Ако застанете на гара в Япония и влакът куршум пристигне безшумно на гарата, ще забележите странен ритуал. По време на краткия престой на влака, кондукторът от последния вагон започва да говори на себе си.
Той изпълнява серия от задачи като коментира на висок глас всяка една от тях и енергично жестикулира на различни части от влака през цялото време.
За какво е цялата тази работа?
Накратко можем да кажем, че кондукторът практикува фокусиране, запазване на вниманието! Японците наричат подобни ритуали shisa – kanko (буквално означава проверка и призоваване). Това е практика за предотвратяване на грешки, която железопътните служители в Япония практикуват повече от 100 години.
Кондукторът се обръща към неща, които трябва да провери, след което ги изброява на висок глас, влизайки в диалог със себе си, за да не пропусне нещо.
Тази практика изглежда, че работи отлично! Проучване от 1994 г. на Японския институт за технически изследвания на железниците, цитиран от The Japan Times, показва, че когато биват помолени да изпълнят проста задача, работниците на гарата обикновено допускат 2,38 грешки от 100 действия. При използването на shisa – kanko този брой намалява на нищожните 0,38% – масивен спад на грешките с цели 85%.
? Вижте и: Контролирайте вниманието си и ще контролирате живота си!
Това, което кондукторът прави може и да e далеч от традиционното запазване на концентрация, познато като zazen – медитиране с кръстосани крака върху възглавница. Но според Джон Кабат Цин, професор по медицина в Масачузетския университет:
Фокусирането не е да седиш в поза лотос и да се правиш на статуя от Британския музей. Фокусирането е осъзнатото задържане на вниманието в конкретния момент.
Това “присъствие в настоящето” е дълбоко вкоренено в японската психика от векове. Няма да чуете хората в Япония да говорят за това, но то се проявява по безброй начини в традициите им. Чаената церемония, писането на хайку и съзерцаването на черешовия цвят са типичен пример за фокусиране в настоящия момент.
При чаената церемония участниците отделят време, за да се насладят на дизайна на чашата и на декорацията на стаята, преди да отпият. Церемонията празнува и факта, че този момент с този човек на това място никога повече няма да се повтори.
Поезията хайку, японската литературна традиция, датираща от 17-ти век, също възвеличава празнуването на присъствието в настоящия момент. Хайку поетите “заснемат с думи” същността на мига само в 17 срички, като използват емоционални образи от природата, за да изразят усещането за внезапно просветление. Едно от най-популярните хайку е това на Матсуо Башо за жабата, което преведено от японски вероятно би звучало така: Лениво блато. Ето – жабка подскочи. Води разплиска.
Едно от най-силните и пълни потапяния в настоящия момент е съзерцаването на цъфналия черешов цвят, обичай за японците. Но защо се вълнуват толкова много от това?
Точно защото цветовете им са толкова краткотрайни.
Красотата им не трае повече от седмица. “Преходността формира у японците чувство за красота.”, казва Дзен свещенникът и дизайнер на градини Шунмио Масуно.
Защо хората от Бутан са толкова щастливи? Вижте как и вие може да бъдете като тях
ПРОЧЕТИ
Отношението на японците към вниманието, към присъствието ум и тяло в настоящия момент е нещо повече от чаена церемония или съзерцаване на черешовия цвят. Тази философия намира безброй практически приложения във всеки аспект от ежедневието, всички те проектирани да ви помогнат да бъдете тук и сега, без да се разсейвате.
В училищата например дните започват и завършват с кратка церемония, в която се обменят поздрави и се обявяват събитията за деня. Преди и след всеки учебен час учениците и учителите се покланят един на друг и взаимно си благодарят.
Преди да започне урока, учениците трябва да затворят очите си, за да се фокусират и концентрират. Строителните работници се събират в отделни участъци на обекта, за да се подготвят за деня. В офиса колега може да ви каже ‘Otsukaresama’ като начин да изкаже благодарност за работата, която сте свършили.
По време на бизнес среща ако подадете вашата “meishi” (визитна картичка) японците ще я разгледат внимателно и ще направят коментар.
Те никога няма да я приберат директно в джоба си.
Всички тези практики са начин, който професор Цин нарича “целенасочено обръщане на внимание към нещата, за които обикновено никога не мислим“.
Това помага на японците винаги да са наясно къде са и какво правят през целия ден, вместо да препускат през ежедневието на автопилот, съсредоточени единствено върху времето, което остава до прибирането у дома.
Как да се фокусирам бързо, когато всичко около мен лесно ми краде вниманието – UPDATE
ПРОЧЕТИ
Подобно на голяма част от японската култура, корените на тези обичаи са залегнали в Дзен. “Фокусирането на вниманието е било част от Будистката традиция в продължение на векове”, казва Такафими Каваками, свещеник в храма Шунко в Киото.
В ерата Камакура (1185-1333) Дзен става популярно сред самураите и има формиращо влияние върху изкуството, чаената церемония, аранжирането на цвета и озеленяването. В епохата Едо (1603-1868), време на мир и благоденствие, философията Дзен е намерила своето място и в образованието на обикновените хора.
За Дзен практиците това поведение прониква във всяко тяхно действие: къпане, готвене, почистване, работа. Една стара Дзен история разказана от Пол Репс през 1957 г. илюстрира това поведение. След като учил да бъде учител по Дзен в продължение на много години, Тено отишъл да посети Нан-Ин, стар дзен майстор.
Внезапно заваляло пороен дъжд и както е обичайно Тено оставил чантата и чадъра си на входа, преди да влезе в къщата на Нан-Ин. След като се поздравили, Нан-Ин попитал Тено: “Остави чадъра си отляво или отдясно на твоите дрехи?”
Неспособен да отговори, Тено осъзнал, че още е много далеч от постигането на Дзен и затова се върнал и учил още 6 години.
Много то вас може и да приемат с насмешка всичко това!
Много то вас може и да предпочитат мозъка им да е или в миналото или в бъдещето. Но преди да продължите да го правите имайте предвид, че все повече изследователи, а и обикновени хора като мен, откриват, че фокусирането към настоящия момент не само намалява стреса и увеличава благополучието, но и намалява нивата на депресия и тревожност. Лия Уайс, старши сътрудник в Стандфортския университет, е един от все по-големия брой експерти, които се застъпват за насърчаване на вниманието тук и сега. Според нея това е нещо, което трябва да се практикува през целия ден, а не само 10 минути по време на медитация. Уайс го описва като:
Да обърнеш внимание на собствените си мисли и чувства, на обкръжението си, да си с осъзнат ум, независимо дали си ангажиран с друга дейност.
Е, как да обърнем повече внимание на заобикалящата ни среда?
Започнете с нещо простичко сутрин, преди да напуснете дома си. Нещо като “насочване и извикване” по примера на японския железопътен работник. Светят ли лампите? Проверено! Затворен ли е прозореца? Проверено! Взех ли си пари? Проверено! Телефона? Проверено! Така със сигурност няма да забравите ключовете си отново!
Тогава може би ще успеете да забележите и красивото цвете или току що разлистилото се дърво, което от години ви гледа от прозореца…
? Вижте и: Прекалено заети, за да обърнем внимание…
