Искаш да си гениален? А знаеш ли каква е истината за раждането на креативните идеи!

Всеки е гений поне веднъж в годината. Истинският гений винаги има на разположение оригинални идеи. Г. С. Лихтенберг

Човек може да живее без въздух няколко минути, без вода – около две седмици, без храна – около два месеца, и без нови мисли цели години, дори понякога цял живот. Кент Руут

Никой не е разбрал (все още) как мозъкът – нещо физическо, може да произвежда идеи – нещо, което не е физическо. Всичко, което знаем, е, че това просто се случва.

Възможно е точно на теб да ти се случва по-рядко, но след като ти се е случвало, знаем, че няма физически пречки – генетична мутация на ума например, които да възпират раждането на идеи. Ти можеш да раждаш идеи. Това е доказано.

Единственото, което трябва да установим, е защо раждаме толкова малко идеи и да поработим за раждането на повече. Джеймс Уеб Янг цитира Парето, според когото съществуват два основи типа хора. Нарича ги спекулатор и рентиер. Спекулаторът, казва Парето, е постоянно зает с възможностите да открие нови комбинации.

Това е типът, който включва, както пише Янг, „всички хора от различни области, които… не могат лесно да се примиряват и спекулират с това как да се променят нещата„.

Рентиерът, от друга страна, включва „рутина, устойчиво развитие, липса на въображение, консерватизъм, хора, които спекулаторът манипулира„.

Янг се съгласява с Парето, че тези два типа съществуват, и което ни интересува в случая е, че „съществува голям брой хора, на които никаква техника за генериране на идеи никога няма да им помогне„.

Тук обаче няма да се съгласим с това заключение.

Не мисля, че хората, предразположени към идеите са се родили със специален идеен талант, че притежават уникален начин на мислене, който им показва незнайни пътеки, или че притежават лазерно мислене, което им позволява да виждат различни и нови взаимоотношения, докато останалите виждат само хаос.

Тях просто ги различава следното: тези от нас, в чийто глави се зараждат много и добри, креативни идеи, просто знаят че тези страхотни проблясъци просто съществуват и са наясно, че ще ги намерят. Тези обаче, в чийто глави не се ражда нищо съществено и креативно, не знаят, че добрите идеи съществуват и нямат представа, че могат да ги намерят. Това е огромната разлика! И тя както всичко останало се крие в начина на мислене.

Разбери, че идеите съществуват!


идеите съществуват

Много от нас често си мислят, че за проблемите има решение, отговор, идея. Но грешим! Трябва да разберем, че има стотици решения, стотици отговори, стотици идеи. Може би дори хиляди. В действителност броят им може би е безкраен.

Само помислете: До 1940 година (последния път, когато са проверявали, предполагам) има общо 94 патента за паничка за бръснене. Паничка за бръснене – за какво ни е притрябвала, по дяволите!  Съществуват над 1200 различни вида бодлива тел.

Готварските книги, издадени само в САЩ, стигат за отварянето на малка библиотека. Или нека просто се запознаем с това, което Линкълн Стифънс е написал през 1931 година:

Нищо не е сторено. Всичко в света предстои да бъде направено или измислено.

Най-великата картина все още не е нарисувана. Най-великата пиеса не е написана. Най-великата поема не е изказана. В целия свят не може да се намери съвършена железопътна линия, нито добро правителство, нито справедлив закон.

Работата на физици, математици и особено на хора с изключителни достижения непрекъснато се подлага на преразглеждане.

Химията едва сега се превръща в наука. Психологията, икономиката и социологията се надяват на Дарвин, чиято работа разчита на Айнщайн.

Ако това можеше да се каже на студентите от вашия университет, може би не всички щяха да бъдат специалисти по футбол, партита и незаслужени оценки. Но на тях това не им се казва. Казва им се да учат това, което е известно. А то е нищо.

Всяка написана дума звучи толкова истинно днес, колкото е звучала и през 1931 година. Нищо не е сторено. Всичко очаква ти да го направиш.

Изправени пред проблем, повече хора търсят единственото правилно решение, защото така са възпитани и така са свикнали да мислят.

През цялото време в училище, като отговарят на въпроси или решават тестове децата и юношите, е трябвало да избират от няколко отговора само един верен.

Те приемат, че всички въпроси и проблеми приличат на наученото в училище, и искат да открият единственото решение за конкретната ситуация.

Повечето проблеми обаче не са като изпитните въпроси в училище, а имат много разрешения. И колкото по-бързо успеете да осъзнаете този факт, толкова по-бързо ще започнете да намирате многобройни решения и креативни идеи.

 „Винаги мислете за това, което трябва да свършите, като за нещо лесно и то ще стане лесно“,  Емили Куе.

Когато не сте сигурни, че съществува отговор, може да се окаже много трудно да го намерите. Когато знаете, че съществуват много отговори, е лесно да се намерят един-два.

Доктор Норберт Вайнер отбелязва същото: „Когато ученият атакува проблем, за който знае, че съществува решение, цялата му нагласа се променя. Той вече е изминал половината път до отговора.“

Артър Къостлер е съгласен: „Същинското познание, че даден проблем е разрешим, означава, че играта е наполовина спечелена.“ Това е и една от причините някои хора постоянно да раждат идеи – те знаят, че идеите са наоколо.“

Джоузеф Хелър също е вярвал в това. „Усещам, че тези идеи летят във въздуха наоколо и ме подканят да си избера„, казва той.

Същото е правел и Едисон. Той е вярвал – не, той е знаел, че идеите „са във въздуха“. Ако не ги открие, ще го стори някой друг. Трябва ли да се учудваме, че именно той е намерил толкова много идеи? Винаги има друга идея, винаги има друго решение. Приеми го.

Ти си способен да намериш точно тези идеи!


Вече знаеш (надявам се), че за твоя проблем съществуват стотици решения, че идеите са в изобилие. Добре, защо не ги намираш? Помисли върху следните три случки:

  • Играч по голф, за когото изобщо не си чувал, води класирането след първия ден. Вестниците се изпълват със статии за него. Всички говорят за него. Той е новият Палмър, новият Никлаус. На следващия ден горкият човек пропуска осем удара и просто изчезва. Защо се случи така?
  • По време на реклама в центъра „Лос Анджелис форум“, Уилт Чембърлейн тренираше в другия край на игрището. Няколко деца събираха топките около него. Докато бях там, сигурно е направил повече от 100 удара и само три пъти пропусна. Размах, размах, размах. Беше забележително. Същата вечер на състезание от дванадесет удара той допусна осем пропуска. Защо се случи така?
  • Трябва да говорите на събрание в друг град и сте се подготвили добре. Познавате в дълбочина темата, знаете какво искате да кажете и знаете на кого искате да го кажете. Идеално като парче вкусна торта. Репетирате пред огледалото. Перфектно. Но когато се изправяте пред аудиторията да говорите, съзнанието ви се изпразва и речта е пълен провал. Защо се случи така?

Знаеш какво се случи.

Има много различни начини да се каже, но в действителност ти, Уилт и забравеният голф-играч – съзнателно или подсъзнателно – всички сте започнали да се съмнявате в собствените си възможности. А останалото е история.

Играчът на голф през първия ден, Уилт по време на тренировката и ти в хотелската стая, всички вие сте се чувствали добре там, където сте се представяли. Но по-късно по някаква причина сте започнали да се съмнявате дали наистина сте толкова добри.

Представянето на голф-игрището, на тренировката и в хотелската стая е било по-добро от представата, която сте имали за самия себе си.

Мозъкът и тялото ви автоматично смъкват нивото на представянето ви до нивото, което смятате, че ви съответства.

И няма достатъчно сила, няма достатъчни усилия, тренировки или решителност, които да върнат вашето представяне на предишното ниво.

Това е, защото собствената ви представа определя какви сте и как се представяте. Не усилията или силата. Себеоценката. И единственият начин значително да подобрите собственото си представяне е да подобрите представата за самия себе си.

Така че, ако искате да предразположите себе си към идеите, трябва да приемете две неща: Първо, задължително е да разберете, че това, което мислите за себе си, е най-важният фактор за успеха ви.

Вашата индивидуалност, вашите действия, начинът ви да общувате с хората и да се представяте на работното си място, вашите чувства, вашите вярвания, вашата самоотверженост, вашите амбиции, дори вашите таланти и способности са под въздействие – не, те са по-скоро контролирани от представата ви за вас самия.

Вие действате като типа човек, който си представяте, че сте. Толкова е просто. И дори не подлежи на коментар.

Ако се мислите за неудачник, може би ще станете неудачник. Ако се мислите за късметлия, може би ще станете късметлия и ще успеете.

Как иначе си обяснявате, че хора, които изглеждат надарени, се провалят, а други, на пръв поглед лишени от всякаква дарба, успяват?

Те могат да направят всичко, защото са убедени, че могат„, заявява Вергилий и този фундаментален факт за триумфа на представата за самия себе си е истина днес, както е бил истина преди 2000 години. И Хенри Форд е съгласен: „Независимо дали мислиш, че можеш или че не можеш, ти и в двата случая вероятно си прав.“

Накратко: Нагласата е по-важна от фактите. Това означава, че разликата между хора, пращящи от идеи, и хора, лишени от тях, не е някаква вродена способност за раждане на идеи. Свързана е с вярата, че можеш да родиш идеи. Тези, които вярват, че могат – могат. Тези, които не вярват, че могат – не могат. Толкова е просто.

Второ, трябва да се съгласите със становището на Уилям Джеймс, наречено от самия него „най- великото откритие на моето поколение“, което е факт. Откритието-Човешките същества могат да променят своя живот, променяйки своите нагласи.

Жан-Пол Сартр го казва по друг начин: „Човек е това, което си представя, че е.“ А според Чехов „човек е това, което вярва“. И това не подлежи на коментар.

Може би допускате, че представата ви за вас самия движи живота ви, но въпреки всички доказателства, цитирани от мъдри люде и от родители, и от духовенството, и от лекарите, и от поетите, и от изследователите, и от философите, и от психолозите, и от учителите, и от терапевтите, и от треньорите, и въпреки хилядите примери от реалния живот в стотиците книги за самоусъвършенстване вие отказвате да приемете идеята, че можете да промените представата си за самия себе си. Грешите. И това може да се промени.

Съгласен сте, че „човек е това, което усеща сърцето му„. Но, изглежда, вярвате, че ако започнете да мислите различно, ще си останете същият човек. Няма. Вие ще се промените.

Или сякаш сте убедени, че не можете да мислите по друг начин, че начинът ви на мислене днес е нещо вечно. Грешите. Можете да мислите различно.

Днес всеки е съгласен, че мозъкът променя състоянието на тялото.


мозъкът променя състоянието на тялото

Доказателствата са предостатъчно навсякъде около нас. Наркоманите вземат решение да спрат и симптомите на пристрастяване изчезват, алергичните кихат при вида на изкуствени цветя, децата, растящи без любов, спират да растат физически, хипнотизирани пациенти се подлагат на операция без упойка, хората смъкват кръвното си налягане и ускорения пулс със съсредоточаване върху проблема, боледуващите от рак оздравяват, парализирани хора изведнъж прохождат, изцерени от могъщи, невидими сили – примерите са много.

Но когато се замислите за приемането на концепцията, че едно нещо (умът) може да промени друго нещо (тялото), това вече е голям скок, огромна промяна, може би дори и количествена. Но всичко, което ви моля да приемете, е много по-малък скок – само, че умът може да промени ума. Приемете го. Това е факт.

И след това започнете да променяте представата си за самия себе си.

В тази статия няма да намерите напътствия как да го направите. Само запомнете следното: Ако си кажете, че не можете да родите идеи, никога няма да можете.

Вместо това повтаряйте си всеки ден, че сте препълнени с идеи, че те извират от вас като водата от извора. Всеки ден. Не, много пъти на ден. И евентуално ще повярвате на тази нова представа, която създавате за себе си.

След като вече знаеш, че идеите съществуват, и че ти ще ги намериш, ще те обземе безкрайно спокойствие. А това е спокойствието, от което днес се нуждаеш най-много.

А за да го нямаш…

Причината е…?

Днес спокойствието не е нещо типично за хората. Компютрите и факсовете, и модемите, и електронната поща, и гласовата поща, и мрежите, и Интернет – всички те трябваше да направят живота ни по-прост и по-лесен.

Очакваше се да имаме повече свободно време, за да раждаме идеи, а получихме повече стрес.

И вместо да се улесни живота ти, се случи точно обратното. Намаляването на броя на работниците открадна времето, което електрониката освободи.

И днес сякаш разполагате с по-малко време да свършите два пъти повече работа, вместо да е обратното. И това изцеждане започва да ни паникьосва.

Добре, отпусни се. Знаеш, че идеята е някъде тук. И знаеш, че ще я намериш. Така че не се притеснявай за времето.

Въпреки че на някои им трябва повече време, за да се родят, хрумването на идея не зависи, колкото и да е странно, от времето.

Нито от работното място, нито от графиците, нито от претовареността. Можеш да търсиш идеята, докато обядваш, докато се къпеш или докато разхождаш кучето си.

И може да я намериш в мига, в който палиш колата си или щракваш ключа на лампата. Хрумването на идея зависи от твоята вяра в нейното съществуване.

И от вярата ти в самия теб.

  • 36
  •  
  •  
  • Едно доказателство,че една статия в интернет може да промени живота на човек който я приеме.

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >