С тази уникално кратка статия искам да ви споделя едно стихотворение, което от известно време стои на моята стена, и което доста често взех да препрочитам.
Защо го правя ли?
Правя го защото е точно това, от което имам нужда всеки ден, за да преодолея страха, да се мотивирам и да започна деня с устрем и желание за победа.
А сега ми се иска да го споделя и с вас…
Стихотворението от моята стена!
[sws_divider_line]Извън нощта, която ме покрива,
тъй черна-като Ада,
благодаря на туй, което боговете ми откриват
в изстрадалата ми душа.
[sws_divider_line]Във изпитания неумолими
не се огънах и не плаках аз.
А водовъртежите неизброими
не съкрушиха моя глас.
[sws_divider_line]Над този път, покрит със болка,
духът надвива над Страха.
Но аз вървя и още колко
ми е отредено да вървя…
[sws_divider_line]Каквото и да ми е писано на земята,
не ще ме съкруши, и знам:
аз господар съм на съдбата,
на своя кораб капитан.
строфи от поемата “Инвиктус” на Уилям Ърнест Хенли, превод Силвия Пешева
Споделете това стихотворение с всички, които имат нужда от мотивация, всички, които са в плен на страха и са застинали в едно положение…Подарете им тази статия!
