Колегите на работното място те дразнят? Намусените продавачи в магазина те изкарват извън нерви. Нелюбезните сервитьори в кафето или ресторанта още от сутринта ти вгорчават деня с лошото си отношение. Шофьорите по улицата не те зачитат за нищо. Ами отношенията с децата ти – малките сополанковци са станали нетърпими, а при първа възможност си изкарваш и всичко останало на тях.
Позната картинка! А за някои дори ежедневие.
Но как по дяволите да останеш равнодушен при цялата тази лудост, при всичките тези неприятности и разочарования? Как да запазиш спокойствие при всичко гадно, което се случва наоколо? Как да бъдеш толерантен не само към себе си, но и към другите?
Въпроси за милион долара, нали?
Ок, кофти е да. И все пак спри! Погледни се отстрани!
В почти всеки един момент от нашия живот ние концентрираме мислите си единствено върху себе си. Не спираме да се тревожим за:
- Правилно ли правя това?
- Не обърках ли онова?
- В срок ли върша всичко?
- Какво мислят другите за мен?
- Достатъчно ли съм добър?
- Защо това се случва точно с мен?
- Как мога да стана по-добър?
- Защо не ме изслушват? Защо не ме чуват?
- Защо всички около мен се държат лошо?
- Какво толкова съм им направил?
- Защо по дяволите съм толкова дебел?
- Защо плановете ми не се сбъдват?
- Цял живот ли ще работя за този олигофрен?
Какво щеше да е ако бяхме освободени от тези преживявания?
Замислял ли си се какво щеше да е, ако беше доволен от себе си по подразбиране? Без всякакви потвърждения, поне за един ден?
Нямаше ли да се почувстваш освободен? Нямаше ли да е страхотно да можеш като инато магаре да хвърлиш този товар, който натоварва целия ти живот?
Мисля си, че щеше да е уникално!
Ако по някаква случайност се случи това, вероятно ще можем да обърнем внимание и на другите хора. Да разберем какви са те, през какво преминават. Защо са намусени, защо отношението им към нас е лошо, защо са изнервени дори и от факта, че живеят.
Те обаче страдат не по-малко от нас. И те като нас самите не престават да мислят за себе си. Опитват се да намерят щастието и наистина не разбират, защо този човек (вие) постоянно им пречи да го постигнат.
Лесно е да разберем тези страдания, все пак ние ги преживяваме ежедневно.
Можем да проявим емпатия. Можем да им помогнем! Да им съчувстваме!
Връщайки се обратно към твоя собствен ум, въоръжен с емпатия и съчувствие…….усещаш ли как ти става по-леко, след като си разбрал, защо хората не се държат така, както си очаквал?
Когато решиш, че някой е груб, бавен или натрапчив, вместо да му се ядосваш, можеш да се отнесеш към него любезно, да го прегърнеш мислено и да му помогнеш.
Разбира се, никак не е трудно да попаднеш обратно в капана на своето предишно състояние на хронична егоистична загриженост единствено към себе си.
Аз постоянно съм там и това е естествено. Затова се старая „ да се измъквам” поне за малко от тясното пространство в главата си, за да си поема глътка въздух от мен самия, да се отпусна и да обърна внимание и на другите.
Дори и за малко да насочиш мислите си извън себе си ще си доставиш удоволствие и наслада. А ако започнеш да го практикуваш осъзнато и редовно, ще изпиташ лекота като никоя друга.
Вижте още по темата и:
