На какво се дължи огромната мощ на една от най-богатите фамилии в света – Ротшилд

Власт, влияние и купища пари – с това може да опишем съвсем повърхностно клана Ротшилд. Но ако искаме да разберем как се изгражда тухла по тухла подобно на тяхното могъщество, ще се наложи да надникнем дълбоко под повърхността.

  • Защо достъпа на хора, които нямат кръвна връзка със семейството е забранен?
  • Защо да спиш с братовчедка си в Ротшилд се приема като добра идея?
  • Кое е качеството, наложило се като гаранция за техния успех – практика, която и вие може да приложите?

Всичко това в следващите редове! Да започваме……


Дока­то ровела из тре­вата, една гъска не можела да намери спокойс­твие, защото един кон пасял недалеч от нея. Накрая не издържала и злоб­но просъскала:

„Няма съмнение, че съм много по-изискана и по-съвърше­на от теб, защото ти не умееш нищо друго, освен да мъкнеш товари на гърба си. И аз мога да вървя из полето. Но за разликата от теб аз имам криле, с които мо­га да се издигна в небесата. Ако по­желая, мога също да се гмурна в ре­ката или в езеро­то.

Аз съм истинс­ко съвършенство, защото съчетавам способностите на птиците, рибите и чифтокопитните като теб!“

Но ко­нят изпръхтял презрително, преди да й отговори: „Не мога да отрека, че си взела по нещич­ко както от пти­ците, така и от рибите, та дори и от такива като мен. Можеш да ле­тиш, но си толко­ва тежка и тро­мава, че никога няма да можеш да се издигаш като чучу­лигите или лясто­виците. Можеш да се носиш по повър­хността на вода­та, ала за разлика от рибите не мо­жеш да плуваш под водата. А кога­то пристъпваш по земята, с тези разкрачени крака, проточила дългата си шия, съскаща срещу всеки, който ти попадне пред очите, можеш да предизвикаш само подигравки и прис­мех. Признавам, че съм създаден само да препускам по пътищата, но го правя толкова гра­циозно! И силите ми са стократно повече от твоите! Мога да се нося ка­то вихър напред!

По-добре да ме ува­жават заради едно-единствено мое качество, отколко­то да бъда като гъска във всичко ос­танало!“


Фамилията Ротшилд и законът за концентрацията

Rothschild

Това прилича на закон от физиката: всичко, което се раздуе до грандиозни размери, неизбежно се саморазрушава. Вашето съзнание не бива да прескача трескаво от една към друга цел, нито пък да се раз­сейва от успехите до такава степен, че разумът ви да се замъгли и да загубите ориентация.

Ще успее­те само ако сте концентриран, реалистичен и не сте забравили поуките от миналото. И колко­то по-нависоко е призрачната главозамайваща цел, толкова по-болезнено ще бъде падането.

Прочутата банкерска фамилия Ротшилд всъщ­ност има съвсем скромен произход – в еврейското гето във Франкфурт, Германия. Строгите градски власти не са позволявали на евреите да общуват с градските жители, обитаващи кварталите извън ге­тото, но мъдрите евреи успели да извлекат полза дори от това сурово ограничение – именно заради тази и други подобни забрани те свикнали да разчи­тат само на себе си, като същевременно се старае­ли на всяка цена да опазят самобитната си култура.

Основател на фамилията Ротшилд е франкфуртският лихвар Майер Амшел.

Към края на XVIII век Майер натрупал от лихварството солиден за времето си капитал. Но той не бил единственият лихвар в Германия, нито дори във Франкфурт – то­ва, с което се отличавал от останалите, било осъзнаването на една огромната полза – концентрирането на усилията на група банке­ри в една-единствена насока.

***

Името Ротшилд (Rot Schild – червена табелка) е остана­ло от изписания в червено фирмен надпис над пър­вата лихварска кантора във франкфуртското гето, откъдето започва небивалият възход на прочутата банкерска фамилия.

Първото, с което се заел Майер или Дядо Майер, както го наричали признателните му потомци, било да се сближи с най-влиятелните аристократи в Южна Германия и се посветил единствено на обс­лужването на техните финансови операции.

С нап­редването на годините клиентите на Майер Амшел ставали все по-малобройни, но за сметка на това в списъка оставали само най-богатите.

Втората осо­беност в неговата стратегия е неизменният му стремеж да поверява най-важните сделки само на своите синове или други преки роднини.

Петте синове на Майер Амшел скоро поели в ръцете си всички банкови прево­ди на процъфтяващата финансова къща Ротшилд. Преди да умре през 1812 г., Майер не посочил един от синовете си за свой пряк наследник – вместо това той поискал от тях да се закълнат, че ще продължават заед­но да укрепват семейната традиция, за да останат завинаги обединени в усилията си да множат богатството на фамилията.

Старецът им оставил като предсмъртен завет девиза никога да не действат изолирано, за да не бъдат погълнати от чуждестранните конкуренти.

След като овладели докрай всички разклонения на вече доста раз­растващия се семеен бизнес, петимата синове на Майер Амшел решили да не се ограничават със сделки само в Германия, а да разпрострат опе­рациите си из цяла Европа.

Пръв напуснал Франкфурт първородният син Натан Амшел – открил финансова кантора в Лондон и се прекръстил на Нейтън Ротшилд. През 1813 г. вторият син Джеймс се преместил в Па­риж. Третият син Амшел поел бащината кантора във Франкфурт, чет­въртият син Саломон се прехвърлил във Виена, а петият, или най-младият Карл Ротшилд основал филиал в Неапол.

Петимата банкери посте­пенно навлезли във всички сфери на финансовите пазари в съответните държави, като не забравяли да поддържат изрядни връзки помежду си – така се е появила една от първите многонационални финансови империи.

Разбира се, с разрастването на мрежата от канторите на Ротшилд във всички посоки се увеличавали рисковете от онези опасности, за кои­то навремето ги предупреждавал старият лихвар Майер Амшел – разпокъсването на мрежата поради липса на синхронизация и взаимопомощ, раз­миването и обезличаването на семейната фирма сред другите банкерски фи­лиали, постепенното сливане с местните банки, заложни къщи и лихварски кантори. Но синовете му се оказали достойни наследници, тъй като строго спаз­вали бащината повеля и избягнали всички подводни скали.

Утвърдили се не само като солидните кредитори в цяла Европа, но и като монополни из­точници на безценна финансова информация – банкерите от клана Ротшилд основали първата интернационална куриерска служба в Западна Европа и никой не можел да им съперничи в преследването на актуални финансови сведения.

Изключително много им помогнали инстинктите за оцеляване, придобити от предишните поколения, закрепостени в гетото – да не се поверяват никакви тайни не само на хора извън гетото, но дори и на сънародниците от гетото, които не принадлежат към фамилията Ротшилд.

На всичкото отгоре куриерите пренасяли съобщенията в ко­дирана форма – на идиш, по-точно на непонятния жаргон, използван преди половин век единствено във франкфуртското гето. Постепенно конкурентите на петимата братя преустановили опитите да прехващат поверителните писъмца – и без това никой не можел да разшифрова неразбираемите фрази.

„Дори и най-хитрите банкери не могат да се оправят в лабиринта на братя­та Ротшилд“, оплакал се един от опитните френски финансисти след поред­ния неуспешен опит да се сближи с банкерския род.


През 1824 г. Джеймс Ротшилд решил, че е крайно време да си избе­ре съпруга. Това винаги е било тревожен проблем за всички наследници от фамилията, защото позволявало на чужда кръв да проникне в този строго консервативен клан.

Пришелците лесно биха изнесли навън зор­ко пазените тайни на фамилията.

Затова Джеймс решил да си потърси избраница в границите на рода – предложил ръката си на дъщерята на брат си Саломон. Останалите четирима братя посрещнали с възторг мъдрото решение на Джеймс. Оттогава този принцип се спазва строго от всички следващи поколения на баснословно богатата фамилия.

Две го­дини по-късно Нейтън оженва дъщеря си за един от синовете на Сало­мон. През следващите десетилетия били регистрирани 18 брака между роднини от фамилията, като 16 от тях били между първи бра­товчеди.

Бележка: явно няма как да си баснословно богат и да не си откачалка. Точка!

„Ние сме като часовников механизъм – сред нас няма излишни зъб­ни колела“, обичал да повтаря Саломон Ротшилд.

Перфекционизъм и концентрация в една единствена посока

rothschild-(1)

Фамилията Ротшилд се появява на сцената в неспокойни времена.

Произхождат от гетото – суперконсервативна среда, която не е била про­меняна от столетия, но петимата братя банкери са били принудени да живеят в епохата, когато започват такива кардинални промени, като про­мишлената революция, Великата френска революция, безкрайната серия от възход и падение на финансисти и всякакви други предприемачи в Ан­глия, Франция, Италия, Германия, Австрия, Белгия, Холандия и Швейца­рия.

Петимата синове на мъдрия Майер от гетото във Франкфурт оцеля­ват и преуспяват въпреки всички превратности на съдбата, защото се съпротивляват упорито на всякакви опити за нарушаване на концентра­цията на усилията на рода.

Никой не е символизирал тази тенденция по-добре от Джеймс Рот­шилд – втория син на стария Майер, изпратен от баща си в Париж. Джеймс става очевидец на краха на Наполеон, на реставрацията на Бурбонската династия, на възкачването на трона на Орлеанската династия, на повторното обявяване на републиката, на коронясването на Наполеон III. По време на този драматичен и смутен период в Париж настъпват десетки промени във всяка област на човешката дейност.

Но само Джеймс Ротшилд не се е променял и продължавал да спазва свято пра­вилата, признати за най-полезни още от предците му в гетото.

За него не е имало нищо по-важно от умножаването на богатствата на рода, от сплотяването на фамилията, от опазването на нейната неприкоснове­ност. Фамилията успяла да оцелее сред целия този хаос единствено бла­годарение на упованието на заветите, оставени от предшествениците, ко­ито са били обречени да преживеят много изпитания и огорчения през вековете на Средновековието.

Няма да е пресилено да се каже, че в ос­новата на богатството, стабилността и мощта на фамилията Ротшилд, лежи прин­ципът за концентрацията на усилията – на всички усилия без изключение.

Тази стратегия е наистина трудна за прилагане, но я се огледайте – да не би да има стотици милионери около Вас? Разбира се че не! Затова и малцина са успелите…

Няма по-важен и по-прост закон в изкуството стратегията от закона за максималната концентрация на силите… Казано накратко, няма по-ценен принцип от този: винаги дейс­твайте с максимална концентрация. – Карл Фон Клаузевиц

Как да приложим стратегията на бароните Родшилд?

rothschild2

Светът се раздира от все по нарастващото раздробяване.

Раз­покъсват се държави, политически групировки, фамилии. От тази болест на цивилизацията страдат дори междуличностните отношения. Ние сме напълно объркани, защото не умеем да се концентрираме върху някаква сериозна цел, защото хиляди други теми нахлуват в главата ни.

Днес конфликтите са по-сериозни отколкото преди столетия, защото оказват катастрофално влияние върху личните преживявания и съдбите на милиони хора по света. От всеки от нас се изискват все повече умения за концент­рация както при мисленето, така и в действията. Или както казва Шопенхауер:

„Интелектът е мерило за интензивност, а не за екстензивност.“

Наполеон великолепно е решавал всички задачи, изискващи мак­симално съсредоточаване на войсковите единици, за да бъдат хвърлени право там, където противникът е най-уязвим – всъщност това е най-го­лямата тайна на неговите невиждани успехи на бойното поле. Никой не умеел по-силно от него да съсредоточава волята и цялостното си съзнание върху постигането на зададената цел.

Ако подберете само една мишена, ако не мислите за нищо друго освен за нея, и ако си подберете про­тивници, които не умеят толкова добре да се концентрират, ако те са объркани или смутени – ще постигнете целта си така, както умело насо­чената стрелата ще улучи мишената.

Джакомо Казанова обяснява своите завоевания с умението си да се концентрира само върху една цел и да я преследва, докато не я завладее.

Тъкмо способността му да се отдава напълно на жената, която в даден момент е завладяла съзнанието му, му помага да съблазнява дори най-недостъпните дами. Някоя от тях може да обсебва мислите и чувствата му за седмици или месеци, през което време Казанова напълно игнори­ра всички останали.

След като го оковават в кошмарния „оловен“ затвор по заповед на дожа на Венеция – откъдето никой не можел да се измък­не жив, – Джакомо успял да се съсредоточи единствено върху тази наистина жизнено важна цел.

Ден след ден обмислял напрегнато всеки де­тайл от плана за бягство.

Не го обезкуражила дори смяната на килията, въпреки че това обезсмисляло многомесечното къртовско копаене на подземен тунел. Той нито за час не се отказал от плана си и накрая ус­пял да го осъществи.

„Никога не загубих надежда – писал той по-късно. Ако един мъж си науми нещо и ако се посвети изцяло на тази цел, той неминуемо ще успее, независимо от трудностите. Ако поиска, може дори ди стане велик везир или папа.“

Концентрирайте се само върху една-единствена цел, върху една ми­шена, а всичко останало трябва да остане на заден план.

Глупаците имат навика да обикалят с трескава задъханост приемните на големците, защото наивно вярват, че ако почукат два-три пъти на десет врати, ще получат повече, отколкото ако чукат по-настойчиво само на една.


Хърватският изобретател Никола Тесла се е разорил, понеже е разчитал да опази независимостта си, като не се подчинява на един-единствен работодател.

Вманиаченият на тази тема учен отказал дори подкрепата, предложена му лично от всемогъщият американски магнат Джон Пиърпойнт Морган, макар че това коствало на твърдоглавия Тес­ла загубата на стотици хиляди долари.

Накрая се стигнало дотам, че за Тесла „независимостта“ означавала да не зависи от един-единствен, а поне от дузина супербогати инвеститори. Едва когато остарял и обеднял, той започнал да проумява грешката си.

Всички велики художници и писатели от епохата на Ренесанса са се сблъсквали с този проблем, но никой не е пострадал повече от Пиетро Аретино, прочут сатирик от първата половина на XVI век.

През целия си живот Аретино страдал от незачитането от страна на този или онзи принц, въпреки че полагал много усилия да им се хареса. Накрая решил да посвети всичките си усилия за прослава на всевластния император Карл V.

Едва тогава писателят проумял, че може да се наслаждава на творческа свобода само ако бъде закрилян от някоя наистина могъща особа.

При Микеланджело тази роля е играл папа Юлий II, а при Галилео Галилей – династията на Медичите.

След дълго служене на един-единствен покровител той ще оцени вашата преданост и което всъщност е по-важно – ще става все по-зависим от вашите услу­ги. Дори накрая може да се стигне дотам, че господарят да бъде подчи­нен на слугата.

В играта, чийто залог е реалната власт, само глупаците кръжат неуморно като мухи, без да успеят да си подберат цел. Първо трябва да разберете в чии ръце са юздите, а чак след това да се замислите как да се качите на каретата.

Още в началото на своята легендарна политическа кариера кардинал Ришельо схва­нал, че на върха на френската политическа сцена седи не кралят Луи XIII, а неговата властна майка. По-нататък не било трудно за един амбициозен млад духовник като Ришельо да се сближи с кралицата-майка и да се издигне много по-бързо от всички останали придворни до самия връх на йерархията в кралския двор.


strela

„Представете си стрела. Не можете да поразите с нея две мишени едновременно. Ако мислите ви са хаотични, няма да улучите врага си право в сърце­то. Умът ви трябва да бъде остър като стрелата и точно насочен – също като нея. Само при безупречна концентрация на всичките ваши духов­ни и физически сили ще поразите мишената и ще улучите врага право в сърцето.

Трябва да оценявате интензивното или съсредоточено­то усилие много по-високо от екстензивното или разпи­ляното.

Прекалено пилеещите се лич­ности никога не се извисяват над посредствеността – това е всеобщо нещастие за хората с разностранни ин­тереси, понеже искат да си напъхат носа навсякъде, в крайна сметка си остават гладни. Интензивното ни обе­щава възход и може да ни доближи до пиедестала на ге­роите от легендите.“


[su_box title=“Още по темата за властта, парите и влиянието“ style=“soft“ box_color=“#ffffff“ title_color=“#8b8b8b“ radius=“2″]

  1. Вземи властта – разбери как да контролираш хората около теб
  2. 15 начина да избегнете нежелано влияние върху вас!
  3. Влиянието – съставкаТА от рецептата за успешно лидерство
  4. 3 от най-разпространените мита за парите, които те дърпат назад

[/su_box]

5 Коментара
  1. Bobby каза

    Нали Джеймс се оженил за племеницата си? Нейната майка все пак е някой извън семейството, тогава защо е било толкова важно той да не се жени за „външна“, щом брат му вече е?

  2. Тодор каза

    Поздрави за статията, изчетох я с удоволствие. Финала можеше да е някак по-стегнат

    1. lifehackerbg.com каза

      Благодарим Ви за препоръката Тодор!

  3. М каза

    Евреите са възможно най-ужасното племе, раждало се на тая земя. Изключително са ми нелицеприятни тия същества, не ме разбирайте погрешно, но има много други начини да си успял, че дори и да изградиш фамилия. За тая цел не е нужно да се сношаваш с роднини(с племенницата ти примерно).

    1. lifehackerbg.com каза

      В подобни исторически статии гледаме да не заемаме страна, а само да покажем как е постигнато едно или друго

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!