Реда, който се е превърнал в рутина човек следва на автопилот, без съзнателни усилия. В същото време рутината е следствие от избори и поредица от такива. В способни ръце, дневния режим представлява определен механизъм, позволяващ да използваме нашите ограничени ресурси по най-добрия начин: преди всичко, времето, което не ни достига, а също така и силата на волята, самодисциплината и оптимизма.
А подредения дневен режим е като песен, чрез която с добро темпо се движат умствените сили на гения, като коловоз, който ги насочва далеч от тиранията на променящите се обстоятелства и настроения.
– Мейсън Кари
Следва да научите как най-големите умове, живели някога на планетата, не се поддавали на уловката „липса на вдъхновение”, а методично работели за своята креативност, за да градят великите неща, които са ни завещали.
Максимум концентрация – минимум разсейване
Гениите имат своите особености и начини да се предпазят от външния свят, за да са максимално концентрирани на работното си място, подпомагайки креативното си мислене. Например на вратата на кабинета на нобеловия лауреат Уилям Фолкнър дръжката била само една.
Писателят отварял вратата, изкарвал дръжката, влизал вътре, слагал дръжката и затварял вратата.
По такъв начин, никой не можел да влезе при него и да му попречи.
Английската писателка Джейн Остин помолила прислугата никога да не смазват пантите на скърцащите врати.
Благодарение на това, тя винаги знаела, кога някой се приближава към стаята, където авторката работела.
Греам Грин, английски писател и сътрудник на британското разузнаване, за да не се разсейва наел таен офис.
Адресът и номера на телефона знаела само неговата съпруга, но да се възползва от тях можела само в екстремни ситуации.
В семейството на Марк Твен за такива извънредни случаи се използвал рог. Домашните трябвало да духнат в него, ако искали да отвлекат писателя от приключенията на „Том Сойер”. Художникът, който илюстрирал самия „Том Сойер” – Newell Convers Wyeth, толкова ценял концентрацията, че когато усещал, че се разсейва, облепвал очилата си с картон, за да ограничи периферното си зрение и да гледа само върху платното.
Разходката на големите умове
За много гении честите разходки не са само част от рутината, но и способ да „проветрят” мозъка за по-плодотворно творчество и добив на креативни идеи. Датският философ Сьорен Киркегор споделил, че разходките така го вдъхновявали, че той често отивал да пише дори преди да си е свалил шапката. Дикенс се разхождал по три часа на ден.
Чайковски – по два. Нито минута повече. Петър Илич бил убеден, че ако изневери на традицията с разходките ще се разболее.
Винаги, когато излизал на разходка Лудвиг ван Бетховен взимал със себе си тефтер и молив – “ами ако се вдъхновя“, мислел си той…
Екстравагантният френски композитор Ерик Сати също взимал пишещи средства на разходката си по вечерен Париж.
Той бродел из квартала, където живеел, спирайки под фенерите и записвайки изплуващите в главата му ноти. Казват, че през годините на втората световна война, когато от съображения за сигурност уличното осветление не се използвало, производителността на Сати спаднала.
?Вижте още и: Креативност по метода на Дисни
Управление на времето
Умението да управляват времето си е още една „част”, благодарение, на която гениите получават продуктивност и творческо вдъхновение.
Успешният писател на романи от викториянската епоха Антъни Тролъп работел едва по 3 часа на ден. Но пък как само – 250 думи за 15 минути. Ако приключил с текста по-рано от тези 3 часа, то веднага се заемал с писането на нов. Ърнест Хемингуей пишел като внимателно водел отчет за своето работно време. Той творял всеки ден от 5 сутринта до 13 часа на обяд , като методично изброявал написаните думи.
Среден показател – 700-800 думи в денонощие.
Веднъж Хемингуей не покрил „нормата”: в графика му били едва 208 думи, но имало бележка – „Писал съм важни делови писма”.
График си водел и американския бихейвиорист Берес Фредерик Скинер. Той пишел на „сесии” продължителността, на които измервал с таймер .
Ясна граница между важното и несъщественото
Добра препоръка е да не се проверява пощата непрекъснато и да се отговаря веднага на всяко ново писмо, а да правим това в строго определено време през деня. По времето на Хемингуей и Твен имейли не съществували, но гениите почти винаги успявали да отделят важната работа от посредствената. Едни отделяли първата половина от деня за писане, живопис, музика – тоест важни дела, а след обяд пишели писма и общували в светските салони.
Други се захващали за не спешни и неважни дела в моменти, когато Музата ги напускала и било необходимо да сменят заниманията си, докато отново не ги връхлети вдъхновението.
Нужна е почивка, а не само работа до откат
Булшинството велики деятели на науката и изкуството умеели както да се трудят, така и да си почиват добре.
Те разбирали творчеството по-скоро като спорт и знаели, че тежката работа изисква и период на възстановяване на силите.
Изключение се явява само Моцарт. Той бил истински работохолик.
Композиторът ставал в 6 часа сутринта и през целия ден до 1 часа през нощта музицирал. За разходка, обяд, писма и други задачи той отделял не повече от 2-3 часа на денонощие. Известният швейцарски психолог Карл Юнг смятал такъв подход за неправилен. Независимо от това, че бил много взискателен специалист, Юнг никога не забравял за вдъхновението
„Аз разбрах,че човек, който се нуждае от почивка и продължава да работи въпреки умората е просто глупак” – заявил той.
Поддръжка от близките
Докато гениите творят, все някой трябва да се грижи за бита. Като правило това пада на плещите на съпруга или съпругата. Така жената на „бащата на психоанализата” Зигмунд Фройд, Марта не само се занимавала с всички домашни задачи, но и по всякакъв начин осигурявала комфорт на мъжа си. Тя му избирала дрехи и дори изстисквала паста на четката му за зъби.
Поддръжката идва не само от семейството, но и от приятелите.
Гертруда Стейн, американска писателка, обичала да работи на чист въздух. По-скоро й харесвало да се откъсне от писането и да разглежда хълмове и….крави. Затова тя със своята многогодишна приятелка Алиса Токлас (също писател) се отбивали в предградията.
Там, Мис Стейн сядала на сгъваем стол с дъска за писма и молив, а мис Токлас безстрашно подгонвала някоя крава в полезрението на своята приятелка. В тези минути идвало вдъхновението на Стейн и тя започвала бързо да пише. Анди Уорхол помагал на своя приятел Пет Кекет да води делата си. Всяка сутрин Уорхол разказвал на Хекет в детайли своя отминал ден, а той покорно описвал всичко. Така било всеки делничен ден от 1976 година до смъртта на Уорхол през 1987 година.
Ограничаване на социалните контакти
Не става въпрос да се затворите. И все пак много мислители имали тесен кръг на общуване и не се стремили да го разширяват.
Никакви вечеринки, никакви срещи…. Само прост, не натоварен живот, така измислен, че нищо да не пречи на работата.
Такава била позицията на Симон Ернестин Люси Мари Бертран дьо Бовоар, френска писателка и идеолог на феминистко движение.
За разлика от нея, геният Пабло Пикасо обичал да посреща гости.
Даже купил пиано, за да ги развлича и наел прислужница, която да се грижи за гостите. Но за светски мероприятия Пикасо отделял строго определен ден в седмицата – Неделя.
Да следвате неотлъчно едно и също ежедневие, обвито в рутина може да е трудна и скучна задача, но това се оказва необходимо условие да не излизате от коловоза на високата творческа продуктивност.
Благодарение на тази самодисциплина посочените тук големи личности успяват да повишат концентрацията си, за да мислят ефективно и креативно.
Дали ще прекарате широка пътека за себе си и успеха си или ще се оставите на вашите ограничения и изкушения – зависи до голяма степен от вас. Но по-важно от всичко това е да не спирате да се движите…
Всички се боят от ежедневието, все едно то носи фатална неизбежност, скука, навик: аз не вярвам в тази неизбежност.
– Марк Леви
Вижте още по темата за креативността и добива на креативни идеи:
