Още с първите му текстове човек осъзнава с каква безпогрешна прозорливост този мъдър човек, живял преди стотици години, разкрива смисъла на различни аспекти от живота.
Всеки човек има какво да научи от Сенека.
Единствената ми препоръка е да го четете много, много внимателно и бавно, за да вникнете в дълбоката му философия.
Из писмата до Луцилий:
Ако те познавам добре, в ролята си на съдия ти нямаше да поискаш нито във всичко да приличаме на тълпата освободени роби, нито пък във всичко да сме различни; а може би особено през тези дни трябва да заповядаме на духа си сам да се въздържа от удоволствия тъкмо тогава, когато всички до един им се отдават. Нали духът ще получи най-сигурно доказателство за твърдостта си, ако нито сам върви към съблазнителния разгул, нито се оставя да го водят натам.
Много по-голяма сила е да не пиеш и да останеш трезвен насред пияната и повръщаща тълпа, но по-голяма умереност е да не се самоизключваш и да не се самоизтъкваш, без обаче и да се смесваш с всички останали, вършейки същите неща, но не по същия начин. Един празник може да се прекара и без излишества.
Впрочем толкова ми се иска да изпитам твърдостта на духа ти, че ще ти препоръчам нещо от правилата на великите мъже:
От време на време прекарвай няколко дни, задоволявайки се със съвсем малко и евтина храна, с груби и прости дрехи; казвай си:
„От това ли се страхувах?“
Нека насред самата безметежност духът да се подготвя за трудности и сред удобствата да се калява срещу ударите на съдбата. По време на мир войникът прави маневри без никакъв враг, строи валове и се изтощава с извънреден труд, за да може да се справи, когато стане нужда. Ако искаш един човек да не трепва пред нищо, тренирай го предварително.
Така са постъпвали хората, които прекарвали всички месеци в подражание на бедността и се доближавали до почти пълното лишение, за да не ги уплаши никога това, в което са се упражнявали често.
Не си мисли сега, че имам предвид нещо като трапезите на Тимон или бедняшки колиби и всякакви неща, чрез които разкошът разсейва скуката от богатството. Нека и нарът ти, и наметалото, и твърдият черен хляб да са истински. Прави това 3-4 дни, понякога и повече.
Прави го така че да не бъде игра, а изпитание.
Вярвай ми, Луцилий, тогава ти ще ликуваш, че си сит за грошове и ще разбереш, че душевният покой не зависи от съдбата: дори и разгневена, тя винаги ще ти даде колкото да задоволиш насъщните си нужди.
Все пак не си мисли, че правиш кой знае какво: нали ще направиш това, което правят хиляди роби, хиляди бедняци; уважавай се за това, че го правиш не по принуда, че ще ти бъде еднакво лесно както да го изпитваш от време на време, така и да го понасяш постоянно.
Нека се упражняваме, за да не би съдбата да ни издебне неподготвени, нека се сближим с бедността. Ще бъдем по-спокойни като богати, ако знаем, че не е тежко да си беден.
Този учител по удоволствия Епикур, имал определени дни, през които задоволявал глада си скъпернически, за да види дали ще има нещо, което да не достига за пълното и съвършено удоволствие, колко е то, и дали си заслужава човек да го заплаща с толкова мъки.
Поне така казва в писмото си до Полиен, по времето на Харин.
И дори се хвали, че се е изхранвал с по-малко от един грош, а Метродор, който още не бил напреднал толкова — с цял.
Дали при такъв начин на хранене може да се говори за ситост — как мислиш? Да, дори може да се говори за удоволствие.
И то удоволствие не мимолетно и преходно, което има нужда непрекъснато да се подхранва, а удоволствие постоянно и неизменно. Защото водата, булгурът и залъчето ечемичен хляб не са удоволствия, но върховно удоволствие е да можеш да получаваш удоволствие дори от тях и да си свел нуждите си до неща, които никакви удари на съдбата не могат да ти отнемат.
Дажбата в затвора е по-щедра — дори осъдените на смърт палачът не храни толкова оскъдно. Какво е величието на духа, стигнал по собствена воля до положение, което не застрашава дори най-тежко осъдените!
Ето това означава да предвариш ударите на съдбата.
Затова, Луцилий, започни да спазваш техните правила и си определи няколко дни, през които да се оттеглиш от делата си и да свикнеш с минималното; влез в сделка с бедността.
Госте, ти смело разкоша презри, покажи се достоен за божеството. – Сенека
За Бога е достоен само онзи, които е презрял богатствата.
Не ти забранявам да ги притежаваш…
Но искам да те накарам да ги притежаваш без страх.
А това ще постигнеш по един единствен начин:
Ако сам се убедиш, че дори и без тях ще живееш щастливо, ако винаги ги гледаш като нещо, което ще си отиде.
Е, от бедността ли се страхуваш…?