След като поговорихме за това, че всичко в живота се случва с цел и нищо не e случайно и обсъдихме какво трябва да разбираме под провал…
..e време да поговорим и за друго, изключително важно убеждение, част от успешното програмиране на по-стойностен живот.
Днес ще стане въпрос за отговорността!
Убеждение 3:
Каквoтo и да се случи, поемете отговорност.
Важна черта на великите лидери и на хора, които постигат целите си е, че те тръгват от убеждението, че сами създават своя свят. Фразата, която често изричат, е:
„Аз съм отговорен. Аз ще се погрижа за това”.
Неслучайно постоянно срещате тази гледна точка.
Преуспяващите хора смятат, че независимо от това, какво се случва – добро или лошо, те са го създали. Ако не са го създали чрез физическите си действия, то може би са го предизвикали чрез нивото и съдържанието на мислите си.
Не знам дали това е вярно, предполагам, че и вие не знаете със сигурност. Никой учен не може да докаже, че мислите ни създават нашата реалност.
Това е една полезна „лъжа”. Убеждение, което придава сила.
Ето защо аз предпочитам да вярвам в него.
Вярвам, че ние генерираме своите изживявания в живота си или чрез поведение, или чрез мисли и можем да се поучаваме от тях.
Ако не вярвате, че вие сами създавате своя свят, успешен или не, тогава значи се оставяте на благоволението на обстоятелствата.
Нещата просто се случват. Вие сте обект, а не субект.
Тони Робинс споделя:
Нека ви кажа, че ако вярвах в това, бих се отказал от нашето общество и бих потърсил друго, друг свят, друга планета. Защо да бъда тук, ако съм просто продукт на случайни външни сили?
Поемането на отговорност според него е едно от най-добрите средства за измерване на силата и на зрелостта на човека.
Това е също пример за убежденията, които поддържат други убеждения, за обединяващите качества на една последователна система от убеждения.
Ако не вярвате в провала, ако знаете, че ще постигнете крайната си цел, няма какво да губите и можете само да спечелите, като поемате отговорност.
Ако вие контролирате нещата, ще успеете.
Джон ф. Кенеди също изповядвал тази система от убеждения.
Дан Радър казал, че Кенеди става истински лидер след инцидента в Бей ъф Пигс.
Тогава той застанал пред американския народ и заявил, че инцидентът е голяма грешка, която не е трябвало да се случва и поема пълна отговорност за нея.
С тази своя постъпка, Кенеди се превърна от способен млад политик в истински лидер.
Той направил това, което трябва да направи всеки голям водач. Тези, които поемат отговорност, са начело във властта. Тези, които я избягват, биват отстранени от нея.
Същият принцип на поемане на отговорност важи и на личностно ниво.
Повечето от нас са преживели случаи, при които са се опитвали да изразят положителна емоция към някой друг. Опитваме се да кажем на някого, че го обичаме, или че разбираме проблема, с който се сблъсква.Вместо да получи положително послание обаче, той приема отрицателно. Той се нервира, или се настройва враждебно.
Често, на свой ред се изнервяме, обвиняваме или държим другия отговорен за възникналите лоши чувства. Това е най-лесното, но невинаги най-умното поведение.
Може начинът на общуване да е задействал дадена ситуация.
Ако си припомните своята цел, вие все още можете да постигнете резултата, който търсите – т.е. поведението, което искате да създадете.От вас зависи да промените поведението си, тона на гласа си, израза на лицето си и т.н.
Казваме, че смисълът на общуването е откликът, който получаваме.
Като променяте действията си, променяте и общуването си.
Поемайки отговорност, можете да запазите властта или да промените резултат, който създавате.
Е, вие какво мислите?
Ако Ви е интересно, може да хвърлите едно око и на предните две части от поредицата Седемте лъжи за успеха. Просто кликнете на следните два линка:
