Как от въглените да направите злато?

  •  
  •  
  •  

Запази за по-късно

До известен смисъл всички ние сме алхимици, които търсят отговор на въпроса, как въглените да се превърнат в злато. Някои от нас отказват да започнат да търсят тайната формула без дори да направят опит.

Когато няма опит, няма и провал.

Някои от нас се отказват след дни или години на провалени експерименти. Техните въглища се превръщат в символи на неуспехи, които тестват личността и нейната устойчивост. Някои от нас продължават, въпреки неуспехите и липсата на подкрепа.

Тези хора знаят, че тяхната упоритост не е била и няма да бъде гаранция за успех. Наясно са, че може да посветят всяко свое вдишване и издишване на кауза, която вероятно няма да бъде реализирана от тяхното поколение и от онези, които ще дойдат след това.

Други от нас отказват да бъдат алхимици, защото вярват в това, че трябва да имат специален дар, вместо да вярват, че той вече им е даден – уникален дар, вътрешен и външен израз на уникалната им природа. Те обричат живота си на това да реализират химичните формули на някой друг, дори когато дълбоко в себе си не вярват в тях или не вярват, че тези химични съединения са приложими по ред причини.

Понякога тези причини са свързани с това, че хората проявяват резистентност към определени съставки. Понякога – защото ситуацията не изисква да се подходи по този начин.

А понякога и защото те просто са спрели да работят.

Има още една група от алхимици.

Те са онези от нас, които следват “сляпо и подчинено” готови формули. Те не допускат съмнение в себе си, а всичко, което може да ги накара да се съмняват, бива отхвърлено.

Тези мои думи са отправени към всеки представител на тези групи. Те са насочени и към онези от нас, които, надявам се, изграждат себе си като личности, които не принадлежат към нито една от горепосочените групи.

А думите, които отправям са…Когато има правила и граници, преминете ги.

Когато те са създадени от някой друг и 99% от човечеството или от обществото ги подкрепя, а вие не вярвате в тях – отхвърлете ги. Когато те са вашите собствени и ви възпират да преминете познатите граници, които ви задушават. Преминете ги.

Нека границите и правилата да не са онова, което ви спира.

Нека онова, което кара краката ви да спрат и да не продължат нататък да бъде вашата вяра и увереност, че сте достигнали мястото, откъдето виждате ясно вашите хоризонти и можете да ги реализирате “по вашият начин”.

Имате идея, в която единствено и само вие вярвате?

Галилео Галилей е вярвал и е знаел, че Земята се върти.

Той е бил онзи 1% на фона на 99% отрицание и отхвърляне. Сега 97% вярват и знаят, че Земята се върти, но съществуват и 3% от човечеството, за които Земята е нещо различно.

Знанията се променят. Вярата се променя. Дори Земята се променя. Затова е страхотно, че точно ти, именно ти се променяш и правиш нови неща, които са интересни на теб.

Важното е, че ти се интересуваш от тях.

Дори 99.9 процента от човечеството да не прояви интерес или да отхвърли интересите ти, а ти да си единственият 0,01%, който да ги подкрепя, най-важното е на теб да ти е интересно. Така ти винаги ще имаш 100% на подкрепа и разбиране – твоите собствени проценти.

Нещо повече и от това. След като никой не вярва в твоята идея или тя е отхвърлена под различен претекст и доводи…Тогава ти наистина си създал нещо напълно ново и уникално!

Онези, които напълно отхвърлят идеята ти са хората, които никога не са потърсили начин, как тя може да се реализира. Няма и да го сторят.

Обаче те са хората, които ще ти помогнат да изградиш една по-стабилна идея и да видиш, как може да я доразвиеш в посоки, в които не си предполагал.

Онези, които ще направят всичко възможно, за да ти попречат да реализираш своята идея, ще бъдат хората, които ще тестват твоята вяра в нея. Онези, които те подкрепят, но не разбират твоята идея, са хората, които ще бъдат до теб, но в техния живот те ще трябва да реализират своите идеи – онези, в които вярват и разбират.

Единственият човек, който ще реализира твоята идея до край и по начин, по който ще те направи напълно свободен от нея…си само ти. Помни това.

Инструментите, които можете да ползвате, ако пожелаете.

Те са методите, които хората преди вас са създали.

Те пестят време, защото практиката ги е оставила “живи и дишащи”. Те са и методите, които вие сами можете да създадете в процеса на работа над идеята.

Ако ви липсва инструмент, не се отказвайте.

Истината е, че заместителите могат да се превърнат в съвършеното оръдие, с което да изковете своята идея от метал и огън. Нека вашият метал да е вашият ум и опит, а вашето сърце да е огънят, който да не ви позволява да спирате своята работа.

Няма правилни инструменти. Няма и грешни инструменти. Има само последици.

Затова, дори и да сте готови да поемете цялата им тежест, в един момент ще осъзнаете, че не е така. Когато преминете познатите си хоризонти, винаги ще има последици, които не сме готови да посрещнем.

Те няма да бъдат лоши или добри.

Желаните последици могат често да ни накарат да бъдем много по-неподготвени, отколкото сме си представяли. Нежелание – много по-силни, отколкото сме очаквали.

Будистите имат един прекрасен ритуал:

Когато за първи път прочетох за него.. почувствах смесени емоции. Принципът бе толкова опростен и пречистен. В един момент се чувстваш, сякаш нечии любящи ръце те прегръщат, а в друг – как те пускат в бездната на твоето несъзнателно без спасително въже.

При този ритуал всяка вечер будистите оставят чаша до леглото си, която да е обърната надолу. Това е символ на осъзнаването, че няма друг ден, друга нощ, друго съществуване. Заспиваш със съзнанието, че повече няма да се събудиш.

В онзи момент, в който ръката ми остави чашата до леглото, осъзнавах, че това е ритуал, който искам да изживея и през който искам да премина.

Той бе инструмент, който исках да използвам, за да развия себе си и да направя още една стъпка към онази своя същност, която не познавам.

В онзи момент, в който изпих водата в чашата, осъзнах за себе си, че това е моят живот, който е единственото, което ми принадлежи и в същото време не ми принадлежи.

Когато пръстите ми бавно обърнаха чашата надолу и я поставиха внимателно на нощното шкафче със съзнанието, че това е символично прощаване и  оставяне на личните дела в порядък, те- пръстите ми, останаха върху чашата. Останаха там продължително.

Когато използвам даден инструмент, нямам предварителни очаквания за резултатите. Имам само хоризонт пред себе си, към който искам да продължа да вървя. А всяка крачка е една последица, за която повече нямам илюзиите, че съм подготвена. Нещо повече, съзнавам, че това е едновременно крачка, която ме доближава към една точка, но ме отдалечава от друга.

Няма подходящо място. Няма по-подходящ момент. Няма най-подходящ човек.

Няма подходящо място, което да ви даде развитие на идеите ви и към което да се стремите бездиханно. Можете да ги реализирате на всяко едно място.

Можете да ги реализирате във вашата Итака, можете и да поемете на път и да ги реализирате на всяко място, през което преминавате и оставате за кратко или продължително.

Нека всяко място да е вашето място, вземете неговите дарове.


Започнах своите думи към вас за границите и правилата. Нямате нужда от граници и правила, когато реализирате идеите си. Имате ли?

Няма по-подходящ момент, който да ви осигури успех. Няма и най-подходящ такъв. Това, което виждам в своя живот са моменти, които ми се дават.

Понякога траят 15 минути. Понякога 1 час. Понякога един месец. Понякога траят половин година или десетилетие. Аз или ги използвам или не.

Дали е било по най-правилният начин? Или са били прахосани? Или тялото ми изобщо не е помръднало, а думите са останали само в ума ми? Няма значение.

Правилно или не – това е преценка, която аз давам.

Една и съща ситуация може да е еднакво правилна или неправилна за един и същи човек. Същият може да си промени отношението към нея в рамките на минути, часове, години, десетилетия, няколко живота.

А ако крачката не е направена, а думите не са казани, значи не им е дошло времето или нямаме 100% увереност, че искаме да реализираме възможността, която ни е дадена.

Затова приех, че искам да вярвам на себе си от миналото и да помогна на себе си от бъдещето – там, където ще бъда утре или след година.

Няма най-подходящ човек, който да ни преведе през блатата, тресавищата и джунглите, през които сме готови да преминем, за да осъществим идеите си.

Няма и най-подходящ човек, който да ви спаси оттам.

Това, което имате е  само себе си и това е напълно достатъчно.

Формулата, как да превърнем въглените в злато, не е открита, защото няма такава. Нейната най-голяма тайна е, че всеки от нас може да създаде от въглените на своите мисли и идеи благородното злато на собствените си открития.

Това злато в очите на другите винаги ще остане купчина мръсни въглени, но помнете и следното – тези въглени ще останат за вас най-безценното самородно злато, което ръцете ви са докосвали, но в същото време могат да се превърнат и в онези въглени, които, веднъж запалени, да стоплят премръзналите ръце на обезсърчените и обезверените.

Да облагородиш себе си е равносилно на това да промениш живота на другите.

PS: И все пак, дори и облагородяването нека да не бъде вашата цел. Нека поне веднъж да изхвърлим всички карти и компаси в океаните и да разберем, какво ще последва.


  •  
  •  
  •  
guest
1 Comment
Inline Feedbacks
Виж всички

🔰 Влез в клуба

👤 Вход / Профил

📗 Библиотека

🏆 ВИП зона

🧰 ВИП Tools

==========

🔥 Facebook група

📜 Тайните на Мастърхак

💰 По-изгоден абонамент

🎁 Подари абонамент

🔴 За Реклама

🦉 За Нас


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg