Урокът на пясъчния часовник – единствения наръчник за креативни идеи, който ви трябва

През 1944 г. д-р Джеймс Гордън Гилки изнася проповед под мотото: „Да постигнем емоционално равновесие“, която впоследствие бе публикувана в „Рийдърс дайджест“, превръщайки го в знаменитост за една нощ.

Но защо теорията му става толкова популярна?

През дългите си години на наставничество той установил, че една от главните причини за психичните сривове, тревожността и личните проблеми от всякакъв характер, е лошият навик да живеем с мисълта, че трябва да свършим много неща едновременно.

Докато гледал пясъчния часовник върху бюрото си, той бил осенен от една идея.

Така, както само едно зрънце пясък може да мине през тесния отвор на пясъчния часовник, и ние в даден момент можем да вършим само едно нещо. Не самата работа, а начинът, по който сме свикнали да мислим за нея, е причина за проблема.

Склонни сме да се притесняваме, казва д-р Гилки, защото сме склонни да си създаваме погрешни мисловни представи за своите задължения, ангажименти и отговорности. Имаме усещането, че във всеки отделен момент ни притискат десетки различни неща, които трябва да свършим, десетки различни проблеми, които трябва да решим, десетки различни удари, които да понесем. Независимо колко забързано или изпълнено с тревоги е нашето съществуване, казва д-р Гилки, подобна мисловна картина е напълно погрешна.

Дори и в най-напрегнатия ден изпълнените с работа часове идват един след друг – секунда по секунда. Независимо с колко проблеми, задачи или трудности се сблъскваме, те винаги идват един след друг, което е и единственият възможен начин.

Как да си създадем правилна мисловна картина, за да вършим повече?

Гилки ни съветва да си представим пясъчен часовник с много зрънца пясък, които падат едно след друго. Тази мисловна представа ще ни донесе емоционално спокойствие, така както неправилната мисловна представа провокира емоционално безпокойство.

Ефикасното мисловно средство на Гилки гласи:

Вашият механизъм на успеха може да ви помогне да свършите каквато и да е работа, да се справите, с каквато и да е задача, да решите всеки проблем. Представете си, че въвеждате във вашата машина на успеха данни и проблеми, подобно на учения, който „въвежда“ в електронния мозък някаква задача. Във вашия механизъм на успеха може да бъде въведен само един проблем за определен момент. Както електронният мозък не е в състояние да отговори правилно, ако условията на три различни задачи се смесят и му бъдат подадени едновременно, така и за вашия механизма на успеха това е невъзможно. Освободеше се от напрежението. Престанете с опитите да подадете на апарата повече от един проблем наведнъж.

Преспете с проблема

Ако цял ден сте се борили с проблем без явен напредък, опитайте се да го изхвърлите от съзнанието си и да отложите решението, докато „преспите с него“.

Не забравяйте, че съзидателният механизъм у вас работи най-добре, когато съзнателната намеса на вашето „аз“ е ограничена (повече за това тук). При условие, че вече сте завъртели колелата, на сън съзидателният механизъм разполага с идеалната възможност да работи, независимо от всяка съзнателна намеса.

Знаете ли вълшебната приказка за обущаря и елфите?

Обущарят открил, че ако скрои кожата и наложи шаблоните, преди да си легне, докато спи малките елфи идват и правят обувките вместо него.

Много творци използват подобна техника.

Съпругата на Томас А. Едисон разказва, че всяка вечер съпругът й прехвърлял наум нещата, които се надявал да свърши на следващия ден. Случвало се да прави и списък на онова, което трябвало да бъде направено, или на задачите, които искал да реши.

За Сър Уолтър Скот се знае, че когато не можел да уточни идеите си, сам си казвал:

Няма значение, утре в седем ще съм готов.

В. Бехтерев разказва:

На няколко пъти ми се е случвало вечер, след като съм се концентрирал върху някаква идея и съм я нахвърлил във вид на стихотворение, на сутринта, щом взема писалката, думите спонтанно започват да текат. По-късно трябва само да ги шлифовам.

Прочутите леки дремки на Едисон не били просто кратък отдих след умората.

В „Психология на изобретенията“ Джоузеф Розман разказва:

Възникнеше ли някакъв проблем, той се изтягаше в кабинета си и почти в полусън „измъкваше“ някаква идея от унесеното си съзнание, която после му помагаше да преодолее трудността.

Кентърберийският архиепископ Темпъл казва:

Всички размисли от съдбоносно значение се извършват зад кулисите; рядко ми се случва да разбера кога става това… със сигурност в по-голямата си част по време на сън.

Веднъж Хенри Уорд Бийчър проповядвал ежедневно в течение на 18 месеца. Неговият метод? Винаги разполагал с определен брой идеи „в зародиш“ и всяка вечер, преди да си легне, избирал една от „зреещите“ теми и интензивно я обмислял.

На сутринта бил готов за службата.

Кекуле видял строежа на молекулата на бензола на сън, добре известни са и случаите с откритието, което донася Нобелова награда на Ото Лоуеи (влиянието на активни химични съединения върху функциите на невроните) и „Катриона“ на Робърт Луис Стивънсън, чийто сюжет, според неговите думи, му се явил на сън напълно завършен.

Не толкова известен е фактът, че много бизнесмени използват същия метод.

Хенри Кобс, например, който започвал своя бизнес в началото на 30-те години с банкнота от десет долара, а по-късно ръководи компания за доставка на плодове за милиарди в Маями, Флорида, държал бележник до леглото си, за да може щом се събуди, веднага да запише всяка осенила го на сън съзидателна идея.

Вик Покер пристига в Америка от Унгария без пари и без да знае английски. Намира си работа като оксиженист, учи езика във вечерно училище и пести.

Депресията стопява спестяванията му. Но през 1932 г. той отваря собствена работилница, която нарича „Производители на стомана“. Впоследствие този малък бизнес се разраства в печеливша фирма за милиони долари.

Открих, че човек трябва сам да пробива, казва той. Понякога насън са ме спохождали идеи за решаване на належащи проблеми и съм се събуждал много развълнуван. Неведнъж съм ставал в два часа сутринта и съм слизал в работилницата, за да видя дали хрумването ми може да свържи работа.

Отпуснете се докато работите

Ако си създадете навика мислено да си припомняте прекрасното чувство за отмора, можете да индуцирате малко от това „усещане за релаксация“ и докато се занимавате с ежедневните си ангажименти. Спирайте от време на време през деня.

Ще ви е нужен само миг, за да си припомните в детайли усещането за релаксация.

Спомнете си как сте усещали ръцете, краката, гърба, врата, лицето си. Представяйте си, че лежите в леглото или седите отпуснати в шезлонг и си припомняйте усещането за релаксация. Повтаряйте наум: „Чувствам се все по-спокоен и по-спокоен.“ Това също помага. Ще останете изненадани от степента, в която упражнението премахва умората и от начина, по който ще се справяте със ситуациите около вас. Защото като си почивате и поддържате усещането за спокойствие, вие премахвате състоянията на загриженост, напрежение и безпокойство, които пречат на вашия съзидателен механизъм.

С времето усещането за спокойствие ще се превърне в навик и вече няма да са ви нужни съзнателни усилия, за да го поддържате.

3 Коментара
  1. Dimitrinka каза

    Прекрасна и в голяма помощ статия! Запазих я за да мога да я препрочитам. Благодаря!

  2. Stop::mashina каза

    Много добър сайт, поздравления!
    Ето една статия за идеалното съотношение работа – почивка 52 : 17.
    http://blog.redbubble.com/2015/10/try-this-creative-productivity-experiment/

    1. Христо Стоянов каза

      Благодарим Ви за добрите думи и споделената статия, изглежда интересно 🙂

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!