Никога не бих прецакал някого, за когото смятам, че е на моя страна. – Скот Рудин
Логично е да допуснем, че след всичката подлост и егоцентричното си ежедневие човек като Макиавели ще бъде хладно отдалечен от връзките, които привързват повечето нормални хора един към друг. Нищо подобно.
Независимо от обстоятелствата, принцът е истински фанатик на тема лоялност, стремейки се на всяка цена да я получи и задържи.
Подобен вид връзка често е двупосочна.
След поредното си блестящо измъкване от закона, Джон Дилинджър бил свободен и потърсил убежище в провинциална Америка. Но въпреки рисковете на професията и натоварената си програма от банкови обири, той все пак намерил време да се върне в затвора на щата Индиана, където лежали членовете на бандата му.
Под прикритието на нощта, точно както им обещал, той прехвърлил през оградата няколко чувала с оръжие, изпълнен с желание да им помогне да напуснат този безплатен хотел.
Не е бил длъжен да го прави.
Бил е свободен като вятъра, докато въпросните момчета били вътре, при това с големи присъди. Но той проявява лоялност към тях. И в крайна сметка те му се отплащат със същото, проливайки кръвта си за него.
Проявата на подобен тип лоялност е сила, която притежават малцина.
Кралят на измамниците Мартин Франкел изгражда огромна престъпна империя благодарение на способността си да премята разни застрахователи, инвеститори, а дори и самия Ватикан. Да, определено лош човек.
Той обаче е изключително добър към своите хора.
Когато напуска страната с две от многото жени, които ценят неговия безспорно щедър и безкористен характер, той оставя един педантично съставен списък от неща, които трябва да бъдат направени ( под номер едно в него фигурира напомнянето „да изпера малко пари“), плюс една пламтяща кантонерка, пълна с уличаващи документи. Ясно е, че човекът е бързал. Но според Wall Street Journal това не му пречи да пусне един ръчно написан факс до дългогодишния си сътрудник Дейвид Рос със следното категорично съдържание:
Аз, Мартин Франкел, използвах името на Дейвид Рос без неговото съгласие и знание.
Този човек не е бил длъжен да отърве своя сътрудник.
Но въпреки че не печели нищо от това, той го върши като жест на лоялност към човека, който е правил всичко възможно, за да му служи по един наистина перфектен начин, независимо от естеството на въпросното служене.
В добавка към трогателните жестове като този факс, господин Франкел направил още много добрини на хората (повечето от тях са привлекателни дами), благодарение на които е била възможна ежедневната му дейност — накупувал им къщи, коли и бижута, хвърлил им по някоя и друга пачка пари, за да направят опустошителни рейдове из модните магазини от сорта на Neiman Marcus и Saks. Според властите той се оттеглил едва след като се уверил, че всеки от сътрудниците му е получил своята специална премия от бижута, пари в брой и разни други благинки от планината на откраднатите активи.
Но ако случайно ви се струва, че съм склонен да кажа нещо подобно и за великия Макиавели, веднага трябва да ви разочаровам.
Той наистина би купил лоялността на своите хора, но само отчасти.
Най-много 90%. Ясно е, че ще ви излезе по-евтино, ако намерите друг начин да спечелите обичта на хората. Но нека за момент приемем, че нямате такъв начин.
През живота си работим за много хора, но очите ни се навлажняват единствено от спомените за тези, които са ни подслаждали живота със служебни коли и разни други екстри.
Не успеете ли да пробудите у другите лоялност от този тип, вие завинаги сте обречен да си останете червей.
Затова:
- Повишавайте им заплатата – какво са за вас са няколко стотин лева в повече? Но за тях това е всичко. Вие сте това, за което си плащате
- Издигайте ги в службата – колкото по-рано и по-често, толкова по-добре. Направите ли го, те ще умрат за вас.
- Давайте им премии – с колите работата е малко по-сложна, но пък в замяна на това онзи, който получи служебна кола, се изпълва с истински и дълбоки емоции. Бонусите помагат за намаляване на привързаността на хората ви към страничните занимания.
Когато харчат вашите пари, те стават ваша собственост.
Затова бъдете либерални.
И още нещо:
Много е важно да казвате на хората, че ги обичате…
Няма значение, че го правите насред поредното ръчкане с остена, различните видове натиск и откровената експлоатация, на която ги подлагате.
Кажете им го по един, или друг начин и го правете често.
И знаете ли какво ще стане след известно време?
Всичко това ще започне да заприличва на истина…
От този момент нататък можете да се отдръпнете и да се отдадете на съзерцание. Хората ви ще греят от лоялност, надвишаваща поне десет пъти вашата към тях.
