Какво спира стремежа ви към победата?
Ето ви един мъдър съвет от покойния Елбърт Хабърд, който винаги си струва да се цитира. Ако обикновен човек успее да приложи тази мъдрост и да – живее според нея, има голям шанс да постигне щастие и благоденствие.
„Когато излезете навън, изправете глава, вдигнете взор и изпълнете дробовете си с въздух докрай. Попийте слънцето, поздравете приятелите си с усмивка и се здрависайте сърдечно.
Не се бойте, че някой може да ви разбере неправилно и не хабете нито миг в мисли за враговете си. Опитайте се да закрепите здраво в мислите си това, което искате и без да се отклонявате в никоя посока, ще стигнете право до целта.
Насочете съзнанието си към важните и прекрасни неща, които искате да направите, и тогава, ден след ден, ще видите как несъзнателно се възползваше от открилите се пред вас възможности, необходими за изпълнение на желаното от вас, също както коралът извлича от водите на океана всички необходими елементи.
Извикайте в съзнанието си образа на онази способна, сериозна и полезна личност, каквато желаете да бъдете и самата мисъл за това час по час ще ви превърне именно в такава личност…
Мисълта стои над всичко.
Настройте правилно мисълта си – настройте се за смелост, откритост и добронамереност. Правилното мислене винаги е творческо. Всичко се постига чрез стремеж и всяка сърдечна молитва намира отклик.
Ние ставаме това, към което се стремим с душа и сърце.
Вървете с високо вдигната глава.
У всеки от нас е заложен по един бог.”
Наполеон, Уелингтън, Лий, Грант, Фош – всички тези големи военни предводители са знаели, че за успеха на една армия няма по важно нещо от волята й за победа и увереността, че ще победи. “Деветдесет хиляди победени” – казва маршал Фош, отстъпват пред деветдесет хиляди победители, само защото им е дошло до гуша, защото са изгубили вяра в победата и са деморализирани – моралната им съпротива се е изчерпала.
С други думи, деветдесетте хиляди отстъпващи НЕ са победени физически, но са сразени духом, защото са изгубили смелостта и увереността си.
Такава армия няма никакъв шанс. Няма шанс и за такъв човек.
Военният свещеник Фрейзиър, запасен капитан от Военноморските сили на САЩ, трябвало да събеседва с всички, желаещи да служат като военни свещеници по време на Първата световна война. Когато го попитали кои са най-важните качества, за да се представи успешно военният свещеник, той отвърнал духовито:
„Достойнство, дързост, дръзновение и дупе.”
Това са също така u задължителните условия за успех в живота. Приемете ги като свой девиз. Нека това стихотворение на Робърт Сървис бъде ваша бойна песен:
Когато се изгубиш вдън гората,
изпиташ страх като децата,
И смъртта има последната дума.Когато си измъчен докрай и е ясно,
че сега е мигът комай
да вземеш револвера и Бум!…
да си теглиш един куршум.Но си казваш, понеже си мъж:
„Не се давай, враговете дръж!”И знаеш, че е непозволено сам да викаш смъртта.
В неволя и глад, ех, съвсем не е като на парад …
Защото на сутринта всичко ти излиза през носа.Писнало ти било от тази игра!
„Браво, как може, срамота!”
Та ти си млад, смел и умен, юнак, истински мъж„Зла орис ме сполетя!” Знам – но какво от това.
Вземи се в ръце, със зъби и нокти бори се поне веднъж.
Само с инат и устрем нелек ще постигнеш успех,Затова действай смело и давай, не се скатавай!
Бъди смел и дерзай, най-лесното е да кажеш „Край!”Трудното е да останеш с вдигната глава.
Лесно е да речеш, че си победен – и да умреш.
Лесно е да се криеш и да пълзиш без следа;Но да се сражаваш с воля голяма,
когато надежда вече няма,
Да, това е най-добрата игра на света!И макар от всеки смазващ рунд да излизаш с бастун,
насинен, потрошен и цял с рани покрит,
опитвай без да се предадеш – най-лесното е да умреш,
да продължиш да живееш – в това е подвигът скрит.
Когато французите били притиснати до река Марна през 1914г, генерал Жофр наредил на генералите под негово командване, ръководещи 2 милиона души, да спрат отстъплението и да влязат в настъпление. Тази нова битка, една от най-решителните в световната история, продължила два дни, когато генерал Фош, командващ центъра на Жофр, му изпратил едно от най-знаменитите послания в историята на военното изкуство:
“Центърът ми се огъва. Десният ми фланг отстъпва. Положението е отлично. Ще атакувам.”
Тази атака спасила Париж.
Затова, когато сражението изглежда най-трудно и най-безнадеждно, когато “центърът ви се огъва”, а десният ви фланг отстъпва, “положението е отлично”, нали?
Атакувайте! Атакувайте и ще спасите най-доброто за себе си – смелостта и вярата си!
