Много хора вярват, че удоволствието в работата е просто виц. Те вършат онова, което трябва, единствено поради липса на алтернатива.
Фактът дали една работа доставя удоволствие, или не, не е свързан с нивото на йерархията. Няма работа, която сама по себе си е добра или лоша, смислена или безсмислена.
Все едно дали си келнер, свинегледач или асансьорен техник.
Всяка работа, която се възприема като смислена дейност и изисква приложение на индивидуалните сили, както и разгръщане на индивидуалните способности, може да носи радост.
Следователно: Всеки човек трябва да открие своите силни страни и онова, което лично го изпълва със смисъл.
Точно тук е проблемът за повечето хората.
Обратното също е вярно:
Минимален брой хора знаят конкретно какво искат.
В книгата си „Залезът на кумирите“ Фридрих Ницше пише:
Ако имаш своето “Защо” в живота, ще намериш и своето ‘Как”
Перифразирано това означава:
Който не намира смисъл, роптае срещу живота си и недоволства от работата си. Дори когато печели твърде много пари. Властта, престижът и парите могат да подсилват решенията, но не и да ги обуславят.
Обикновено смисълът се губи, когато въпреки усилията и себераздаването си, хората не могат да осъществят своите способности и своите идеи – поради липса на прецизност в напасването между личност и работна позиция например.
Ако съгласно „принципа на Питър“ някой експерт се издигне автоматично в кариерата си до определена ръководна длъжност, която противоречи на неговата природа, започват да страдат не само подчинените му. Самият новоизлюпен ръководител се чувства или безпощадно надценен за новата си роля, емоционално съсипан и неподготвен за изпепеляващото управленческо начало, или пък безкрайно отегчен от подценяването на неговата компетентност.
Разположен в шефското кресло, той си мечтае за доброто отминало време, когато мъдрувал над важни проблеми.
Състояние, което двамата швейцарски автори Филипе Ротлин и Петер Р. Вердер диагностицират като Boreout.
Но дори и в този случай липсва достатъчно смелост за промяна.
Възникват все нови и нови оправдания:
Аз и грешен пост? Невъзможно!
Виновни са обстоятелствата. Колегите. Времето. Пълнолунието.
По този повод Виктор Франкъл е казал:
Човешкото поведение не е продиктувано от условията, които човек заварва, а от решенията, които сам прокарва.
Авторката Сабине Асгодом е още по-директна при срещите си с хора, които продължават да твърдят, че искат, но не могат заради ипотекираната къща и любимите дечица.
Ако децата ви пречат да осъществите живота си, дайте ги за осиновяване, казва тя. Всеки прави своя избор.
Но се иска смелост, за да скочиш в движение.
Дори при тази мисъл много хора отстъпват назад.
Страхуват се да напуснат комфортната зона, страхуват се от съпротивления и от пукнатини в биографиите си.
Въпреки че нямат проблеми със своето вътрешно абдикиране.
Макс Фриш описва това по следял начин:
Кризата е продуктивно състояние. Трябва само да отнемете катастрофалния й привкус.
Основният двигател е единствено и само собствената страст.
Следвайте поривите си – това е изводът от историята на Кай:
Кай е съдружник в голяма адвокатска кантора в Берлин и един млад юрист се бе кандидатирал да работи при него. Кандидатът притежаваше успешна диплома по право и бе защитил отлично дисертацията си.
Оценките му, по-високи от средното равнище, недвусмислено говореха за таланта му в тази професия. Същевременно обаче те не гарантираха по никакъв начин неговите бъдещи печеливши изяви.
Кай знаеше от собствен опит, че добрите оценки сами по себе си не са достатъчно убедителен мотив за клиентите.
Убедителна е най-вече човешката личност.
Но едночасовото интервю не беше достатъчно, за да даде възможност на Кай да изгради представата си за нея.
Така че, определяща за решението му се оказа недвусмислената позиция, която младият мъж заяви по време на разговора. На въпроса дали може да започне още през следващия месец, той отговори така:
„Знаете ли, Вашата фирмена философия ми харесва. С удоволствие бих работил при Вас. Но… “ Тук той се поколеба за миг и каза: „Преди това искам да реализирам една своя стара мечта.
Откакто се помня мечтая да прекося Алпите с велосипеда си. Ще ми отнеме общо два месеца.
Тренирах дълго и усилено.
И знам, че ангажирам ли се с нещо, ще загърбя мечтата си. Ако след два месеца все още ме искате, незабавно ще дойда при Вас. В противен случай, съжалявам, но Алпите не могат да чакат дълго.“
Кай реши да изчака, въпреки че в кантората имаше отчаяна нужда от хора. Нашият приятел не възприе двумесечния тур с велосипеда като вреден биографичен недостатък.
Напротив:
Този факт говореше за силна воля и умело отстоявани позиции. Разбира се, Кай рискуваше и да сгреши, ако, развивайки егоцентризъм, младият юрист поиска нови изключителни предимства.
Да, рискът винаги съществува.
По-рисковано обаче е назначаването на един безличен господин Никой, който продължава да мълчи, дори когато става дума за неговите интереси. Защото това е най-добрият признак, че отново ще мълчи, когато става дума за интересите на неговата кантора и на клиентите му.
„Хората, които нямат своето ‘защо’ в живота и не смеят да попитат за него, не са онези, които тласкат бизнеса напред.
Те извършват задълженията си старателно, надеждно и без пропуски – но по принцип са подходящи за размяна“, казва Кай. Ясно е, че те са първите, които ще си идат, щом организацията се почувства зле.
Всяка компания се нуждае от хора, които се трудят повече от обикновеното. Хора, които се съмняват, които могат да мислят, които намират креативни решения и притежават вътрешна мотивация.
А хората, като нашия млад колоездач, имат нужда от работодатели, които възприемат насериозно интересите и потребностите на своите служители. Ето това е моделът в идеалния случай! А иначе?
Всеки има право на избор.
Или, както казва Боб Дилън:
Един човек е успял, когато между събуждането сутрин и заспиването вечер върши онова, което му харесва.
Никой не може да си присвоява правото да определя какво е добро за другия и какво трябва да му харесва.
Преди време в пресата се появи съобщение, че най-добрият абитуриент в Белгия – с мечтана диплома желае да стане автобусен шофьор. Обичал да пътува и да общува с хората, както споделя самият той.
Онзи, който от позицията на всезнайко се подчини на импулса си и тръгне да разубеждава младежа от неговата идея, със сигурност не проумява, че смисълът е взаимно обвързан с индивидуалните преживявания. Всеки сам за себе си трябва да реши какво означава смисълът в неговия живот.
Животът не е просто нещо си…
Той е възможност да направим нещо!
