ВЛЕЗ В КЛУБА

Как чрез квантова физика и медитация може да промените собствения си свят [Питър Сейдж]

  • 123
  •  
  •  

Запази за по-късно

Бележка: текстът е извадка от най-новата книга на Питър Сейдж – “Въпреки всичко“.

Възможно ли е чрез активна медитация и квантова физика да повлияем на външния си свят? Според Питър Сейдж може и още как!

В квантовата физика това е известно като принцип на неопределеността и е свързано с известния корпускулярно-вълнов дуализъм* и неговата връзка с наблюдателя.

*Корпускулярно-вълновият дуализъм е принцип, съгласно който материалните обекти могат да проявяват както вълнови, така и корпускулярни свойства (т.е. свойства на частица).

Лесно ще разберем как да използваме намерението, за да влияем върху физическите обстоятелства на по-високо (нефизическо) ниво, когато ясно си дадем сметка за няколко основни факта, установени от съвременната наука.

Все пак за онези, чиито убеждения все още са базирани на материалистичния модел отпреди XXI век, ще направя кратък базов преглед на въпроса.

Ще започнем с Принстънската лаборатория за инженерство и изследване на аномалиите (Да, „Принстън“ е мястото, където Алберт Айнщайн е прекарал като преподавател втората половина от живота си – там науката е на доста високо ниво.)

Така, че всички, които използвате повече лявото си мозъчно полукълбо и мислите в материалистичния спектър четете внимателно…

Днес знаем, че физическият (материалният) свят е по същество виртуален – т.е., когато се заровим в него, откриваме, че там няма нищо. По същия начин например изображенията на 2D телевизор с висока разделителна способност от разстояние изглеждат реално, като 3D. Ако обаче погледнете по-отблизо, виждате, че това не е 3D.

Всъщност те дори не са реални. Това е само стъкло. Ако се приближите още, ще откриете пиксели. Още по-близо – светодиоди. Още малко – три основни цветни светлини (фотони), които светват бързо в мащабна и интелигентно координирана последователност.

С други думи: става дума за 2D виртуална реалност, изработена така, че да изглежда и звучи реално, но само ако гледаме от определено разстояние.

Сега нека се прехвърлим в нашата (собствена) 3D виртуална реалност.

Тя също е направена да изглежда реално – но само от разстояние.

Ако използваме ръката си като аналогия на екрана, ще установим, че на пръв поглед изглежда покрита с кожа. Ако обаче я доближим, ще видим, че всъщност е съставена от милиарди независими „пиксели“, наречени клетки. Всяка от тях е индивидуална, но всички работят заедно. Ако се доближим още повече, ще осъзнаем, че клетките са съставени от милиарди молекули, изпълняващи стотици хиляди функции и информационни обмени за секунда. От тази 3D холографска телевизия, ще ни стане ясно, че молекулите са съставени от милиарди атоми. А ако се доближим още повече, ще разберем, че нашите атоми се състоят от 99,999999% празно пространство (във физическо, не енергийно отношение) и 0,000001% кондензирана енергия, наречена материя.

Тя съществува физически само когато се наблюдава, или за да бъдем по-прецизни технически, измерва. С други думи, тя е неразривно свързана със собственото ни съзнание. Традиционната наука никога не е можела да го обясни – причината е, че то е извън материалната парадигма. Да, първичното е съзнанието.

С други думи:

Работата на мозъка не произвежда съзнание, точно както телевизионният апарат не произвежда телевизионни програми. Мозъкът просто управлява физическото тяло, което вашето съзнание временно обитава.

Какво ще кажете и за фалшивата парадигма на материализма за атома?

Според нея той е твърда, подобна на черупка структура, около която по фиксирани орбити свистят електрони – както планетите около слънцето.

Реално този модел (все още повсеместно преподаван в училище) е догма, която никога не е била и няма да бъде доказана (защото такъв модел не съществува в реалността). Конструирането му запълва определена празнина в знанието – подход, известен като нагласяне на презумпциите към наличните данни.

Проблемът е, че сме забравили, че това е само предположение и сме започнали да вярваме в истинността му. Избрали сме точно него, защото на макрониво сме разбирали връзката между слънцето, планетите и техните спътници, и по това време ни се е сторило, че най-доброто предположение ще е да приложим същия модел на микрониво.

Ала идването на квантовата механика разклаща всичките ни презумпции, показвайки, че данните не отговарят на тях.

🤴🏼 Дайте на царя нещо да се загърне…

Вероятно си мислите, че в този момент традиционната наука би се заела да търси нови отговори. Ала тъй като това налага някой да замери сър Исак Нютон с ябълка и да го свали от пиедестала, нищо подобно не се случва.

Всъщност, много учени се вкопчват още по-силно в материалистичния си модел и просто пренебрегват данните. Някои дори стигат дотам, че измислят извинения и вратички, с които да прикрият несъответствията. Много по-добре би било да спрем да се вкопчваме на живот и смърт в начина, по който сме си мислели, че функционира вселената, и да приемем по-здравословния научен подход на откривателски и отворен за новото скептицизъм. Затвореният, закостенял ум е смърт за откривателството.

Помните ли историята за новите дрехи на царя?

Ами ако излезе, че той наистина е гол?

Може би дебелите тъмни очила на убежденията ви имат нужда от осъвременяване?

Неслучайно Макс Планк, един от бащите на квантовата физика, изрично заявява:

Науката постига напредък погребение след погребение.

Разбира се, горното не отрича прилагането на традиционния модел към някои от задаваните по онова време въпроси за връзката между атомите, електроните и материалната физика. Няма съмнение, че сър Исак Нютон е бил брилянтен човек, който определено е знаел как да си сметне ябълките. Това обаче не променя факта, че моделите са полезни само дотолкова, доколкото осъзнаваме, че не са нищо повече от модели.

Ироничното в контекста на материализма е, че моделът се обръща наопаки.

Ръката и тялото, към което е прикрепена, са просто превозно средство (кола), позволяващо на съзнанието (нас) да се движи в пространството и да преживее тази физическа реалност. И точно като истинска кола, тялото може да изглежда твърдо и да го чувстваме така, но частта, която всъщност го кара да работи, частта, която взема решения къде и колко бързо то да се придвижи, определено не е физическа.

Наричаме я съзнание.

Каква е връзката, ползата и важното значение на това по отношение на активната медитация като инструмент, с чиято помощ да управляваме живота си?


Преди да отговорим, трябва да се занимаем с един съществен, но често пренебрегван факт. За да го установим, ще задам друг интересен и показателен въпрос:

Защо водата тече само надолу, а ние с вас можем да се изкачваме нагоре?

Опитайте се да си го обясните, преди да продължите да четете.

Отговорът, към който ви навеждам, разделя света на две части, всяка от които функционира по различни правила. Съществува разделение между съзнателно и несъзнателно, между живо и неживо.

Основната разлика е:

Ако нещо е съзнателно (живо), то е до различна степен способно да изразява съзнателно намерение. Несъзнателните обекти не могат да действат така. Според тази дефиниция къщата, скалата и масата не са съзнателни. Къща, която се срути например, не може да реши да се възстанови. От друга страна, слънчогледът, птицата и човекът са съзнателни и колкото по-високо се изкачваме по стълбицата на съзнанието, толкова по-големи възможности има за изразяване на съзнателно намерение, известно също като свободна воля. Слънчогледът изразява намерението си да получи енергия, като избере да се обърне към слънцето и да го следва. Неговото ниво на осъзнато съзнание е ниско и следователно то е най-вече автономен в действията си. По-нагоре по скалата е например птицата, която разполага с повече възможности и може да избира къде да лети, кой червей да изяде, с кой да се чифтоса и т.н. Хората, от друга страна, са на върха на еволюционната скала по отношение на възможностите за израз на съзнателно намерение.

Да, късметлии сме, но това идва на определена цена…

Затова след малко! Преди това…

Защо е важно разграничението между съзнателно и несъзнателно?

Казано просто, несъзнателните обекти следват най-малкото съпротивление и съхранението на енергия, както показва класическият втори закон на термодинамиката. Това означава, че къщата и скалата, оставени сами на себе си, неизменно ще се рушат. Кухненската маса ще изгние и в крайна сметка, ще се разложи.

А водата ще тече само надолу.

Съзнателните същества следват различни правила, а именно потребление и разход на енергия в името на растежа и приноса.

С други думи, ние поемаме енергия и избираме как да я използваме.

След като очертахме принципно темата, нека видим как всичко това е свързано с активната медитация, квантовата физика, избора и императива при съзнателните същества и несъзнателните обекти.


Според квантовата механика винаги е възможно ново бъдеще, поради факта че материята възниква от зоната на безкрайните възможности, позната като Полето.

Преди да продължим, нека огранича думата „безкрайност“, за да успокоим мислещите с лявото си мозъчно полукълбо. Възможностите са ограничени и се управляват от механиката на относителността и законите, действащи в пространство-времето.

С други думи, нямам за цел да твърдя, че е възможно бъдеще, в което изведнъж ни порастват крила, можем да летим или развиваме суперсили.

Но за филма на вашия живот съществуват безброй налични сценарии – в рамките на правилата, регулиращи проявите на физическата материя.

Може да се уподоби на един проведен от Холивуд експеримент, в който снимат филм с няколко различни края и оставят аудиторията да гласува кой край си избира.

Навярно не осъзнавате, че ВИЕ имате възможност да гласувате и да влияете върху сцените, които ще се играят във филма на живота ви.

Съществуват два начина:

Най-трудният и най-често срещан е да нахлуете на снимачната площадка, да се опитате да изиграете сценария, който вие искате, и да се опитате да принудите и останалите да играят по него, докато физически размествате декорите и реквизита, за да пасват на замисъла ви. Нещо като да живееш в режим „заради мен“.

При него не само се изисква страшно много работа, но и филмът става лош.

Другият начин е да повлияете върху самия сценарий и да дадете възможност на създателите на декора и другите участници да работят съгласувано един с друг и със сценария. Все пак са налице неограничен брой потенциални развития, сцени и сюжетни линии (като изключим летящи хора и рентгеново зрение).

В този смисъл квантовото поле представлява празен лист и химикалка, с която всяка бъдеща сцена все още може да бъде написана.

В активната медитация използвате своето намерение, за да пишете, практикувате и репетирате желаните сцени.

Подходът има научно доказано и статистически значимо въздействие върху вероятността за тяхното осъществяване в реалността. Въпреки това, за да бъде процесът ефективен, трябва да се придържате към няколко правила.

Едното е свързано с репетиционната ви техника.

Сърцето и умът следва да работят заедно, но сърцето трябва да води и да изнесе спектакъла. Задачата на ума е просто да помни репликите.

Помните ли известната реплика от филма „Гладиатор“:

Ако спечелиш тълпата – печелиш свободата си!

Когато говорим за репетиране на сцените, които желаете да присъстват във филма на вашия живот, ролята на тълпата се изпълнява от над петдесет трилиона клетки, чиято синхронна дейност съставлява тялото ви. Повярва ли всяка от тях във вашето изпълнение и почувства ли го, може да сте сигурни, че квантовата химикалка ще пише усърдно.

Второто правило, за да може продуцентът (когото някои наричат Бог) да одобри сценария ви, е да се запитате на какво служи този сценарий – на вашия растеж или на вашето его?

Въпросът е личен и трябва да отговорите сами.

Но можем да ви предложим само някои насоки!

Като начало, това НЕ е моментът да слушате ума си.

Вашият ум е изключително надарен и добре обучен в едно – да намира оправдания и доводи, че сте прави. За всичко останало полезността му е ограничена, освен ако не бъде насочен от по-дълбоко място. Ако се опитвате да изберете от Полето с безкрайните сценарии сцена във филма, която е само за вас и за това какво да получите, най-вероятно ще се случат следните две неща:

  1. Сценарият няма да получи одобрението на продуцента и ще се борите зорлем да го осъществите (обратно към режим „заради мен“).
  2. Сцената може да се осъществи, но обикновено със страничен негативен ефект, за да ви даде урок, върху който да помислите (някои го наричат карма).

Опцията за растеж обаче идва с една уговорка!

Ние не можем да решаваме как да получим необходимите ни уроци.

Тук умът често се затваря, тъй като обича да чертае права линия до целта и се опитва да я следва – само за да се окаже, че катастрофира в нелинейната траектория на киноиндустрията на квантовото поле.

Добрата новина е, че ако изберете сцена, която отговаря на правилните критерии, следвали сте всички правила (ще ги изброим след малко) и въпреки това вашата сцена не се осъществи, можете да сте спокойни, тъй като по-големият план ВИНАГИ има предимство и често носи нещо много по-добро.

Не забравяйте, че в природата няма прави линии.

Заблудата, че правата линия е най-бързият път между две точки, е линейна конструкция, която звучи добре на теория, но не е подходяща за нелинейния живот, задвижван от нелинейно съзнание. Това означава, че макар линейното решение да изглежда НАЙ-КРАТКИЯТ път до нашите цели, то почти никога не е най-бързият.

Третото правило е свързано с времето, усилията и постоянството.

Човек не стига до оскарите, ако ходи в часовете по актьорско майсторство само когато му скимне. Както каза моят покоен приятел Чет Холмс, за да вземеш докторска степен, ти е необходима желязна дисциплина. Защо? Защото всяко голямо постижение в историята е било изнесено на плещите на упоритостта.

Същото важи и ако искаш да повлияеш върху квантовото поле, което да въздейства върху успеха на твоя филм. Полето не е магическа палка, която да свърши цялата работа вместо вас. Мислете за себе си като партньори с него. Може и да повлияете на продуцента да вмъкне във филма някои от идеите ви, но все пак ще трябва да излезете на сцената (физическия свят) и да изиграете своята роля.

Например не очаквайте нефизическото да ви помогне, ако активно медитирате върху взимането на изпита и се изпълвате с чувството на радост и триумф от получаването на отлична оценка, но в същото време не желаете да учите. Няма безплатен обяд.

Или ще вложите нужната работа, или не.

Очевидният въпрос тук е: Към кой от двата вида (съзнателни същества и несъзнателни обекти) искате да се присъедините?

За съжаление, модерното общество ни е пробутало идеята, че е възможно да изживеем живота си леко (по пътя на най-малкото съпротивление), ако се фокусираме върху това, с което искаме да се сдобием (его), без да страдаме от последствията от липсата на личностно развитие. Ето защо в най-напредналия етап от човешката история виждаме милиони хора, които са нещастни, стресирани и упоени до козирката с различни лекарства и наркотични вещества. Те се опитват да се справят с последиците от факта, че не са направили простото, но скъпоструващо разграничение.

Казано простичко:

Винаги ще изглежда по-лесно да си отворите още една бира, отколкото да вдигнете щангите във фитнеса. Но ако тя бе причината да сте на Земята, щяхте да се родите във формата на скала, а не на човек. Приканвам ви да оставите биричката, в която търсите утеха, и да откликнете на призива за величие.

Добрата новина е, че изобщо не сте сами в неговото търсене.

На ваше разположение е цялото съзнателно квантово поле – очакващо, готово и програмирано да ви помогне. От вас се иска само да проумеете правилата на играта, а ако бъдем честни, те са доста прости.

Последното правило за постигане на резултати с помощта на активна медитация е да разбираме ролята на времето – както по отношение на усилията (постоянство), така и по отношение на отплатата (резултати). Постоянството е лесно.

Отделяйте минимум десет минути на ден в подготовка на колата си за пътя (пасивна медитация), тъй като това ви въвежда в базовото състояние, наречено кохерентност. След това шофирайте минимум двадесет минути до мястото, на което искате да отидете (активна медитация). Ако се опитвате да минете с по-малко, е все едно да отидете във фитнеса, да вдигнете няколко гирички и да се приберете у дома. Може да изглежда, че сте отметнали тренировката от списъка със задачи, но не очаквайте видими резултати.

В идеалния случай трябва да удвоите времето, т.е. да отделите един час – двадесет минути пасивна и четиридесет минути активна медитация всеки ден.

Ако следвате правилата, в рамките на една до осем седмици можете да очаквате изненадващи (нелинейни) резултати, които някои биха нарекли случайност или съвпадение. Защо е нужно толкова време?

Всичко зависи от три фактора…


Питър Сейдж книга
Тях може да намерите в новата книга на Питър Сейдж – “Въпреки всичко“, издавана на български благодарение на издателство Ракета. Освен тази тема, ще се запознаете и с изключително поучителния и реален престой на Питър в най-опасния Английски затвор. Струва си!


  • 123
  •  
  •  
guest
2 Comments
Inline Feedbacks
Виж всички
FREE ebook
супер инструмента
за по-лека работа и резултати
100
инструмента
за супер продуктивност
100
SPECIAL OFFER
спести -200 лв от цената за 6 мес. абонамент и вземи подарък
Спести -45% от цената за 6 мес. абонамент + подарък
Welcome Hunter! Get 20% OFF Just for Today
Previous Next
Close
Test Caption
Test Description goes like this