Ангажирате ли съзнанието си с това „какво ще кажат другите“…?
Полагате ли целенасочени усилия да им се харесате?
Чувствителни ли сте към тяхното реално или въображаемо неодобрение?
Ако отговорът на поне един от въпросите ви е ДА, то вие редовно получавате огромна доза притеснение, страдате от задръжки и в крайна сметка е много вероятно да се представяте наистина зле.
Ако непрестанно следите за всяко свое действие, дума или жест, вие отново получавате задръжки и се изпълвате с несигурност.
Дотолкова се стараете да направите добро впечатление, че с това задушавате, задържате и потискате своята съзидателна способност и в крайна сметка постигате обратния ефект.
Начинът да оставите добро впечатление у другите е:
Никога не се „опитвайте“ съзнателно да направите някому добро впечатление. Никога не съобразявайте действията си с някаква крайна цел. Никога „не се чудете“ какво другият си мисли за вас и как ви преценява – не си причинявайте това.
Как един търговец се излекува от стеснителността си
Прочутият търговец, автор и лектор Джеймс Мангън разказва, че когато за пръв път се наложило за дълго да напусне дома си бил болезнено стеснителен, особено в ресторантите на луксозните хотели. Докато вървял в салона на ресторанта, имал чувството, че всички са вперили преценяващи и недоброжелателни погледи в него.
Самокритично мерел всяко свое движение, жест и действие – как върви, как сяда, поведението си на масата и начина си на хранене. Всяко негово движение му се струвало неестествено и объркано.
Защо се чувствам толкова неловко? – питал се той.
Знаел, че маниерите му са прилични, бил и достатъчно добре запознат със социалния етикет, за да се справи. Нали никога не се притеснявал и не се чувствал така неловко в кухнята на родителите си?
Причината за това е, решил той, че когато се хранел вкъщи, не мислел, нито пък си правел труда да се притеснява за държанието си.
Не полагал старание да бъде нито внимателен, нито самокритичен.
Не се интересувал от впечатлението, което щял да направи.
Чувствал се удобно, спокойно и вършел всичко както трябва. Джеймс Мангън излекувал стеснителността си като си спомнил как се чувства и как се държи, когато „влиза в кухнята, за да се нахрани с мама и татко“. В ресторанта на всеки луксозен хотел си представял или се преструвал, че се „храни с мама и татко“ и се държал по същия начин.
Самоувереността идва, когато пренебрегнете излишъка от негативна обратна връзка
Мангън установил, че е в състояние да преодолее и своята „сценична треска“ и стеснителността си, ако си спомни за някои преуспяващи личности или – в каквато и да било друга ситуация – си каже:
„Ще ям с мама и татко“.
Извиквал във въображението си спомена за начина, по който се е чувствал и държал в домашна обстановка, а после „наистина започвал „да се държи по този начин“.
В своята книга „Умението да се продадеш“ Мангън съветва търговците при всяка нова и необичайна ситуация да използват нагласата:
„Отивам у дома да вечерям с мама и татко!
Това ми се е случвало хиляди пъти и нищо не може да ме изненада.“ Подобно отношение на имунитет към непознати ситуации, пълното пренебрегване на всичко ново или неочаквано си има име.
Нарича се самоувереност.
Самоувереността е преднамерено елиминиране на страховете, провокирани от непознати и неконтролируеми обстоятелства.
– James Mangan
Искате ли да имате повече самоувереност?
Покойният д-р Албърт Едуард Уигам, прочут педагог, психолог и оратор, твърди, че през първите години на своята кариера е бил така болезнено стеснителен, че за него било напълно невъзможно да обели и дума в училище. Избягвал хората, не можел да общува с тях и да ги гледа в очите. Непрестанно се борел със свенливостта си, полагал всички усилия да я преодолее, но напразно. Но един ден му дошла нова идея.
Проблемът изобщо не бил в неговата „стеснителност“, т.е. в самосъзнанието му. Всъщност, ставало дума за прекомерното му „съзнание за околните“ и за неговата болезнена чувствителност спрямо онова, което другите биха могли да си помислят, когато той говорил или вършил нещо, когато прави каквото и да било. Това ужасно го притеснявало. Не можел да мисли ясно, не се сещал и какво да каже. Насаме, обаче, не се чувствал по същия начин.
Тогава бил съвършено спокоен и уверен, естествен, уравновесен и се сещал за много интересни идеи и за неща, които да каже.
Напълно усещал своята същност и се чувствал удобно със себе си.
После престанал да се бори и да се опитва да преодолее „стеснителността“ си.
Вместо това започнал да се стреми да развие по-добро самочувствие: да чувства, да действа, да се държи и да мисли, сякаш е сам, независимо какво биха си казали другите или как биха погледнали на него.
Пълното незачитане на мнението и преценката на околните не станало причина той да се превърне в самомнителен, арогантен или безчувствен към другите. Няма опасност напълно да изкореним негативната обратна връзка, независимо от усилията, които полагаме.
Но усилията, положени в обратна посока, туширали прекомерната чувствителност на механизма за обратна връзка у д-р Уигам.
Той не само започнал по-лесно да общува с другите, но и изкарвал прехраната си чрез консултациите и речите, които изнасял пред големи групи хора „без капка стеснителност.“
Как се справяте с липсата на увереност и самочувствие?
