Как гениите мислят креативно: из ежедневието на Марк Твен, Бетховен, Пикасо, Фройд, Хемингуей и други велики личности

Реда, който се е превърнал в рутина човек следва на автопилот, без съзнателни усилия. В същото време рутината е следствие от избори и поредица от такива. В способни ръце, дневния режим представлява определен механизъм, позволяващ да използваме нашите ограничени ресурси по най-добрия начин: преди всичко, времето, което не ни достига, а също така и силата на волята, самодисциплината и оптимизма. А подредения дневен режим е като песен, чрез която с добро темпо се движат умствените сили на гения, като коловоз, който ги насочва далеч от тиранията на променящите се обстоятелства и настроения. – Мейсън Кари

Следва да научите кое е помагало на едни от най-големите умове живели някога на планетата да не се поддават на уловката „липса на вдъхновение”, а методично да работят, да мислят креативно и да градят великите неща, които са ни завещали.

Максимум концентрация – минимум разсейване

Гениите имат своите особености и начини да се предпазят от външния свят, за да са максимално концентрирани на работното си място, подпомагайки креативното си мислене. Например на вратата на кабинета на нобеловия лауреат Уилям Фолкнър дръжката била само една. Писателят отварял вратата, изкарвал дръжката, влизал вътре, слагал дръжката и затварял вратата.

По такъв начин,  никой не можел да влезе при него и да му попречи.

Английската писателка Джейн Остин помолила прислугата никога да не смазват пантите на скърцащите врати. Благодарение на това, тя винаги знаела, кога някой се приближава към стаята, където авторката работела.

Греам Грин, английски писател и сътрудник на британското разузнаване, за да не се разсейва наел таен офис. Адресът и номера на телефона знаела само неговата съпруга, но да се възползва от тях можела само в екстремни ситуации.

В семейството на Марк Твен icon-external-link  за такива извънредни случаи се използвал рог. Домашните трябвало да духнат в него, ако искали да отвлекат писателя от приключенията на „Том Сойер”.

Художникът, който илюстрирал самия „Том Сойер” – Newell Convers Wyeth, толкова ценял концентрацията, че когато усещал, че се разсейва, облепвал очилата си с картон, за да ограничи периферното си зрение и да гледа само върху платното.

Разходката на големите умове

разходка

За много гении честите разходки не са само част от рутината, но и способ да „проветрят” мозъка за по-плодотворно творчество и добив на креативни идеи.

Датският философ Сьорен Киркегор споделил, че разходките така го вдъхновявали, че той често отивал да пише дори преди да си е свалил шапката.

Дикенс се разхождал по три часа на ден. Чайковски – по два. Нито минута повече. Петър Илич бил убеден, че ако изневери на традицията с разходките ще се разболее.

Винаги, когато излизал на разходка Лудвиг ван Бетховен взимал със себе си тефтер и молив – „ами ако се вдъхновя„, мислел си той…

Екстравагантният френски композитор Ерик Сати също взимал пишещи средства на разходката си по вечерен Париж. Той бродел из квартала, където живеел, спирайки под фенерите и записвайки изплуващите в главата му ноти.

Казват, че през годините на втората световна война, когато от съображения за сигурност уличното осветление не се използвало, производителността на Сати спаднала.

Вижте още и: Креативност по метода на Дисни: за идеи, които наистина се случват  icon-external-link 

Управление на времето

Умението да управляват времето си icon-external-link  е още една „част”, благодарение, на която гениите получават продуктивност и творческо вдъхновение.

Успешният писател на романи от викториянската епоха Антъни Тролъп работел едва по 3 часа в ден. Но пък как само – 250 думи за 15 минути. Ако приключил с текста по-рано от тези 3 часа, то веднага се заемал с писането на нов.

Ърнест Хемингуей пишел като внимателно водел отчет за своето работно време.

Той творял всеки ден от 5 сутринта до 13 часа на обяд , като методично изброявал написаните думи. Среден показател – 700-800 думи в денонощие.

Веднъж Хемингуей не покрил „нормата”: в графика му били едва 208 думи, но имало бележка – „Писал съм важни делови писма”.

График си водел и американския бихейвиорист Берес Фредерик Скинер. Той пишел на „сесии” продължителността, на които измервал с помощта на таймер icon-external-link .

Ясна граница между важното и несъщественото

Добра препоръка е да не се проверява пощата непрекъснато и да се отговаря веднага на всяко ново писмо, а да правим това в строго определено време през деня.

По времето на Хемингуей и Твен имейли не съществували, но гениите почти винаги успявали да отделят важната работа от посредствената.

Едни отделяли първата половина от деня за писане, живопис, музика – тоест важни дела, а след обяд пишели писма и общували в светските салони.

Други се захващали за не спешни и неважни дела в моменти, когато Музата ги напускала и било необходимо да сменят заниманията си, докато отново не ги връхлети вдъхновението.

Нужна е почивка, а не само работа до откат

Булшинството велики деятели на науката и изкуството умеели както да се трудят, така и да си почиват добре. Те разбирали творчеството по-скоро като спорт и знаели, че тежката работа изисква и период на възстановяване на силите.

Изключение се явява само Моцарт. Той бил истински работохолик.

Композиторът ставал в 6 часа сутринта и през целия ден до 1 часа през нощта музицирал. За разходка, обяд, писма и други задачи той отделял не повече от 2-3 часа на денонощие.

Известният швейцарски психолог Карл Юнг смятал такъв подход за неправилен. Независимо от това, че бил много взискателен специалист, Юнг никога не забравял за вдъхновението

„Аз разбрах,че човек, който се нуждае от почивка и продължава да работи въпреки умората е просто глупак” – заявил той.

Поддръжка от близките

Докато гениите творят, все някой трябва да се грижи за бита. Като правило това пада на плещите на съпруга или съпругата.

Така жената на „бащата на психоанализатаЗигмунд Фройд, Марта не само се занимавала с всички домашни задачи, но и по всякакъв начин осигурявала комфорт на мъжа си. Тя му избирала дрехи и дори изстисквала паста на четката му за зъби.

Поддръжката идва не само от семейството, но и от приятелите.

Гертруда Стейн, американска писателка, обичала да работи на чист въздух. По-скоро й харесвало да се откъсне от писането и да разглежда хълмове и….крави.

Затова тя със своята многогодишна приятелка Алиса Токлас (също писател) се отбивали в предградията. Там, Мис Стейн сядала на сгъваем стол с дъска за писма и молив, а мис Токлас безстрашно подгонвала някоя крава в полезрението на своята приятелка.

В тези минути идвало вдъхновението на Стейн и тя започвала бързо да пише.

Анди Уорхол помагал на своя приятел Пет Кекет да води делата си. Всяка сутрин Уорхол разказвал на Хекет в детайли своя отминал ден, а той покорно описвал всичко. Така било всеки делничен ден от 1976 година до смъртта на Уорхол през 1987 година.

Ограничаване на социалните контакти

Не става въпрос да се затворите между четири стени. И все пак много мислители имали тесен кръг на общуване и не се стремили да го разширяват.

„Никакви вечеринки, никакви срещи…. Само прост, не натоварен живот, така измислен, че нищо да не пречи на работата”

Такава била позицията на Симон Ернестин Люси Мари Бертран дьо Бовоар, френска писателка и идеолог на феминистко движение.

За разлика от нея, геният Пабло Пикасо обичал да посреща гости.

Даже купил пиано, за да ги развлича и наел прислужница, която да се грижи за гостите. Но за светски мероприятия, Пикасо отделял строго определен ден в седмицата – Неделя.


коловоз

Да следвате неотлъчно едно и също ежедневие, обвито в рутина може  да е трудна и скучна задача, но това се оказва необходимо условие да не излизате от коловоза на високата творческа продуктивност.

Благодарение на тази самодисциплина посочените тук големи личности успяват да повишат концентрацията си, за да мислят ефективно и креативно.

Дали ще прекарате широка пътека за себе си и успеха си или ще се оставите на вашите ограничения и изкушения – зависи до голяма степен от вас.

Но по-важно от всичко това е да не спирате да се движите…

Всички се боят от ежедневието, все едно то носи фатална неизбежност, скука, навик: аз не вярвам в тази неизбежност. – Марк Леви

Вижте още по темата за креативността и добива на креативни идеи:

Сподели 😍

4
Остави коментар

avatar
2 Comment threads
2 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Христо СтояновBilianalifehackerbg.comНестор Recent comment authors
нови стари харесвани
Biliana
Гост
Biliana

Благодарна съм за много от нещата, които намерих и прочетох тук. Всяка една от статиите е от особена полезност за мен и моята работа. Когато започна творчески да се „озъртам“ тук намирам вдъхновение и стимул. Благодаря! Посети са чудни семена, които дават и ще дават много плодове 🙂 Какво по-хубаво от това? 🙂 Поздрави и поздравления.

Христо
Admin
Христо

Голямо благодарим за добрите думи! Признателни сме Ви!

Нестор
Гост
Нестор

Прекрасна статия наистина. Точно това ми трябваше да прочета в момента… Понеже съм фрийлансър и съм в период на „дялане“ на дневен режим(вече месец се мъча да измисля и пробвам как е най-добре) и такива статии наистина действат много добре. Така или иначе всяка новост и „бъркане“ в дневния режим и изобщо такъв тип промени са смущаващи. Четох една статия за „дърпането“ на времето с един час напред/назад и там пишеше, че на огранизма му трябват няколко седмици, за да се нагоди напълно към новото време(това за промяната на времето трябва да отпадне – лично мнение). Но както се казваше… Прочети всичко »

Христо
Admin
Христо

Благодаря ти, че се включи Нестор, благодаря и за споделения опит. Рецептата ти накрая е желязна, подкрепям 🙂

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Top