“Възможност” и “свобода” не са едно и също нещо.
Всъщност, бих казал, че те са антитеза едно на друго.
Макар че възможностите със сигурност могат да допринесат за обогатяване на житейския ни опит, позволявайки ни да получим достъп до по-дълбоки части от себе си и света, който обитаваме, те са нож с две остриета. Защото с възможностите идва и отговорността.
Проблемът за много от нас, включително и за мен е, че когато казваме “да” на дадена възможност, не мислим толкова за допълнителната отговорност, която идва с възможността, на която казваме “да”.
С пътуванията, които желаем идва и финансовата отговорност.
С призванието идва и отговорността за времето.
Макар да има няколко щастливи изключения, за огромното мнозинство от хората ние получаваме заплата, като разменяме времето си – и стойността, която предоставяме с времето си – за пари.
С любовта идва и безкористна отговорност.
Цената на това да обичаш някого и тази любов да проработи е, че трябва да си готов да мислиш и за някой друг освен за себе си… затова е толкова трудно да бъдеш влюбен в егоист.
Така че, когато казваме “да” на възможността, казваме “да” и на тези допълнителни отговорности.
Ето защо е толкова важно да казваме “не”, защото именно думата “не” защитава нашата свобода.
Ако никога не казваме “не”, ще живеем нечий друг живот.
Помислете за това като за див кон, който каубоят вече е пречупил.
За да пречупите див кон, първо сложете кърпа на гърба му.
Когато дивият кон не се размърда, слагате седло на гърба му.
Ако продължава да не мърда, слагате ботуша си в стремето, като държите другия здраво стъпил на земята.
Ако и този път не се изправи, поставяте цялата си тежест в стремето.
И така, със своите малки съгласия, лека полека конят спира да се бори.
И губи цялата си свобода.
На негово място бихме загубили всичко.
Трябва да разберем това по отношение на собствения си живот.
Ние сме конят, а животът е каубоят.
Ако не се възпротивим, губим свободата си.
И затова трябва да знаем кога да кажем “да” и кога да кажем “не”.
