Как да разкриеш истинската си индивидуалност при силна отрицателна обратна връзка

Индивидуалността – тази магична и мистична същност, която лесно раз­познаваме, но трудно съумяваме да оп­ределим – е не толкова онова, което добиваме отвън, колкото това, което освобождаваме отвътре. Истинската същност на всеки индивид е привлека­телност. Тя е магнетична. Неустоимо влияе и въздейс­тва върху другите.

От друга страна, фалшът печели повсеместно нео­добрение и презрение.

Защо всички обичат бебета? Разбира се, не заради това, което то може да върши или което знае, нито пък за­ради онова, което притежава, а просто заради онова, което е. Всяко дете притежава „подчертана ин­дивидуалност“.

В него няма нищо привидно, фалшиво или лицемерно. На своя собствен език – чрез плач или гукане, бебето изразява истинските си чувства. То „казва онова, което чувства“ и е емоционално искрено. То в най-висша степен илюстрира психологическата максима: „Бъди себе си“. Не страда от излишни скрупули, когато изразява себе си.

И дори и в най-малка степен не се измъчва от зад­ръжки.

Всеки притежава заключена в себе си индивидуалност

Всеки притежава заключена в себе си индивидуалност

Всяко човешко същество притежава мистична същ­ност, която наричаме индивидуалност. Кажем ли за някого, че „притежава богата индивидуа­лност“, всъщност имаме предвид, че той е освободил и изявил своя съзидателен потенциал, дал е израз на ис­тинската си същност. „Бедна индивидуалност“ е равнозначна на „потисна­та индивидуалност“. Човекът с „бедна индивидуал­ност“ не изразява своята съзидателна същност. Той я потиска – оковал я е в белезници, заключил я е и е зах­върлил ключа.

„Потискам“ буквално означава възпирам, задържам, възпрепятствам, спъвам. Потиснатата лич­ност налага ограничения върху изявата на своята ис­тинска същност. Поради една или друга причина тя се страхува да изрази себе си, да бъде себе си и е заключила истинската си същност във вътрешен затвор.

Симптомите на потиснатостта са много и разно­образни: свенливост, нерешителност, стеснителност, враждебност, подчертано чувство за вина, безсъние, нервност, раздразнителност, неспособност за пълно­ценно общуване с другите. Фрустрацията е присъща буквално за всеки аспект и всяка реакция на потиснатата индивидуалност. Главната и основна причина за фрустрацията е провалът на личността да „бъде себе си“ и неспособността й да на­мери адекватна себеизява. Тази същностна фрустрация практически оцветява и задушава всичко, което лич­ността прави.

Прекалената отрицателна обратна връзка е = на потискане

Прекалената отрицателна обратна връзка е = на потискане

Смисълът на негативната обратна връзка е: „Преуста­нови онова, което правиш, или начина, по който го пра­виш и направи нещо друго.“ Предназначението й е да модифицира реакцията, т.е. да промени степента на насоченото напред действие, а не изцяло да го спре. Не­гативната обратна връзка не казва: „Спри!“ и толкоз. Тя казва: „Онова, което правиш, е погрешно“, а това не значи: „Погрешно е да правиш каквото и да било.“

И въпреки това, ако негативната обратна връзка е в излишък, или ако собственият ни механизъм е прекале­но чувствителен по отношение на обратната връзка, резултатът не е модификация на реакцията, а нейното пълно потискане.

Потискането е равнозначно на излишък от негатив­на обратна връзка. Когато реагираме прекомерно на не­гативната обратна връзка, или на критичността, твърде вероятно е да заключим, че не само нашият курс в момента се отклонява от предначертаната по­сока, но и че е погрешно дори да се стремим да продъл­жим напред.

Горските или ловците често се ориентират за об­ратния път към своя автомобил като си избират забе­лежим знак близо до колата – например някое много ви­соко дърво, което се вижда от километри. Реши ли да се върне при колата си, той се оглежда за това дърво (или цел) и се отправя към него. От време навреме дър­вото изчезва от погледа му, но винаги, когато е възможно, той „сверява курса“ като сравнява посоката на движението си с местоположението на дървото. Ако установи, че се отклонява с 15 градуса вляво от дърво­то, ще осъзнае, че онова, което прави е „погрешно“. Не­забавно ще коригира курса си и отново ще се отправи към дървото. Но няма да направи извода, че трябва да спре.

За съжаление мнозина от нас носят вината за подобно нелепо заключение. Когато установим, че начинът, по който се изявяваме, се отклонява от курса, че губим целта, или „грешим“, ние достигаме до неправилния из­вод, че нашата себеизява сама по себе си е погрешна или че за нас успехът (достигането до набелязаното дърво) е невъзможен.

Да не забравяме, че излишъкът от негативна обратна връзка има ефекта да пречи или напълно да осуетява адекватната реакция.

Вижте още по темата за критиката и:

Заекването като симптом на потискане

Заекването е добра илюстрация на начина, по който прекалената обратна връзка води до потискане и пре­пятства адекватната реакция.

Макар рядко да осъзнаваме този факт, когато гово­рим, чрез слуха си ние получаваме негативна обратна връзка u „контролираме“ собствения си глас.

Това е при­чината напълно глухите хора рядко да говорят добре.

Те не знаят дали гласът им звучи като крясък, писък, или неразчленено фъфлене. Това е и причината, поради която родените глухи изобщо не могат да се научат да говорят, ако не преминат специална програма на обуче­ние. Ако се занимавате с пеене, навярно с изненада ще установите, че не сте в състояние да пеете правилно или в съзвучие с другите, ако – да речем поради настин­ка – страдате от временна или частична глухота.

Негативната обратна връзка сама по себе си не е пречка или препятствие за речта. Напротив, тя ни позволява да говорим, и то правилно. Учителите по техника на говора ни препоръчват като начин да по­добрим интонацията, артикулацията и т.н., да запис­ваме собствените си гласове на касетофон и да ги прос­лушваме.

По този начин ще видим в речта си грешки, които дотогава не сме забелязали. Ще можем ясно да осъзнаем в къде „грешим“ и ще сме в състояние да из­вършим корекции.

Но за да ни помогне негативната обратна връзка да говорим по-добре, тя би трябвало да бъде повече или по-малко автоматична или подсъзнателна, да възниква спонтанно, докато говорим и реакцията към нея не би трябвало да бъда толкова крайна, че да доведе до потискане. Ако съзнателно проявяваме свръхкритичност към речта си или ако сме прекалено прецизни и амбицирани в стремежа си да избегнем евентуалните грешки, вмес­то да реагираме спонтанно, твърде вероятно е да за­почнем да заекваме.

Съзнателната самокритичност е причина да се справяте по-зле

критика

Този факт е доказан от д-р И. Колин Чери от Лондон. В ста­тия на английското научно списание „Нейчър“ д-р Чери из­лага убеждението си, че заекването е предизвикано от „прекомерен контрол“. В доказателство на своята те­ория на 25 души с тежко заекване, той поставя слушал­ки, в които висок шум заглушава звука от собствените им гласове.

Помолени да прочетат на глас някакъв тек­ст при тези обстоятелства, които елиминират всяка възможност за проява на самокритичност, те демонс­трират „забележително“ подобрение. Друга група силно заекващи хора се обучават по метода на т.нар. „имитативен говор“ – да следват, колкото е възможно по-близ­ко и да се опитват да „говорят заедно“ с човек, който чете текст, или с глас от радиото или телевизията.

След кратка практика заекващият се научава лесно да „имитира“, а в повечето случаи е в състояние и да гово­ри нормално и правилно в условията на елиминирана „предварителната критичност“, които буквално го принуждават да говори спонтанно, т.е. да синхронизи­ра говора и „корекциите“. Допълнителни упражнения по „имитативен говор“ дават възможност на заеква­щите да затвърдят навиците си.

Елиминира ли се излишъкът от негативна обратна връзка или самокритичност, потискането изчезва и говорът се подобрява.

А когато липсва и време за из­лишни притеснения или прекалена „загриженост“, из­разните възможности незабавно се подобряват. Това е ценна насока за нас, що се отнася до начина, по който можем да намалим потискането или да освободим своя­та индивидуалност и да подобрим изявите си и в други области.

P.S. Ако имате приятел или колега, който заеква или има други проблеми с говора, или пък е потиснат заради силната негативна обратна връзка от околните, споделете му тази статия!

  •  
  •  
  •  

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

>
 

Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече