Психологическата цена на предприемачеството

От където и да го погледнеш скъпичко си е да имаш собствен бизнес. Независимо от това, вероятно си мечтаеш да имаш такъв. Но готов ли си наистина да заплатиш цената?

Чудесно! Тогава включи в сметката и тревожност, резки движения по скалата на настроението, изтощение, провали, безпомощност и още куп неща, за които успешните хора на бизнеса рядко говорят (то не е и за говорене).

Без съмнение да изградиш нещо свое не е лесно.

Тъмната страна на това начинание е доста неприятна. Има и предприемачи, които са готови да си „плащат“ и го правят, за да се качат на влакчето на ужасите, което понякога се случва и да ги отведе до успеха на тяхното бизнес приключение.


По всички критерии за успех Брадли Смит движи отлично работещ бизнес.

Той е изпълнителен директор на Rescue One Financial, американска фирма за финансови услуги, която през изминалата година е направила продажби за близо $ 32 милиона.

Освен това има растеж от 1400% в последните три години и е под номер 310 в класация за топ 500 на най-успешните американски компании.

Повечето хора със сигурност не биха предположили, че в миналото Смит е бил пред финансов фалит и на ръба на тоталния психически срив.

В далечната 2008 година той консултира нервни клиенти как да се справят с дълговете си. Поведението му е много спокойно, но то прикрива нещо друго….

Два пъти повече от тях е потънал в дългове и също не може да излезе успешно от ситуацията – стартирал е собствена компания за уреждане на дългове.

Нагърбил се е с кредит от $ 60 000, продал е часовника си „Ролекс“, купен с първата премия от работата му като брокер на фондовата борса.

Болезнено преглътнал егото си взел от баща си заем $ 10 000 при лихва 5% като е подписал и запис на заповед. По ирония на съдбата е възпитан от него с максими като „Парите не растат по дърветата.“ и „Никога не прави бизнес с роднини.“

Опитва се да вдъхне кураж на съдружниците и служителите си, но нервите му не издържат.

За онези дни си спомня как на вечеря с жена си са пиели вино за $ 5 бутилката и почти не си разменяли дума. Нещата стават още по-тежки, когато разбират, че чакат първото си дете. Обикновено това е прекрасна новина, но не и в този момент.

Той прекарва безсънни нощи с поглед вперен в тавана или пък се буди в 4 часа сутринта с препускащи мисли за решения и как по-бързо да изкара бизнеса на печалба.

След 8 месеца нестихващи тревоги Смит най-накрая започва да прави пари.


В съвременната култура успешните предприемачи са герои.

За много хора Марк Зукърбърг и Илон Мъск са се превърнали в безспорни идоли.

🎯 За тъмната страна на Илон Мъск и за цената на успеха му разказахме  >> ТУК.

Голяма част от тях обаче крият своите демони.

Преди да се появят на голямата сцена на успелите те са преминали през моменти на безпокойство и състояние на пълно безсилие, през отчаяние, в което не са виждали никакъв изход и са мислели, че всичко ще се срути.

Доскоро беше нечувано някой от смелите герои да си признае нещо такова. Те в никакъв случай не допускаха да изглеждат уязвими, а практикуваха мениджмънт на впечатлението (impression management) както е известно това сред социалните психолози или „Преструвай се на успешен докато станеш такъв.“

Изпълнителният директор на EnSite Solutions Тоби Томас обяснява феномена със ситуацията на човек, яздещ лъв:

Когато го гледат хората си мислят: „Браво на него, успял е! Какъв смел човек, това не всеки го може!“ А човекът на гърба на лъва си мисли: „Как по дяволите се озовах върху тоя лъв и какво да направя, за да не ме изяде накрая?“

Тресавищата към „собствения бизнес“

Не всеки споделя публично подобни преживявания.

Самоубийствата на двама известни създатели на успешни стартъпи Джоди Шерман (Ecomom) и Иля Житомирский (Diaspora) разтърсват общността на стартиращите компании в САЩ и отварят огромна дискусия за предприемачеството и менталното здраве.

Какво следва?

Все повече хора от бизнеса започват да говорят за вътрешните си борби и проблеми в опит да премахнат стигмата за депресията и тревожността, възпираща страдащите да потърсят помощ. Използват различни канали и средства, за да направят темата гореща.

Сийн Пърсифал, бивш вицепрезидент на MySpace и съосновател на стартъп за детски дрехи, пуска материал на сайта си, в който признава:

Със собствения ми бизнес и депресията бях на ръба и се връщах към него няколко пъти в рамките на една година.

Той призовава хората да му пишат ако минават пред такъв период и активно насърчава всички отчаяни предприемачи да потърсят професионална помощ на националната гореща линия в САЩ за превенция на самоубийствата.

Брад Фелд, партньор във Foundry Group също започва да пише в блога си за депресията си. Бори се с проблема през целия си съзнателен живот на възрастен.

Откликът на статиите му е неочаквано голям – получава стотици имейли, много от тях от собственици на бизнес. Всички те са успешни хора, харизматични личности и се опитват тихо да преборят същия враг. И всички те нямат сили да говорят за това.

Смятат го за слабост, срамуват се.

По-лошото всъщност е, че старателно го крият.


Ако и ти си поел риска на собствения бизнес всичко това сигурно ти е познато.

Собственият бизнес е стресова работа, която те вкарва в емоционални турбуленции.

Според изследване на преподавателя в Harward Business School Шикар Гош три от четири нови компании фалират, а повече от 95% от тях не реализират първоначалните си планове.

Предприемачите жонглират между няколко роли и се сблъскват с множество спънки – загуба на клиенти, спорове с партньори, голяма конкуренция, ежедневни проблеми. А между другото трябва и да осигуряват заплатите на персонала. Всъщност травматичните преживявания ги съпътстват през цялото време, във всякакви ситуации.

Всичко става още по-сложно, защото те не издържат на темпото, тъй като пренебрегват здравето си. Хранят се твърде обилно или пък твърде малко, не спят достатъчно, нямат физическа активност. Направо си влизат в един напрегнат стартъп режим, при който натягат собствените си граници и буквално изтезават тялото си.

Това естествено отключва и честа промяна на настроенията….

След всичко прочетено дотук едва ли ще се изненадаш, че предприемачите изпитват повече безпокойство от служителите си. Според изследване 34% от тях страдат от тревожност, което е с 4% повече от резултата на служителите, а 45% са стресирани, което е 3 процентни пункта над данните на служителите.

🔥 Ако си опасно близо до изтощението и стресът не те напуска, то е време да махнеш излишното. За целта много ще ти помогне Есенциализма.

Става дума обаче и за нещо повече от стрес, което ги изправя изправя на ръба.

Много от тях споделят, че имат вродени характерни черти, които ги правят по-склонни към колебания в настроенията. Никак не е неочаквано, че:

Eнергичните, мотивираните и креативните хора клонят и към двете страни – имат предприемачески дух, но и изпадат в силни емоционални състояния.

Именно тези състояния включват депресия, отчаяние, чувство на безнадеждност и безполезност, загуба на мотивация и мисли за самоубийство.

Да, да си сред звездите означава да понесеш и този недостатък.

Същите невероятни наклонности, които извеждат предприемачите стремително към успеха, понякога могат и бързо да ги „изядат“.

Изследователи от Swinburne University of Technology в Мелбърн, Австралия твърдят, че предприемачите са податливи на тъмната страна на обсесията. Те са провели интервюта с такива хора в рамките на изследване за предприемаческата страст.

Много от засегнатите въпроси разкриват клинична обсесия, включително силни чувства на отчаяние и тревожност, които имат потенциала да доведат до сериозни проблеми.

В подкрепа на това е и тeзата на Джон Гартнер от John Hopkins University Medical School.

В книгата си „На ръба на хипоманията: Връзката между (малката) лудост и (големия) успех в Америка“ той твърди, че хипоманията, която често бива подминавана, вероятно е „отговорна“ за някои от силните страни на предприемачите, но също и за техните слабости.

Хипоманията, която е меката версия на манията, често се проявява в близките до маниакално-депресивните състояния.

Eто как накратко Гартнер описва ситуацията:

„Ако си маниак си мислиш, че си Господ. Ако си хипоманиак си мислиш, че ти самият си дар на Господ и в теб трябва да се инвестира така както при технологиите. Говорим за различни нива на мания за величие, но с едни и същи симптоми.“

Гартнер казва, че в Америка има много хипоманиаци и съответно много предприемачи заради това, че националният характер се е развил в хода на имиграционните процеси. И допълва нещо много ключово за причините за известния предприемачески дух:

Американците са народ, който така да се каже е направил селекция сам на себе си. Имигрантите имат изключителна амбиция, енергия, устрем и толерантност към риска, което ги кара да грабват всяка възможност, за да сътворят по-добро бъдеще. Това са биологично базирани черти на характера. Когато населиш целия континент с такива хора получаваш нация от предприемачи.

Въпреки, че притежават невероятна мотивация и иновативно мислене хипоманиаците са изложени много повече на риск от депресия отколкото останалите обикновени хора.

Депресивните състояния могат да бъдат активирани от неуспехи, но също и от всякакви други неща, които забавят инерцията на хипоманията.

„Хипоманиаците са като граничарските кучета – трябва да тичат. Ако ги затвориш в стая ще изгризат мебелите, ще полудеят и ще беснеят. Те просто трябва да са непрекъснато заети с нещо, да са активни, затрупани с работа.“, казва Гартнер

🔥 Как да калкулираш рисковете, да планираш бизнеса си по-добре и да вземаш правилните решения: Ръководство за създаване на работещ бизнес план!

Най-тъмно е преди зазоряване или как да издържиш

Без значение колко психически устойчив е един собственик на бизнес големите провали могат да подкопаят увереността му и да го съсипят бързо.

Грандиозно пропадане може да се случи и на опитните.

През 1992 година Марк Вьопел основава консултантска компания Pinnacle Strategies и през 2009 година телефонът просто престава да звъни.

Притиснати от финансовата криза клиентите му са повече притеснени за оцеляването си отколкото за оптимизиране и ефективност на бизнеса им.

Продажбите му падат с 75% и той се принуждава да освободи доста хора. Продава и част от активите – коли, бижута, всичко, срещу което може да получи пари.

Увереността му рязко пада. Като изпълнителен директор той е изградил пред другите, а и пред себе си образа на повелителя на Вселената и изведнъж този образ се разпада.

Вьопел буквално се окопава в дома си. Почти не излиза, тревожността го завладява, губи енергията и желанието си за битка в бизнеса. Започва да прекалява с храненето и естествено качва килограми. От време на време се връща към едно от любимите си занимания в миналото, което му носи облекчение – свири на китара.

Независимо от всичко обаче той продължава да разработва нови услуги. Все още живее с надеждата, че компанията му ще продължи да съществува, за да ги продава.

През 2010 клиентите му бавно започват да се завръщат.

Компанията подписва най-големия договор в историята си с аерокосмически производител и това става благодарение на white paper, който той написва по време на кризата.

През 2012 година приходите на фирмата скачат до $ 7 милиона, продажбите с 5000% в сравнение с 2009 година. Вьопел не е очаквал такъв обрат! Днес той казва, че е по-издръжлив, излязъл е кален от тежките времена. Без притеснение споделя:

Твърде много се идентифицирах с моята работа. После се провалих. И внезапно открих, че децата ми все още ме обичат, жена ми и кучето също.

За много предприемачи раните от такива битки никога не зарастват напълно. Така е и за Джон Поуп, изпълнителен директор на WellDog – фирма за енергийни технологии.

Декември 2002 година в банковата му сметка има точно $ 8.42. Закъснял е с 90 дни с плащането на лизинга на колата и със 75 дни за ипотеката. IRS (Internal Revenue Service – служба в САЩ, която отговаря за ускореното събиране на данъците) е завела дело срещу него. Домашният телефон, мобилният телефон и кабелната телевизия са отрязани. Газовата компания също прекъсва снабдяването с газ на дома му.

Компанията му очаква банков превод от Shell, тъй като след месеци преговори е подписан договор от 380 страници. И Поуп е застинал в тревожно очакване. За щастие парите пристигат и компанията, както и Поуп са спасени.

След ситуацията Поуп си прави списък с начините, действията си, които са го докарали до финансовия ръб. Казва, че винаги ще ги помни и са му обеца на ухото.

След това фирмата успява да отлепи от дъното. За периода 2010 – 2013 отбелязва предвид следкризисните времена невероятен растеж с повече от 3700%.

Самият Поуп обаче трудно преодолява последиците от бурята и разказва:

Това чувство на пренатягане все още си стои, сякаш никога няма да мога да се отпусна. След такова ужасно преживяване човек се озовава с много сериозен проблем с увереността. Имаш натрапчивото усещане, че всеки път щом си помислиш, че си изградил някаква сигурност, нещо ще се случи и тя ще бъде разбита на пух и прах.

Понякога се улавя, че реагира твърде емоционално за дребни недоразумения – поведенчески модел, който му напомня за посттравматичното разстройство. Осъзнава, че същинският проблем е много по-малък отколкото степента на емоционалната му реакция. И че това е резултат от белезите от кризата, през която е преминал.

И лекарството е….

Независимо, че стартирането на компания винаги е лудо начинание, с върхове и спадове, хората на бизнеса могат да предотвратят ситуациите, в които губят контрол над живота си.

Специалистите по ментално здраве препоръчват първо човек да обърне внимание на близките си и да не позволява бизнесът да го отдалечи от контактите с хората .

Когато някой се бори с депресията, отношенията с приятели и семейство са най-мощните оръжия.

Другото важно нещо е да не се страхува да помоли за помощ, когато види симптоми на отчетлива тревожност, посттравматично разстройство или депресия.

Експертите съветват предприемачите да ограничат финансовата си ангажираност.

Добре известно е, че когато става въпрос за оценка на риска, предприемачите направо ослепяват до степен сравнима с карането в насрещното. Последствията са не само за банковата сметка на смелия бизнесмен, но и вдигат неимоверно нивата на стрес.

Затова всеки бизнес приключенец трябва добре да прецени лимита от собствени средства, които е готов да инвестира и да позволи на приятелите и семейството си да вложат само толкова, колкото могат да си позволят да загубят.

Последователната грижата за здравето естествено не трябва да се пропуска – редовен двигателен режим, здравословно хранене, достатъчно сън. Така се култивира идентичност, която е отделно от човека, който прави бизнес.

Психиатърът и бивш предприемач Майкъл Фрийман, специалист по проблемите на менталното здраве и предприемачеството, казва:

📌 „Изградете живот, фокусиран върху убеждението, че стойността ви като човек не е равна на нетната стойност. Част от идентичността ви трябва да бъдат други измерения на живота ви“

Ето какво означава това накратко:

Дали полагаш грижи за семейството, дали се занимаваш с благотворителност или строиш самолети в задния двор на къщата си или пък през уикенда ходиш на латино танци е важно да се чувстваш успешен в области, които не са свързани с работата ти.

Способността да прерамкират провалите и загубите помагат на лидерите да поддържат добро ментално здраве. Майкъл Фрийман предлага две основни правила:

✅ Вместо да си казваш, че си се провалил, че бизнесът ти е провал и си неудачник, виж ситуацията от друга перспектива: Който не опитва, той не греши. Животът е непрекъснат процес от проба и грешка. Не гледай преживяванията с такова увеличително стъкло.

✅ Бъди отворен по отношение на чувствата си, не прикривай емоциите си, дори и в офиса. Някои биха възразили на това, НО: Когато си готов да бъдеш честен с емоциите, можеш да се свържеш на по-дълбоко ниво с хората около теб. Когато се отречеш от себе си, от това, което наистина е важно за теб, то останалите го забелязват.

Именно способността на един лидер да се покаже и уязвим го прави много по-силен.


💡 Бележка: искаш ли да плащаш по-ниска психологическа цена?

Присъедини се към клуб MasterHack!

Да, няма да намериш тайната как да станеш милионер за един ден.

Но ти гарантирам, че ще намериш това, което реално ще ти помогне да движиш бизнеса си по-леко, по-удобно и по-умно. Влез и в секретната ни Facebook група и разбери защо навсякъде дават съдържанието ни за пример!

Не прегаряй! Чети, прилагай и постигай повече!

[ присъедини се към клуба ]

2 Коментара
  1. Маргарита Мартинова каза

    „Не влагай повече, отколкото можеш да загубиш“ – златно правило, което винаги трябва да се спазва. Много добра статия.

    1. Благодарим Маргарита! Човек наистина трябва добре да си прецени докъде може да разтегне границите си и колко страдание може да понесе.

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!