Човекът не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде съществуванието му, какво ще стане с него в следващия момент. По тази причина всеки има свободата да се променя във всеки един момент. – Виктор Франкл
Още днес ще се наложи да зарежете вчерашните си критерии за успех, защото тези цели вече са неизпълними. И колкото по-рано приемете това, толкова по-добре за живота, работата и бизнеса ви.
Да, време е за нова перспектива…
Един ден, когато атинският пълководец Перикъл тръгвал на морски поход в Пелопонеската война, облаци в небето затъмнили флотилията му. Изведнъж 150 кораба били обгърнати в мрак. Изненадани от неочакваното събитие, хората му изпаднали в паника.
За разлика от тях, Перикъл останал твърд и невъзмутим.
Той отишъл при щурмана на водещия кораб, свалил плаща си и с него забулил лицето на моряка. Попитал го дали това го плаши:
– “Разбира се, че не” – отговаря щурманът.
– “Тогава какво значение има, ако причината за тъмнината е друга?” – пита го Перикъл.
Тук има и друга идея, основа на стоицизма и приложната психология:
? Перспективата!
С други думи: когато анализирате едно нещо на съставните му части или го погледнете под различен ъгъл, то губи властта си над вас.
Страхът обезсилва, разсейва, уморява и много често е ирационален.
Перикъл отлично разбирал това и успял да се пребори с него, като използвал различна гледна точка.
Най-простата промяна на ъгъла, под който гледаме едно конкретно нещо може коренно да промени реакцията ни.
Демонстрацията на Перикъл е да ни покаже не да пренебрегваме страха, а да го победим, като си го обясним.
? Вижте и: “Първият принцип”: инструментът за нови идеи на най-успешните предприемачи
Ваш е изборът дали ще поставите себе си в центъра:
Аз мразя да говоря пред хора. Аз оплесках нещата.
Аз съм засегнат от това.
? Този начин на мислене добавя един излишен елемент:
Собствената ви личност към препятствието.
И при грешна гледна точка става така, че нещо, което в действителност е съвсем дребно, ни побеждава и смазва. Правилната перспектива има странното свойство да смалява препятствията и нещастието. По някаква причина, обаче ние разглеждаме нещата изолирано. Упрекваме се, че сме провалили някоя сделка или сме пропуснали важна среща.
Само по себе си, това наистина е лошо: Току-що сме изпуснали безвъзвратно една добра възможност.
Това, което забравяме в този случай е:
Възможностите за бизнес са като автобусите – винаги идва друг.
Една среща е нищо за цял живот с делови срещи; една сделка е просто поредната сделка. Всъщност може току-що да сме се разминали с голяма катастрофа. Нищо чудно следващата възможност да е по-добра.
Дали гледната ни точка ни дава перспектива, или ни прави нещастни?
Това е въпросът.
Това, което можем да направим, е да ограничим или разширим перспективата си до онова, което ни прави най-спокойни и най-подготвени за задачата, която сме си поставили.
Приемете го като избирателно редактиране.
Не за да заблудите другите, а за да се ориентирате правилно.
И това работи. Изведнъж в ситуация, в която сме мислили, че сме слаби, осъзнаваме, че сме силни.
? Задължително вижте и: Перспективата – инструментът за успех, за който никой не говори. Ето какво изпускате…
? За перспективата има две определения:
- Контекст: голямата картина, а не само това, което е пред вас.
- Рамка: уникалният начин, по който възприемаме света
И двете са важни. И двете могат да бъдат използвани ефикасно, за да променим ситуация, която преди това ни се е струвала страшна или невъзможна. Да, точно като настоящата епидемия и криза!
Нашата перспектива е рамката на последващата ни реакция — дали изобщо ще има такава или просто ще стоим и ще гледаме, приемайки всичко…зависи от нас. Каквото и да решите да правите, помнете:
Тялото следва главата. Възприемането предшества действието. Правилното действие следва правилната перспектива…
