Едно ниво по-високо: как да оптимизирате цялата система, а не едно зъбно колело

Когато гледате на света като на поредица от изходи, вие си създавате мнения. Но когато гледате на света като на поредица от системи, вие формирате стратегии. – Чанинг Алън

Принципът е: колкото по-високо е нивото, на което оптимизирате, толкова по-голяма е възвръщаемостта на инвестицията ви.

Нека обясня:

Ако години наред работите, за да получите 15% увеличение на заплатата, когато можете да смените работата си и незабавно да получите 25% увеличение на заплатата, вие оптимизирате едно зъбно колело (заплата) във вашата машина (работата ви).

Ще постигнете целта си по-бързо, ако вместо това оптимизирате машината като си намерите друга работа.

Това е оптимизация от по-високо ниво!

Но можете да преминете още едно ниво по-високо…

Пазарът на труда сам по себе си е зъбно колело в друга машина: спечелването на финансова свобода и стабилност.

Но какво, ако можете да постигнете финансова стабилност, без да се налага да работите стандартно от 9 до 5?

Ако истинската ви страст се намира извън офиса, тогава изкачването по корпоративната стълбица би било жертва на инерцията в живота ви.

Вместо това по-добрият път е да намалите разходите си, като се преместите в по-евтин град например и заживеете по-скромно.

С по-ниските разходи бихте могли да преминете на непълно работно време, а свободното да инвестирате в страстта си.

Не е ли това игра от по-високо ниво, за която всъщност желаете да се оптимизирате?

Но не всичко е толкова просто…

Ето и къде се крие проблемът:

Менталният модел „Едно ниво по-високо“ е процес на задаване на въпроси към самия себе си: По-високо ниво ли е да оптимизирам над това, върху което съм се фокусирал?

Това е труден за задаване въпрос!

Причината се крие във феноменът наречен инерция.

Използването на мисловен модел, за да излезете от инерцията на живота и да поставите под въпрос това, което правите, е като да изтръгнете килима изпод краката си.

Болезнено е да се сблъскате с възможността да сте прекарали години наред в правенето на грешните неща.

Независимо дали става дума за развиването на онлайн бизнес, работа от 9 до 5, спестяване на пари, изграждане на мускули – за каквото и да е – вие сте се движили по инерцията на постоянния напредък.

Това, което хората не осъзнават е, че да работиш усилено, без да се запиташ кои са по-добрите неща, върху които можеш да работиш, е скрита форма на мързел. Да, оценявайте красотата на потока, когато сте в него, но не се пристрастявайте към него.

Загубата на власт над живота ви поради удобството на инерцията е това, което наричам парализа на потока.

Тя е заклет враг на критичното мислене.

Това е най-ясният признак, че сте изоставили менталните модели, чиято цел е да коригира траекторията на живота ви. 

Успяващите хора редовно преоценяват приоритетите си, без да се страхуват да ги променят. Те не стават жертва на инерцията.

Помислете за това по следния начин:

Менталните модели се захранват от информация.

Те дават различни препоръки въз основа на актуализираната информация, която влагате в тях. Така че, ако дълго време сте в състояние на поток, ще сте заровили главата си, без да поглъщате нови данни, идеи, съвети, познание и т.н.

Вашият мисловен модел вече няма да бъде функциониращ компас за това какво да правите по-нататък и как да се развивате.

Класически пример за това е как тийнейджърите отиват в университет. Те навлизат в състояние на поток в стремежа си към висшето училище, но в нито един момент не си задават въпроси като: Трябва ли наистина да уча по специалността, която съм избрал? Или са избрали специалност само, защото когато са били на 17 им се е струвала много перспективна, и оттогава нито за миг не са преразглеждали решението си?

Могат ли да представят убедителни аргументи защо всички останали специалности и сфери не биха били по-добри варианти?

Ако не могат да изложат убедително някакъв аргумент, значи изобщо не мислят критично, а инертно.

След като постъпят в университет тези младежи са в състояние на носене по течението, задвижвано от усилията да завършат.

Играят игра на ниско ниво, за да си осигурят среден успех, вместо игра на по-високо ниво, за да усвоят актуални полезни умения.

4 години живот, третиран като обикновено писане на домашно, вместо като съзнателно решение за най-доброто за себе си.

Това се отнася за всичко, което правим.

Какво ще кажете за работата ви?

• Стремяхте ли се към нея просто защото отговаряше на условията ви и беше на разположение, когато имахте нужда от нея?
• А сега работите там от години, но сте научили всичко, на което тя можеше да ви научи още през първата година?

А какво ще кажете за приятелствата си?

• Общувате ли с хора, с които не ви е хубаво да общувате?

Защо го правите?

Има 7 милиарда други хора, с които да прекарвате времето си.

Това са системи и решения, които трябва периодично да преоценявате.

А това ни отвежда до следващата категория ментални модели!

А именно: как да вземаме решения…