Външният ти вид е сила.
Той е най-бързия начин за комуникация с хората около теб.
Това може и да не ти хареса.
И на мен не ми допада, но е факт.
За други подобно твърдение би било посредствено.
За трети как изглеждат няма никакво значение.
Всички, които го неглижираме грешим!
Особено ако искаме да постигнем това, което сме си наумили.
Позволи ми да ти споделя доста силен пример…
Да, малко е древен и първичен, но показва много:
Спартанците и техния стилист…
Те не просто са имали уменията, подготовката и репутацията на страховити ии безстрашни войни, но и умишлено подсилвали този свой образ.
Наред с ефикасността на бойното поле, те старателно работели и върху това как изглеждат в очите на противника си.
Спартанците били наистина добри в едно:
Ужасявали врага си още преди той да се доближи до тях.
Когато очаквали команда за настъпление те заставали стабилни в специална формация, а всичко – от облеклото и екипировката та чак до външния им вид крещяло сблъсък със сила, дисциплина и жестокост.
Как били облечени спартанците?
Носели алено червена туника и пелерина (тя се махала преди битката), защото в древността се смятало, че червения цвят “най-малко прилича на женско облекло и е най-подходящ за битка“.
И не само:
Червеният цвят в облеклото им бил избран и защото скривал по-добре кръвта – прикривайки раните и слабостта, които можел да види врага.
В ръката си спартанецът носел броня и щит, които били полирани до блясък и блестели ослепително ярко на слънцето.
Ами прическата?
Имали дълги коси – стил, който някога бил разпространен в цяла Гърция и, който лакедемонците запазили, след като другите градове-държави преминали към по-къса подстрижка.
За спартанците дългата коса символизирала свободата на човека и те вярвали, както казва Плутарх, че:
“Тя прави красивият по-красив, а грозният по-страшен“.
Спартанците се грижели за себе си, като сплитали дългите си коси и поддържали брадите си добре подстригани. На главите им се поставял и венецът на екипировката – металният шлем, който разказвачът от “Огнени порти” Стивън Пресфийлд описва като “най-страшния от всички“:
Към театъра на ужаса, представян от елинската фаланга, прибавете и празните, безизразни лица на гръцките шлемове с бронзовите им носове, дебели като палец, с разтворените им скули и нечестивите вдлъбнатини на очните отвори, които създаваха у врага усещането, че не е изправен пред същества от плът и кръв, а пред някаква страховита неуязвима машина, безмилостна и неугасима.
Страховитият външен вид на спартанския шлем се засилвал допълнително и от факта, че бил “покрит с висок гребен от конски косми.
Поклащайки се от вятъра създавал не само впечатлението за страховита височина и ръст, но и придавал вид на ужас, който не може да бъде предаден с думи, а трябва да бъде видян, за да бъде разбран.”
Да, външният вид не е някаква си повърхностна тема, която да неглижираме, само защото днес повечето тинейджъри живеят само заради това.
Далновидните хора го използват, точно както спартанците, за да внушат това, което искат да чувстват останалите, когато ги видят.
Ето защо външния вид е и комуникация…
С вида си спартанецът комуникирал със себе си и с другите по два начина:
- Самият войник се чувствал по-свиреп, по-непобедим, по-уверен
- С външния си вид той плашел противниците си до смърт
Видът им стопявал желанията за битка на вражеската линия, още преди да я ударят. Така изграждали репутация на сила, която често възпирала противниците им изобщо да влязат в битка срещу тях.
Външният вид е сила…
Но не тази, за която първо ще се сетят посредствените хора.
Погрижете се за него така, както се грижите за останалата част от арсенала, който използвате, за да влияете на другите…
? За да влияете на другите, вижте още и:
