неблагоприятна и смразяваща светлина ще ви се представят тези неща.

Без да се страхувате…

Вижте още и: Собствените ни страхове: най-голямата бариера в бизнеса и живота!

Мислете за действителността по следния начин – хората, които ви заобикалят, по принцип са непредвидими. Никога не можете да бъдете напълно сигурни в техните намерения.

Те често ви се представят в измамна светлина, а манипулативните им действия обикновено не отговарят на думите и обещаванията им.

Всичко това може да ви се стори доста объркващо.

Но когато възприемате хората такива, каквито са, а не каквито бихте искали да бъдат, това ще ви помага да разбирате по-добре техните мотиви. Така ще можете да прониквате зад фасадата, с която те опитват да се представят на света, и ще опознавате истинския им характер. Благодарение на това познание действията ви ще станат много по-ефикасни.

Работата ви също е един пласт от тази действителност.

В момента нещата могат да изглеждат спокойни поне на повърхността, но под нея вероятно вече зреят промени и опасностите се появявал на хоризонта.

Скоро и вашите представи за начина, по който трябва да си вършите работата, ще са остарели. Тези промени и проблеми не се забелязват веднага.

Ако сте в състояние да ги забележите достатъчно навреме, това значително ще засили позициите ви.

Да умееш да забелязваш действителността!

Способността да забелязваме действителността, която се крие над привидностите, не е просто функция на образоваността или на развития ум.

Човек може да е изчел много книги и главата му да е препълнена с информация и пак да не притежава усет за онова, което се случва наоколо. Този усет на практика е функция на характера и на липсата на страх от приемане на реалностите.

Казано по-просто, реалистът не се страхува да види трудностите в живота.

Той изостря вътрешното си око именно когато обръща внимание на детайлите, на намеренията на другите, на тъмната страна на човешката природа, която често се крие зад блестящата външност.

Както при тренировките на нашите мускули, вътрешното ни око също подлежи на развитие и ние започваме да виждаме по-ясно тези неща.

Просто трябва да направим своя избор.

Във всеки един момент от нашия живот можем да станем реалисти, което въобще не означава да променим системата си от схващания за света, а начина, по който го наблюдаваме и възприемаме.

Тъй като всяко едно обстоятелство и всеки индивид са различни, нашата цел е да забелязваме тези различия, вследствие на което да предприемаме и съответните действия.

Очите ни трябва да са обърнати към света, а не към нашия вътрешен мир или към нашето его.

Защото това, което виждаме наоколо, определя начина, по който го осмисляме, и начина, по който ще постъпим.

В момента, когато повярваме в нещо, което много желаем, и си въобразим, че ще го постигнем, независимо какво ни казват нашите очи и уши, в този момент ние преставаме да сме реалисти.

Да илюстрираме нещата с пример…

За да дадем пример как се проявява на практика този реализъм, нека си спомним за Ейбрахам Линкълн, може би най-великия американски президент.

Той получил скромно образование и израснал в суровите условия на пограничната действителност.

На младини обичал да разглобява машини и отново да ги сглобява.

Бил практичен човек до мозъка на костите си.

Като президент трябвало да се справя с най-тежката криза в американската история.

Бил заобиколен от членове на кабинета и от съветници, готови във всеки един момент да изтъкнат себе си или да защитят твърдо идеите, в които вярват.

Те били емоционални и разгорещени и смятали Линкълн за слаб политик.

Струвало им се, че му трябва прекалено дълго време, за да вземе някакво решение, а то често било противоположно на това, което го съветвали да направи.

Доверявал се на генерали като Юлисис Грант, който бил алкохолик и саможив човек.

Не си сътрудничел с тези, които му препоръчвали неговите съветници, а със смятаните от тях за политически противници, стоящи от другата страна на барикадата.

Това, което обаче тези хора не могли да проумеят, било, че Линкълн се отнася без предубеждение към всички възникнали обстоятелства. Той се опитвал да прецени всяко нещо такова, каквото е в действителност.

Своя избор президентът правел само от позициите на чистия прагматизъм.

Той бил тънък познавач на човешката природа и заложил на Грант, защото генералът бил единственият способен на ефективни действия.

Преценявал хората по резултатите от тяхната работа, а не от позициите на приятелствата и политическите пристрастия.

Вижте още: Опитите не се броят! Важни са резултатите-те са всичко

Внимателно претеглял и хора, и събития, като това не било негова слабост, а върховен израз на сила и безстрашно отношение към действителността.

Работейки в този стил, той внимателно извел страната през безброй опасни ситуации.

Това обаче не е историята, която предпочитаме да четем и която да ни грабне с великите си идеи и драматични жестове.

Но геният на Линкълн бил в способността му постоянно да се концентрира върху реалностите и да вижда нещата такива, каквито са.

Той бил жив пример за силата на реализма.

Може да ви се струва, че способността да виждаме всичко в заобикалящата ни действителност до такава степен би била твърде депресираща…

…но става тъкмо обратното.

Когато сме наясно накъде всъщност сме тръгнали и към какво се стремим, както и какво става в света около нас, ние се чувстваме по-уверени в себе си и по-силни, а освен това ни е по-леко на душата, защото сме по-близко до действителността, подобно на паяка в неговата мрежа.

Когато нещата в живота тръгнат надолу, такива хора по-лесно се оправят от другите, защото бързо забелязват накъде върви светът и как могат да използват това за излизане и от най-тежките ситуации.

А щом веднъж усетите този вид сила, ще почувствате допълнително удовлетворение от това, че сте станали интегрална част от реалността, вместо да се самозалъгвате с илюзии.

Опознай другия, опознай себе си и успехът ти няма да бъде изложен на риск. Опознай терена, опознай околната среда и победата ти ще бъде пълна.  – Сун Дзъ

Вижте и първа част: Запомнете: виждайте нещата такива каквито са – задължително бъдете реалисти [ 50 Cent]

Следва продължение…

Сподели 😍

Остави коментар

avatar

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Top