Всичко става възможно, когато спрете да се опитвате да отговорите на очакванията на другите и започнете да живеете верни на себе си.
Светът, в който сме възпитани, очаква от нас да живеем както на него му се иска. Хората в него имат очаквания от нас:
- как да изглеждаме
- как да действаме
- как да мислим
- как да се държим
Хората имат очаквания за нашите възможности, за това как ще се развие собствената ни кариера, какви приятели имаме, с кого излизаме.
Светът има от нас очаквания, дори как да харчим парите си…
Светът и хората около нас са толкова взискателни, че дори искат да спазваме техните очаквания за това как и кого да обичаме и какво означава да бъдеш добър родител, партньор или приятел. Дори в това ни се бърка…
Някои от тези очаквания работят за вас. Други не.
В крайна сметка трябва да изберете (ако искате да сте щастливи) да живеете живот верни на себе си или (ако искате да правите другите щастливи) живот, верен на другите.
Ако не се съобразите и играете по вашите собствени правила, се получава един парадокс. Изведнъж вие ставате проблема!
Ставате „ненормални“, ставате „странни“.
Проблемът обаче не сте вие. Проблемът е в изкуствената среда, в която живеете и която не ви позволява да бъдете себе си.
Всъщност, тази изкуствена среда е по-ненормална от способността ви да се адаптирате към нея. Можете да изоставите себе си и да се опитате да оправдаете неписаните очаквания. Тези, които светът ви поставя.
Да, разбира се, че никога няма да успеете да ги оправдаете.
Винаги ще има още нещо, което светът ще иска от вас.
Винаги ще има над какво да работите.
Така спокойно можете да живеете в лъжа.
Но лъжите ни правят нещастни. Това е цената.
- Оставяме във връзки, в които любовта е изчезнала.
- Работим работа, която не можем да понасяме.
- Харчим пари за неща, които не искаме или нямаме нужда.
Правим всичко в живота си от вина, а не от радост.
И то само, за да се съобразим с това, което светът смята, че трябва да бъдем.
Какво постигаме с това?
Измъчваме се с оправдания.
- „Трябва ли наистина да харесвам работата си.“
- „Любов като по филмите съществува ли.“
- „Трябва да отида на това събитие, дори и да не искам, защото…“
- „Децата ми няма да се оправят ако напусна.“
Готови сме на всичко да покажем своята стойност на света като понасяме болка. Предаваме това на децата си и то става нормално за тях.
Но не е задължително да е така, нали?
Може да спрете да се преструвате.
Опитайте. Не винаги се получава, но опитайте.
Да казвате това, което искате, а не това, което другите искат да чуят е като супер сила. Признавам, че аз все още не я владея напълно, но се опитвам да я науча. Мисля, че е освобождаващо. Кара ни да се чувстваме свободни.
Не е нужно да работите работата, която мразите.
Наистина! Аз го правех, но успях да се отскубна.
В началото, повярвайте ми, изглеждаше толкова страшно.
Оказа се, че не е. Трябваше да го направя по-рано.
Вместо това умирах от страх, докато не реших да „скоча“.
Не е нужно да стоите с някой, който не обичате или не ви обича.
Изберете да живеете живот верни на себе си.
Можете сами да моделирате какво означава за вас да бъдете щастлив човек, който живее, а не просто съществува.
Да, по вашите правила, не според очакванията на другите.
Изключителни неща ще започнат да се случват, когато спрете да се ограничавате с реалността, която другите създават за вас.
Само вие може да спасите себе си от неизживяния живот…
