В североизточните хълмове над Киото, Япония се издига планината Хией.
Тя е осеяна с множество анонимни гробове на будистки монаси от Тендай, не успели да завършат едно необикновено изпитание, носещо името Кайхогьо.
Кайхогьо вероятно е най-трудното изпитание в света. Накрая на своето пътешествие монахът е изминал разстояние, равно на обиколката на Земята.
Какво е то и защо е довело до смъртта на толкова много монаси?
Предстои да ви разкажа нещо изключително..
Това заради, коeто избират да рискуват живота си, в най-смъртоносния тест за издръжливост, не е нито медал, нито пари, а е – просветление.
Тендайските монаси вярват, че могат да постигнат просветление по време на настоящия си живот само чрез крайно себеотрицание.
За тях пътят към просветлението преминава през физическо предизвикателство, от където произлиза и тяхното име – маратонските монаси.
Кайхогьо обаче е много повече от маратон.
Това е пречупване на ограниченията на тялото и ума и сливане с Буда – природата, което е невъзможно за постигане в нашето ежедневно битие.
Всъщност, Кайхогьo e 1000 дневно предизвикателство, в рамките на 7 години.
Много малко монаси поемат пътя му, а още по-малко го завършват…
Какво точно имам предвид?
Ако един монах реши да поеме пътя на маратона, то го очаква следното:
- Година 1: Монахът трябва да изминава по 30 км дневно, в продължение на 100 дни.
- Година 2: Продължава да бяга по 30 км /ден в продължение на 100 дни.
- Година 3: Още 30 км дневно, в продължение на 100 дни.
- Година 4: Отново 30 км/ ден, но този път 200 последователни дни.
- Година 5: З0 км /ден в продължение на 200 дни. След завършване на петата година от бягането, монахът трябва да прекара 9 последователни дни без храна, вода и сън. Двама монаси стоят с него през цялото време, за да се уверят, че не заспива.
- Година 6: Монахът трябва да бяга 60 км/ ден в продължение на 100 дни.
- Година 7: 84 км/ден в продължение на 100 последователни дни. И след това, да продължи да тича по още 30 км/ ден в оставащите 100 дни.
Брутално, нали?
Големият маратон наистина звучи невероятно, но има и още едно последно предизвикателство, което прави Кайхогьо, още по невъзможно…
? Ден 101
По време на първите 100 дни, монахът може да вземе решение да се откаже от предизвикателството. Но на 101 ден вече няма отказване..
Монахът или трябва или да завърши Кайхогьо.. или да отнеме собствения си живот.
По тази причина носят дълго въже и къс меч по време на своето пътуване, за да има с какво да отнемат живота си в случай, че се провалят.
За последните 400 и повече години, само 46 мъже са завършили предизвикателството.
Из хълмовете на планината Хией, могат да се видят гробовете на останалите.
Но има и още..
В края на своето пътуване към просветлението, монасите влязат в тъмна стая, където трябва да прекарат още девет дни без храна, вода и сън.
Целта е тялото им да се намира, възможно най-близко до смъртта.
Ясно е, че никой от нас не може да се справи с подобно натоварване, нито има мотивацията да го направи. Но можем да извлечем ползи…и то много!
? 3 урока за психичeска издръжливост
Психическата издръжливост на тези момчета е невероятна!
Затова, ви предлагам да си откраднем най-доброто от методиката им:
- Урок 1: “Завърши го или умри”
Маратонските монаси вероятно са най-екстремната версия на тези думи.
Постоянното бягане в продължение 1000 дни е много време за размисъл върху най-важните неща от живота. Представлява вид медитация чрез движение. Ето защо не трябва бягате прекалено бързо. Време е да медитирате живота си и това, как всъщност трябва да живеете. – Daigyoman Ajari
Този подход трябва да използваме и спрямо нашите цели, проекти и живота ни.
Ако нещо е важно за теб – завърши го! Ако не е – отърви се от него!
Всички имаме купчина започнати и незавършени неща, чакащи да им дойде времето.
Но нещо или е достатъчно важно, за да бъде завършено или е време да бъде премахнато. Изпълнете живота си с цели, които си струва да приключите до край.
- Урок 2: Ако не се ангажираш с нищо ще бъдеш разсеян от всичко останало
Повечето от нас никога не са се изправяли реално пред лицето на смъртта, но за сметка на това можем да научим доста от тези монаси за ангажираността и концентрацията.
Те са изяснили какво точно искат да постигнат в живота си през тези седем години. Затова и организират всичко около тази цел. Всяко разсейване, може им донесе провал, а в техния случай това означава да отнемат живота си.
Монасите едва ли се разсейват с неща, типични за нашето ежедневие.
Целите, които ние си поставяме не носят същото чувство за неотложност, като Кайхогьо, но това не означава, че не можем да се доближим до него със същото това убеждение.
Всички имаме цели, мечти и стремежи, за които твърдим, че са важни.
Но поставяме ли тези цели, преди всичко останало?
Организирате ли деня си, така че да ги постигнете?
Ако не се ангажирате с нищо, то лесно ще забележите, че сте разсеяни от всичко!
- Урок 3: Без значение от времето, важно е да го постигнете!
В 101 ден от своето предизвикателство монасите от Тендай са на хиляди километри и на около 900 дни от своята цел. Те поемат толкова дълъг и труден път, че за нас е почти невъзможно да си го представим. И все пак те приемат предизвикателството.
Ден след ден, година след година, те продължават…
И така 7 години.
? Не позволявайте на дългия път към целта да ви попречи да започнете.
Никога не се отказвайте от една мечта само заради времето, което ще ви отнеме, за да я постигнете. Времето все пак ще мине. Н. Джаксън Браун
Какво ви различава от монасите-маратонци?
Няма да умрете, ако не достигнете целта си!
Имате “привилегията да грешите”. Няма да умрете, ако се провалите – само ще се научите. Сет Годин
Да, буквално имаме привилегията да се провалим!
Винаги можете да промените целта си.
Работете върху дадена цел година и ако решите, че не е това, което искате… познайте какво? Свободни сте да изберете нещо друго!
Не е нужно да носите тежестта от това, да се подчинявате на правилното. Ако се колебаете между няколко избора, просто направете избор.
Ако се чудите между два важни избора – изберете единия. Винаги може да регулирате нещата в последствие. Имате възможност да изберете цел, която е важна за вас и привилегията да се провалите с доста малко последици.
От тук на къде?
Най-големият урок, който монасите от Тендай подаряват на нас обикновените хора е тяхната ангажираност и убеждение.
Представете си чувството за ангажираност, която монахът изпитва на 101 ден.
Представете си какво би било за вас да преминете оставащите 900 дни от това предизвикателство. Представете си какво е чувството да си кажете:
Ще завърша това или ще умра, опитвайки се да го направя.
Щом нещо е наистина важно за вас, премахнете маловажните задачи.
Започнете, независимо колко е трудно.
Всяко предизвикателство има повратна точка!
Днес може да е вашият 101 ден.
Днес може да е вашият Ден на посвещение.
? За любопитковци:
Ако искате да посетите някой от монасите в храмовете, които обитават, не можете просто да им почукате на вратата. Посещенията стават само с покана! Любопитно е и, че монасите се движат със сламени сандали.
Жена в един от храмовете разказва, че веднъж успяла да срещне един от тях в края на неговото предизвикателство и очаквала да види краката му подути и възпалени. “Но те бяха гладки и чисти.”, казва тя. “Сякаш са плавали над земята.”
В имперска Япония тези монаси получавали специално място в двореца и били единствените, на които им било позволено да носят обувки в присъствието на императора. Свещеник в храма разказва, че идеята зад това постоянно движение е да изчерпи ума, тялото – всичко, докато не остане нищо за изчерпване. “Когато не си нищо идва нещо по-голямо от теб да запълни пространството”., казва той. Не става дума и само за бягане! По пътя си всеки ден монасите трябва да се отбият и в над 250 свети места и храмове. Тичането е просто начин да се придвижат от едно място до друго. И дори не тичат постоянно. В голяма част от времето си просто ходят.
източници: Джеймс Клеар и The Guardian
