На снимката е Алберт Хофман, химикът открил психиделичните ефекти на ЛСД преди десетилетия, който смята, че малките дози имат потенциал на безопасен заместител на някои пристрастяващи лекарства, както и източник на по-висока креативност.
Много от хай-тек предприемачите намират LSD и други подобни променящи съзнанието вещества за изненадващо ефективни инструменти за подобряване на тяхната работа.
Oт години всички тихичко говорят за една уж забравена практика в сферата на технологичните иновации и изкуството – халюциногените.
Наркотици като LSD и псилоцибинът (активното вещество в халюциногенните гъби) в момента изживяват ренесанс в света на хората, занимаващи се с тежка умствена работа. Сигурно ти е известно, че божеството (за някои) на технологичните иновации и предприемачеството Стийв Джобс е използвал LSD (лизергинова киселина), когато е бил млад и това е било едно от най-поучителните преживявания в живота му, което несъмнено е помогнало на творческия му процес. В тази връзка не се изненадвай, че много други в Силициевата долина, където творчеството е ценен ресурс, се обръщат към психеделичните наркотици. Те са неизменна част от живота на много собственици и основатели на стартъп бизнеси, инвеститори и разработчици, като модата започва да се разпростира извън целите на свръх продуктивността.
Науката и психеделичните вещества
Има и хора, които вместо да използват халюциногени за собствено удоволствие, започват да гледат на тези вещества като практически инструменти за овладяване на творчеството и решаването на сложни проблеми. Започвайки с тестове с лизергинова киселина през 50-те и 60-те години на миналия век, на тестова група са дадени халюциногенни вещества в дози от 100 до 200 микрограма, което е напълно достатъчно, за да предизвика халюцинации. Предприемачите и хората на изкуството открай време експериментират с приемането на “микро-дози” – обикновено една пета от стандартната доза за псилоцибин и една десета от стандартната доза за LSD – по този начин се опитват да се представят по-добре по време на работа, без тези нива да пречат на работния процес и да предизвикат халюцинации.
Джеймс Фадиман, психолог и автор на “Пътеводител на психеделичния откривател” е провел някои от последните легални експерименти с лизергинова киселина през 1966 г. като изследовател в Международната фондация за напреднали изследвания в Менло Парк, Калифорния.
Фадиман започва да събира данни от специалисти, които предприемат нестандартен подход – започват 6-седмичен прием на микро-дози LSD, като приемат дозите през 3 дни.
В периода на приемането си, тези специалисти провежедат моторни изследвания и решават прости логически ребуси, само и само да видят дали LSD всъщност влияе по някакъв начин на ежедневните им занимания.
Фадиман получава над 100 протокола, а мненията са предимно положителни.
“Хората докладват, че приема на микро-дози LSD всъщност може да се включи и към закуската им. Болшинството подкрепят идеята за LSD като помощник в дейността им.”
Креативност чрез гъби
Малко хора публично подкрепят използването на халюциногени за подобряване на производителността. (Нашият добър познайник Тим Ферис, е едно забележително изключение.)
Идеята за работа под влиянието на халюциногени стряска почти всеки… до момента, в който не поговори с някой, който е изпитвал това.
Джон Андрю, канадски документалист, който е сляп, прави един доста налудничав експеримент през 2014г. – взима малки дози псилоцибинови гъби всеки ден, в продължение на шест месеца (което е по-често, отколкото “стандартния” протокол за приемане).
Започва да чувства положителни ефекти след четири седмици.
Преживях такава яснота, каквато е почти неописуема. Усетих хомеостаза, чувството, че въпреки това, което се случва, добро или лошо, всичко е ОК. Усетих се в сегашно време, фокусиран – всичко ми показваше как трябва да се чувствам!
На шестия месец, Джон Андрю заявява, че е “максимизирал неговия потенциал.” (Да не забравяме, че е сляп!)
Един от любимите доклади на Фадиман идва от един млад инженер и предприемач. При изграждането на сложна физическа машина, той смята, че е трудно да се мисли за цялата система, защото има толкова много движещи се части. Посредством микро-дозирането, обаче, инженерът открива, че този процес е много по-лесен. Фадиман обяснява защо:
“Вие сте в състояние да видите моделите по-лесно и да се преместите от абстракция до визуализация.”
Това се дължи на свързването на психеделичните вещества с 5-HT2A рецептора за серотонин в мозъка.
Ренесанс на изследванията
Микро-дозирането не е плод на въображението на Фадиман.
Алберт Хофман, швейцарският химик, който пръв синтезира LSD през 1930 г., смята, че микро-дозите могат да бъдат безопасни и да не предизвикват пристрастяване. Също така Хофман смята, че LSD e oтличен заместител на наркотици като амфетамин и метилфенидат (Ritalin), които в началото са използвани за подобряване на фокуса и производителността.
(Дори Зигмунд Фройд често е прибягвал до наркотиците. Ако ти е интересно – намери си книгата “Седем процентов разтвор”.)
Според Фадиман, Хофман вижда микро-дозирането като “зоната на най-непроучените действия на психеделичните вещества” и дългосрочните ефекти на практика все още не са били известни.
Сега, след 50 години забрана на правителствата по света на всички научни изследвания, някои частни фирми и академични институции, с одобрението на местните институции, отново започват проучвания на лечебните ползи от ентогенни вещества, въпреки че изследванията все още да са се спрели предимно върху микро-дозирането.
Установено е, че псилоцибин помага при лечение на безпокойство, пристрастяване, и депресия. Невролози се опитват да помогнат на LSD да “пробие” обичайното мислене за наркомани и хора, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство. Entheogen Corp., стартъп в Бостън, работи върху лекарство за главоболие, направено от LSD. Към него са добавени съединения, който блокират халюциногенните ефекти.
Друго проучване хвърля повече светлина за приема на наркотици от предприемачи, които се надяват да увеличат своята креативност и умения за решаване на проблеми. Изследователи от Кралския колеж в Лондон правят ядрено-магнитен резонанс на мозъците на доброволци, дозирани с LSD. Стимулирането мозъка се извършва както се смяташе досега. Интересното е, че тези вещества намаляват активността на режима по подразбиране – мрежата на мозъка, която филтрира стимулите, които получаваме от околната среда. В известен смисъл, халюциногените премахват “ограничителя” на ума.
Представи си как бебетата опознават света – без филтри, задръжки и скрупули. Чисто и невинно.
Доза креативност
Всичко казано до тук не означава, че микро-дозирането е тенденция.
Представители на технологичната индустрия продължават да използват халюциногени по старомодния начин – голяма доза, която ги отвежда на вълнуващи “пътешествия”.
Доста от технологичните иновации, които ни помагат да се справяме с всекидневните ни задачи и ни предоставят забавления, са създадени от предприемачи, които използват тези видове лекарства за стимулиране на своята креативност и творческа мисъл.
Сега ще ти разкажа за един такъв изключително успешен обитател на Силициевата долина (без да споменаваме името му).
Заемал е високи постове в някои от най-известните технологични компании в света. Всеки месец поглъщал MDMA, псилоцибин, ayahuasca, или LSD, в зависимост от това, което се е опитвал да постигне. Това му давало възможност да се гмурне дълбоко в подсъзнанието си. Но не си мисли, че той прави това, за да постигне онзи момент на Аристотеловата “ЕВРИКА!”. По този начин той помага на мозъка му да работи на много по-високи обороти.
Психеделичните вещества дават ново усещане за емоционална свобода и нова перспектива.
