Прекалено заети, за да обърнем внимание…

Запази за по-късно
 masterhack

В своята книга „Сънищата на Айнщайн“ Алън Лайтман описва виденията, сънищата и мечтите, които може би е имал великият физик, докато е работел като патентен чиновник в Швейцария през 1905 г. Книгата е повече философия, отколкото физика. Тя по-скоро е колекция от мисловни експерименти, свързани с концепцията за времето.

И докато всеки от описаните хипнотични сценарии е дълъг само няколко страници, всички те осигуряват огромно количество храна за размисъл. Размисъл, но не за всеки…

  • Ами ако знаехте кога ще свърши времето?
  • Ако можехте да спрете времето за момент, какъв момент бихте избрали?
  • Ами ако нямаше причина и следствие от вашите действия?
  • Ами ако нямаше минало? Ако нямаше бъдеще?

Тези въпроси целят едно:

Да ни провокират да разберем дали прекарваме разумно времето си на тази земя!

Държим се като смъртни във всичко, от което се страхуваме, и като безсмъртни във всичко, което желаем. – Сенека

В един от сънищата на Алберт Айнщайн хората живеят вечно. В този утопичен свят той разделя безсмъртното население на „Сегашници“ и „Късници“:

Със своя безкраен живот Сегашниците се стремели да правят всичко, което можели да си представят. Всеки от тях щял да бъде адвокат, писател, зидар, счетоводител, художник, лекар, фермер и т.н. Сегашниците постоянно четели книги, изучавали нови занаяти и езици. За да опитат безкрайностите на живота те започвали рано и винаги действали бързо.

Късниците никога не бързали да започнат да учат, да прочетат Волтер или Нютон, да търсят повишение в работата, да се влюбят, да отгледат семейство и т.н. За всички тези неща те си имали безкраен период от време. Защо да бързат? В безкрайния период от време, рано или късно всичко щяло да се осъществи. Така всички неща можели да почакат.

Познахте ли себе си или хората около вас в тези две контрастни описания?

Постоянно виждаме хора, които живеят живота си сякаш ще живеят вечно.

Погребваме нашата смъртност под руините на задачите, които имаме да вършим или се самоубеждаваме, че ще имаме време да живеем живота, който искаме малко „по-късно“. Нищо ново. Преди повече от 2000 години Сенека пише:

Можеш ли да ми покажеш човек, който цени времето си и разбира, че умира по малко всеки ден? Защо се заблуждаваме, когато с нетърпение очакваме смъртта на старини… Основна част от нея вече е отминала. Каквито и години да стоят зад нас, те вече са в ръцете на смъртта.

От един ангажимент към друг. И така докато умрем

В измисления свят на „Сегашниците“ те са постоянно натоварени, бързащи и препускащи през живота хора. Така авторът илюстрира последствията от това да се движим прекалено бързо. В другия свят на „Късниците“ времето минава бавно – колкото по-бързо се движат хората, толкова по-малко щастливи изглеждат.

Когато двама души минават по улицата, всеки човек възприема другия като обект в движение – точно както гледаме прелитащите дърветата от прозореца на движещия се влак. Следователно, когато двама души преминават по улицата, всеки вижда времето на другия да тече по-бавно. Всеки вижда, че другият печели време. Тази реципрочност е откачена. Още по-откачено е, че колкото по-бързо минаваме покрай някой човек, толкова по-бързо изглежда, че се движи човекът.

В този забързан и свързан от мобилните устройства свят, всички се движим бързо в опита си да увеличим максимално своята продуктивност.

Но както отбелязва и Сенека в „За краткостта на живота“:

Многозадачността само ни отвежда далеч от крайната ни цел.

Разсеяният ум не приема нищо надълбоко, но отхвърля всичко, което е натъпкано в него. Свръхзаетия човек не се ангажира единствено със задачата си да живее и за него няма нищо по-трудно да се научи да го прави.

Не се забавяме достатъчно за дълго, за да се замислим. Толкова сме фокусирани върху следващото нещо, че рядко отделяме време да се запитаме дали живеем живота, който искаме. Дали изобщо присъстваме в момента, който имаме?

Времето се случва – понякога бавно, друг път не…

В един от световете на Лайтман хората засядат във времето…

В една къща човек седял сам на кухненската маса, на която преди време били двама. Преди 10 години той седеше тук срещу баща си. Беше неспособен да му каже, че го обича. Човекът на масата започва да се храни, но не успява да яде – плачел безконтролно.

Защото никога не му е казвал, че го обича.

[…]

Трагедията на този свят, е че никой не е щастлив, независимо дали е заседнал във време на болка или във време на радост. Трагедията на този свят е, че всеки е сам. Защото един живот в миналото не може да бъде споделен с настоящето. Всеки човек, който засяда във времето, засяда сам със спомена за нещо, което вече го няма.


Можем да се застопорим в миналото и да не сме в състояние да се освободим от съжаление. Можем и да се забием в рутината, доста по-сигурна от това, което би могло да ни очаква в бъдещето, за да я изпуснем и да преследваме мечтите си.

В този свят времето си минава, но малко се случва. Както малко се случва от година на година, малко се случва от месец на месец, от ден на ден. Ако времето и преминаването на събитията през него са едно и също, то тогава времето едва се движи… Ако човек няма амбиции в този свят, той страда несъзнателно (заседнал е във времето и почти не мърда). Ако човек държи да има амбиции, той страда осъзнато, но много по-бързо.

Както пише Джо Диспенза в „Свръхестественият човек“ – „В рутината просто превключвате на автопилот и изпадате в своеобразно безсъзнание. Вашето бъдеще е просто повторение на миналото. Това е, защото вашето вчера твори вашето утре.“

Животът е толкова кратък, колкото си го направим…

Времето лети неусетно. Но малко ли е, много ли е?

Нямаме малко време! Просто много време губим! Животът, който получаваме, не е кратък, но го правим такъв. Не сме зле осигурени, но използваме това, което имаме разточително.

В „Лунна разходка с Айнщайн“ Джошуа Фоер предлага трик за удължаване на времето:

Монотонносттите убиват времето, новостите го разгръщат.

Може да спортувате ежедневно и да се храните здравословно и да живеете дълъг живот, докато преживявате кратък. Ако прекарате живота си седнал в кабинет и раздаващ документи то дните ви се сливат един в друг напълно незапомнящо се. Просто изчезват.

Ето защо е важно редовно да променяте рутинните си занимания с ваканции, пътувания до интересни дестинации.

Имайте колкото се може повече нови преживявания, които ще послужат за създаването и укрепването на нови спомени. А създаването на нови спомени удължава психологическото време и удължава представата ни за дължината на нашия живот.

Това обяснява защо с възрастта времето започва да изглежда все по-малко и да се движи по-бързо. Колкото повече остаряваме, толкова по-малко интересни преживявания имаме и толкова по-кратко ни изглежда времето, което ни остава.

В измисления свят на Лайтман хората, които намират удовлетворение са тези, които се научават да живеят в момента. Но да останем в настоящето е трудно постижимо.

Не вярвате ли?

Направете следното: Затворете очи. Само за 15 секунди!

Опитайте се да се фокусирате върху дъха си. Вдишвайте, повтаряйки си – „въздух влиза“ и издишвайте, повтаряйки си „въздух излиза“. Само 15 секунди!

Успяхте ли?

Помнете: смъртта идва и при заетите хора.

Няма да направи пауза и да се върне в по-удобно време…

  • 64
  •  
  •  

1
Остави коментар

avatar
1 Comment authors
Иван Recent comment authors
Иван
VIP абонат
Иван

Тук е трудно да преценим от кой тип сме сами. То зависи и с кого се сравняваме или кой ни оценява! За едни ще сме супер сегашници, за втори – тотални късници. Това е малко като да кажеш някой дали е успешен или не… ами ЗАВИСИ!

🔰 Влез в клуба

👤 Вход / Профил

📗 Библиотека

🏆 ВИП зона

🧰 ВИП Tools

==========

🔥 Facebook група

📜 Тайните на Мастърхак

💰 По-изгоден абонамент

🎁 Подари абонамент

🔴 За Реклама

🦉 За Нас


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg