Проявете дълбока лоялност към всеки, който успее да преглътне всичко това

Никога не бих прецакал някого, за когото смятам, че е на моя страна. – Скот Рудин

Логично е да допуснем, че след всичката подлост и егоцентричното си ежедневие човек като Макиавели ще бъде хладно отдалечен от връзките, които привързват повечето нормални хора един към друг. Нищо подобно.

Независимо от обстоятелствата, принцът е истински фанатик на тема лоялност, стремейки се на всяка цена да я получи и задържи.

Подобен вид връзка често е двупосочна.

След поредното си блестящо измъкване от закона, Джон Дилинджър бил свободен и потърсил убежище в провинциална Америка. Но въпреки рисковете на професията и натоварената си програма от банкови обири, той все пак намерил време да се върне в затвора на щата Индиана, където лежали членовете на бандата му.

Под прикритието на нощта, точно както им обещал, той прехвърлил през оградата ня­колко чувала с оръжие, изпълнен с желание да им помогне да на­пуснат този безплатен хотел.

Не е бил длъжен да го прави.

Бил е свободен като вятъра, докато въпросните момчета били вътре, при това с големи присъди. Но той проявява лоялност към тях. И в крайна сметка те му се отплащат със същото, проливайки кръв­та си за него.

Проявата на подобен тип лоялност е сила, която притежават малцина.

Кралят на измамниците Мартин Франкел изгражда огромна престъпна империя благодарение на способността си да премята разни застрахователи, инвеститори, а дори и самия Ватикан. Да, оп­ределено лош човек.

Той обаче е изключително добър към сво­ите хора.

Когато напуска страната с две от многото жени, които ценят неговия безспорно щедър и безкористен характер, той ос­тавя един педантично съставен списък от неща, които трябва да бъдат направени ( под номер едно в него фигурира напомнянето „да изпера малко пари“), плюс една пламтяща кантонерка, пълна с уличаващи документи. Ясно е, че човекът е бързал. Но според Wall Street Journal това не му пречи да пусне един ръчно написан факс до дългогодишния си сътрудник Дейвид Рос със следното категорично съдържание:

Аз, Мартин Франкел, използвах името на Дейвид Рос без неговото съгласие и знание.

Този човек не е бил длъжен да отърве своя сътрудник.

Но въпреки че не печели нищо от това, той го върши като жест на ло­ялност към човека, който е правил всичко възможно, за да му служи по един наистина перфектен начин, независимо от естест­вото на въпросното служене.

В добавка към трогателните жестове като този факс, госпо­дин Франкел направил още много добрини на хората (повечето от тях са привлекателни дами), благодарение на които е била възможна ежедневната му дейност — накупувал им къщи, коли и би­жута, хвърлил им по някоя и друга пачка пари, за да направят опустошителни рейдове из модните магазини от сорта на Neiman Marcus и Saks. Според властите той се оттеглил едва след като се уверил, че всеки от сътрудниците му е получил своята специална премия от бижута, пари в брой и разни други благинки от плани­ната на откраднатите активи.

Но ако случайно ви се струва, че съм склонен да кажа нещо подобно и за великия Макиавели, веднага трябва да ви разочаровам.

Той наистина би купил лоялността на своите хора, но само отчасти.

Най-много 90%. Ясно е, че ще ви излезе по-евтино, ако намери­те друг начин да спечелите обичта на хората. Но нека за момент приемем, че нямате такъв начин.

През живота си работим за много хора, но очите ни се навлаж­няват единствено от спомените за тези, които са ни подслаждали живота със служебни коли и разни други екстри.

Не успеете ли да пробудите у другите лоялност от този тип, вие завинаги сте обречен да си останете червей.

Затова:

1. Повишавайте им заплатата – какво са за вас са няколко стотин лева в повече? Но за тях това е всичко. Вие сте това, за което си плащате
2. Издигайте ги в службата – колкото по-рано и по-често, тол­кова по-добре. Направите ли го, те ще умрат за вас.
3. Давайте им премии – с колите работата е малко по-сложна, но пък в замяна на това онзи, който получи служебна кола, се изпълва с истински и дълбоки емоции. Бонусите помагат за намаляване на привързаността на хората ви към страничните занимания.

Когато харчат вашите па­ри, те стават ваша собственост.

Затова бъдете либерални.

И още нещо:

Много е важно да казвате на хората, че ги оби­чате…

Няма значение, че го правите насред поредното ръчкане с остена, различните видове натиск и откровената експлоатация, на която ги подлагате.

Кажете им го по един, или друг начин и го правете често.

И знаете ли какво ще стане след известно време?

Всичко това ще започне да заприличва на истина…

От този момент нататък можете да се отдръпнете и да се от­дадете на съзерцание. Хората ви ще греят от лоялност, надвиша­ваща поне десет пъти вашата към тях.