ХристоПрез 1915г, на 36 години Айнщайн живее в Берлин, докато неговата “кукличка” Милева и двамата му сина Ханс Айнщайн и Едуард “Тете” Айнщайн живеят в сравнително безопасната по онова време Виена.
На 4 ноември същата година, след като е завършил шедьовъра си за теорията на относителността, който ще го направи знаменитост и ще му донесе историческа слава, Алберт Айнщайн изпраща на 11 годишният Ханс Алберт едно писмо, съдържащо много важен урок за всички нас.
В това свое писмо до малкия си син, Айнщайн, чийто интелектуални постижения със сигурност са гордост за света, говори за ритъма на творческата абсорбация като гориво за двигателя на нашето успешно вътрешно обучение.
Какво точно имам предвид:
Скъпи мой Ханс,
Вчера получих твоето мило писмо и това ме направи много щастлив. Вече бях започнал да се страхувам, че няма да ми пишеш повече.
Каза ми, когато бях в Цюрих, че става доста неудобно и направо опасно, когато идвам при вас. Ето защо мисля, че ще е по-добре ако се съберем на друго място, където никой не ще попречи на нашата утеха и семеен комфорт.
Аз при всички случаи ще настоявам, ще правя всичко възможно всяка година да прекарваме поне по цял един месец заедно, така че и ти да разбереш, че имаш баща, който мисли за теб, мисли за вас, баща, който ви обича.
Може да научите много полезни, добри и красиви неща от мен, неща които друг не може и няма да иска толкова лесно да ви предложи.
Това, което съм постигнал с тази напрегната моя работа не трябва да се дава на тепсия само на непознати, а най-вече и преди всичко на моите момчета.
Тези дни завърших едно от най-красивите си произведения, творбата на живота си и когато пораснеш, ще ти разкажа повече за нея.
Изключително съм щастлив и доволен, че си намерил щастие и радост в свиренето на пиано.
Това и дърводелството, с което също се занимаваш по мое мнение са най-добрите занимания за вашата възраст, много по-добри дори и от училището. Защото това са неща, които идеално пасват на млад и талантлив човек като теб.
Основното, което искам от теб е да продължаваш да свириш на пианото, което толкова обичаш, дори и ако учителят не ти позволява.
Запомни, това е начинът да се учи, да се усвоява и запомня най-много – точно, когато се прави нещо с такова удоволствие, че дори да не забелязваш как времето минава.
Аз скъпи сине, понякога съм толкова погълнат от работата си, че дори забравям за обяда…
Грижи се за Тете, целувки
Поздрави на мама
Татко
Алберт Айнщайн
Това писмо е публикувано като част от интересната книга Posterity: Letters of Great Americans to Their Children, пълна със страхотни съвети от световноизвестни татковци, включително и Тед Хюз, Чарлз Дикенс, Скот Фицджералд, Джон Стайнбек и много други популярни личности, изразяващи своята мъдрост към децата си.
Вижте още и → 10 урока, които трябва да научим от гения Алберт Айнщайн
Неделчо Кралев
