Тази кратка история е важна, защото една от основните характеристики на победителя е, че води балансиран живот. Всички знаем, че се нуждаем от уравновесеност, но как да разберем дали животът ни действително е такъв?
Преди много години живеел млад мъж, който се хванал да чиракува при един стар и мъдър доктор. След като дълги години наблюдавал как учителят му изцерява болните, той станал нетърпелив и изгарял от желание да започне сам да преглежда свои пациенти.
Един ден му казал:
„Учителю, наблюдавам те усърдно от много време и вече съм готов сам да лекувам пациенти.“ Старият доктор отговорил:
„Сине мой, много си научил, но още не си готов да лекуваш пациентите сам”
Младежът обаче настоявал и умолявал учителя си. Накрая той склонил:
„Добре, сине мой. Навън стои и чака мъж с проблеми с черния дроб.
Лекът за него са нарове. Можеш да го прегледаш сам.“
Младият доктор много се развълнувал и поканил първия си пациент.
Прегледал го набързо и гордо заявил:
„Ти страдаш от чернодробна болест. Трябва да ядеш нарове.“
Като чул това, човекът размахал ръце във въздуха и разгневен се втурнал навън от стаята, крещейки: “Нарове! Бабини деветини! Ама, че безполезен доктор!”
Младежът бил потресен и много разстроен. Обърнал се към своя учител:
„Учителю, учителю, нали ти ми каза, че мъжът има чернодробен проблем и че лекът са наровете. Какво не направих както трябва?”
Старият доктор отвърнал: „По някаква случайност отвън стои друг мъж и той също има чернодробен проблем. Моля те, покани го и се учи.”
Влязъл вторият пациент и възрастният мъж започнал да го преглежда внимателно, а после седнал тихичко, потънал в дълбок размисъл.
Изминали две-три минути, без учителят да промълви и дума. Най-накрая вдигнал глава и рекъл: „Прегледах те и е явно, че имаш проблем с черния дроб.“
Той отново се замислил съсредоточено:
„Това, от което се нуждаеш, е нещо сочно… не прекалено сладко…“ Погледнал пациента право в очите и възкликнал: „А, да! Това, от което се нуждаеш, са нарове “ .
Пациентът се изправил, прегърнал учителя и му благодарил искрено, преди да си тръгне с усмивка на лице. Младият доктор останал изумен и объркан.
“Учителю, не разбирам. И двамата пациенти имаха чернодробен проблем и също като теб и аз предписах нарове.”
Мъдрият мъж му отговорил:
„Сине мой, ето тук грешиш.
Това, от което се нуждаеха и двамата, са нарове… и време“.
И наистина е така.
Макар много неща да са правилни, понякога е необходимо време, за да бъдат осмислени. Нужно е преди да придобият стойност и да започнат да функционират.
Понякога и моментът трябва да е правилен.
Помни това и бъди търпелив.
Това е странна истина: един ден може да установиш, че конкретна мисъл, срещу която си реагирал в даден момент и си се присмял, се оказва ценна и полезна в друг.
Много от пъзелите на живота могат да бъдат решени, ако правилно разбираме нашето отношение към времето и това на другите.
