За всеки един от нас е важно да умее да се изразява не само вербално, а и визуално?
Нека да видим защо това е така:
- Почти всички хора на планетата мислят предимно в образи.
Т.е., когато чуем думата “жираф”, пред очите ни изплува образът на жирафа, а не изписаната дума “жираф”. Езикът на образите е универсален, древен език.
В историята на човечеството той далеч предхожда създаването на писмеността. Праисторическите рисунки, египетското писмо, например, са само някои от примерите за това.
Може дори да се каже, че визуалният език е в гените ни:
Всеки един от нас като дете се е научил първо да разбира визуалния език и доста по-късно – да разчита и изписва буквените знаци.
Крайно време да си припомним този така естествен начин на изразяване.
- Ефективното общуване днес е изискване във всяка професия,
…по това умение често оценяват качеството на работата ни.
Ефективното общуване означава и да умееш да разказваш истории, да достигаш до сърцата на хората. А за да бъде една история интересна, завладяваща, вдъхновяваща, тя трябва да събуди представи и да предизвика емоции.
Което става най-лесно, като използваш умело образи.
Обикновено в днешния дигитален свят, за да разкажем нашите “истории”, използваме PowerPoint или Keynote.
Повечето от идеите, концепциите, каузите, с които всеки ден се срещаме, имат абстрактен характер. Вече не е достатъчно да боравиш с представи за конкретни предмети и ясни понятия.
Трябва да можеш да си представиш и да представяш убедително пред другите процеси, взаимовръзки, комплексни констелации.
Е, трудно е това да стане само с думи.
Когато към умението да правиш впечатляващи презентации с PowerPoint и Keynote добавиш и изразяването със спонтанни, ръчно нарисувани образи, с изненадваща лекота успяваш да спечелиш интереса и възхищението на аудиторията. Да фокусираш вниманието и да насочиш енергията към това, което представяш.
Дотук добре.
Сигурно вече се убедихте, че да се научиш да онагледяваш идеите си с молив (маркер) и хартия е страхотно. Лошата новина е, че има няколко предизвикателства по пътя.
Предизвикателство № 1: Ние сме свикнали да се изразяваме предимно вербално
От нас ежедневно се очаква, очаквало се е и ще се очаква да се изразяваме вербално, т.е. с думи. В училище беше много по-важно да пишем, отколкото да рисуваме добре.
Със сигурност умението да пишеш, да се изразяваш с думи е много ценно. Повечето от нас могат доста разумно да аргументират позицията си в няколко изречения писмен или устен текст. Но как, по дяволите, да нарисуваш гениалната си идея за увеличаване на пазарния дял на новия продукт с 10%?! За да се научиш да илюстрираш мисълта си се изискват малко упражнения, известна доза упоритост и много смелост.
Смелост да излезеш извън зоната ти на комфорт. Смелост да понесеш провала на първите опити. Добрата новина е, че си струва.
Предизвикателство № 2: Срам!!!
Предлагаме ви да се включите в един бърз експеримент. Огледайте се около себе си. Има ли някой?
Вземете лист и химикал и му нарисувайте портрет. За 30 секунди. Ако няма никой около вас, нарисувайте шефа си например. Или някой колега.
(Най-добре е да продължите да четете надолу, ако вече сте изпълнили тази задача.)
Какво изпитвате, като гледате творението си? Гордеете ли се с него? Бихте ли го показали с охота на някого? А на човека от портрета?
Доказан факт е, че в подобни ситуации повечето възрастни изпитват едно преобладаващо чувство: срам. Срам, че не си достатъчно добър. Неудобство, че се излагаш. Представете си сега как би реагирало едно 4-годишно дете на ваше място.
Едва ли има дете, което не би показало с гордост рисунката си на всеки, който иска (или не иска) да я види.
Предизвикателство № 3: Но аз просто не мога да рисувам!
Повечето от нас имат своите ограничаващи убеждения като “Аз не мога да рисувам” или “Аз не мога да пея”, породени и затвърдени най-често от иначе добронамерени родители и учители.
Истината е, че ако умеете да пишете ръкописно, значи непременно ще можете и да изразите мисълта си с елементарни илюстрации.
Защото писането е далеч по-сложен процес от рисуването на елементарни образи.
Просто ви липсва тренинг.
Помислете си само колко време сте прекарали в училище в изписване на ченгелчета и букви.
И колко – в рисуване.
Хубавото е, че далеч не всичко е загубено.
Оказва се, че съвсем не е толкова трудно да си припомним забравеното от повечето от нас умение да “рисуваме” и да онагледяваме идеите си с бързи, лесни илюстрации.
Калина от Career Speeder и Светла от Mosaicafe предлагат уникални за България уъркшопи за визуализиране на идеи, в които участниците за няколко часа научават основни трикове за рисуването на елементарни образи, овладяват техники за визуализация на процеси и идеи. И най-ценното: като на игра, сякаш с вълшебна пръчица успяват да ни върнат онази детска увереност, че всъщност всеки от нас може да рисува. Явно просто ни трябва пространство, в което да опитаме.