Власт, влияние и купища пари – с това може да опишем съвсем повърхностно клана Ротшилд. Но ако искаме да разберем как се изгражда тухла по тухла подобно на тяхното могъщество, ще се наложи да надникнем дълбоко под повърхността.
- Защо достъпа на хора, които нямат кръвна връзка със семейството е забранен?
- Защо да спиш с братовчедка си в Ротшилд се приема като добра идея?
- Кое е качеството, наложило се като гаранция за техния успех – практика, която и вие може да приложите?
Всичко това в следващите редове! Да започваме……
Докато ровела из тревата, една гъска не можела да намери спокойствие, защото един кон пасял недалеч от нея. Накрая не издържала и злобно просъскала:
„Няма съмнение, че съм много по-изискана и по-съвършена от теб, защото ти не умееш нищо друго, освен да мъкнеш товари на гърба си. И аз мога да вървя из полето. Но за разликата от теб аз имам криле, с които мога да се издигна в небесата. Ако пожелая, мога също да се гмурна в реката или в езерото.
Аз съм истинско съвършенство, защото съчетавам способностите на птиците, рибите и чифтокопитните като теб!”
Но конят изпръхтял презрително, преди да й отговори: „Не мога да отрека, че си взела по нещичко както от птиците, така и от рибите, та дори и от такива като мен. Можеш да летиш, но си толкова тежка и тромава, че никога няма да можеш да се издигаш като чучулигите или лястовиците. Можеш да се носиш по повърхността на водата, ала за разлика от рибите не можеш да плуваш под водата. А когато пристъпваш по земята, с тези разкрачени крака, проточила дългата си шия, съскаща срещу всеки, който ти попадне пред очите, можеш да предизвикаш само подигравки и присмех. Признавам, че съм създаден само да препускам по пътищата, но го правя толкова грациозно! И силите ми са стократно повече от твоите! Мога да се нося като вихър напред!
По-добре да ме уважават заради едно-единствено мое качество, отколкото да бъда като гъска във всичко останало!”
Фамилията Ротшилд и законът за концентрацията
Това прилича на закон от физиката: всичко, което се раздуе до грандиозни размери, неизбежно се саморазрушава. Вашето съзнание не бива да прескача трескаво от една към друга цел, нито пък да се разсейва от успехите до такава степен, че разумът ви да се замъгли и да загубите ориентация.
Ще успеете само ако сте концентриран, реалистичен и не сте забравили поуките от миналото. И колкото по-нависоко е призрачната главозамайваща цел, толкова по-болезнено ще бъде падането.
Прочутата банкерска фамилия Ротшилд всъщност има съвсем скромен произход – в еврейското гето във Франкфурт, Германия. Строгите градски власти не са позволявали на евреите да общуват с градските жители, обитаващи кварталите извън гетото, но мъдрите евреи успели да извлекат полза дори от това сурово ограничение – именно заради тази и други подобни забрани те свикнали да разчитат само на себе си, като същевременно се стараели на всяка цена да опазят самобитната си култура.
Основател на фамилията Ротшилд е франкфуртският лихвар Майер Амшел.
Към края на XVIII век Майер натрупал от лихварството солиден за времето си капитал. Но той не бил единственият лихвар в Германия, нито дори във Франкфурт – това, с което се отличавал от останалите, било осъзнаването на една огромната полза – концентрирането на усилията на група банкери в една-единствена насока.
***
Името Ротшилд (Rot Schild – червена табелка) е останало от изписания в червено фирмен надпис над първата лихварска кантора във франкфуртското гето, откъдето започва небивалият възход на прочутата банкерска фамилия.
Първото, с което се заел Майер или Дядо Майер, както го наричали признателните му потомци, било да се сближи с най-влиятелните аристократи в Южна Германия и се посветил единствено на обслужването на техните финансови операции.
С напредването на годините клиентите на Майер Амшел ставали все по-малобройни, но за сметка на това в списъка оставали само най-богатите.
Втората особеност в неговата стратегия е неизменният му стремеж да поверява най-важните сделки само на своите синове или други преки роднини.
Петте синове на Майер Амшел скоро поели в ръцете си всички банкови преводи на процъфтяващата финансова къща Ротшилд. Преди да умре през 1812 г., Майер не посочил един от синовете си за свой пряк наследник – вместо това той поискал от тях да се закълнат, че ще продължават заедно да укрепват семейната традиция, за да останат завинаги обединени в усилията си да множат богатството на фамилията.
Старецът им оставил като предсмъртен завет девиза никога да не действат изолирано, за да не бъдат погълнати от чуждестранните конкуренти.
След като овладели докрай всички разклонения на вече доста разрастващия се семеен бизнес, петимата синове на Майер Амшел решили да не се ограничават със сделки само в Германия, а да разпрострат операциите си из цяла Европа.
Пръв напуснал Франкфурт първородният син Натан Амшел – открил финансова кантора в Лондон и се прекръстил на Нейтън Ротшилд. През 1813 г. вторият син Джеймс се преместил в Париж. Третият син Амшел поел бащината кантора във Франкфурт, четвъртият син Саломон се прехвърлил във Виена, а петият, или най-младият Карл Ротшилд основал филиал в Неапол.
Петимата банкери постепенно навлезли във всички сфери на финансовите пазари в съответните държави, като не забравяли да поддържат изрядни връзки помежду си – така се е появила една от първите многонационални финансови империи.
Разбира се, с разрастването на мрежата от канторите на Ротшилд във всички посоки се увеличавали рисковете от онези опасности, за които навремето ги предупреждавал старият лихвар Майер Амшел – разпокъсването на мрежата поради липса на синхронизация и взаимопомощ, размиването и обезличаването на семейната фирма сред другите банкерски филиали, постепенното сливане с местните банки, заложни къщи и лихварски кантори. Но синовете му се оказали достойни наследници, тъй като строго спазвали бащината повеля и избягнали всички подводни скали.
Утвърдили се не само като солидните кредитори в цяла Европа, но и като монополни източници на безценна финансова информация – банкерите от клана Ротшилд основали първата интернационална куриерска служба в Западна Европа и никой не можел да им съперничи в преследването на актуални финансови сведения.
Изключително много им помогнали инстинктите за оцеляване, придобити от предишните поколения, закрепостени в гетото – да не се поверяват никакви тайни не само на хора извън гетото, но дори и на сънародниците от гетото, които не принадлежат към фамилията Ротшилд.
На всичкото отгоре куриерите пренасяли съобщенията в кодирана форма – на идиш, по-точно на непонятния жаргон, използван преди половин век единствено във франкфуртското гето. Постепенно конкурентите на петимата братя преустановили опитите да прехващат поверителните писъмца – и без това никой не можел да разшифрова неразбираемите фрази.
„Дори и най-хитрите банкери не могат да се оправят в лабиринта на братята Ротшилд”, оплакал се един от опитните френски финансисти след поредния неуспешен опит да се сближи с банкерския род.
През 1824 г. Джеймс Ротшилд решил, че е крайно време да си избере съпруга. Това винаги е било тревожен проблем за всички наследници от фамилията, защото позволявало на чужда кръв да проникне в този строго консервативен клан.
Пришелците лесно биха изнесли навън зорко пазените тайни на фамилията.
Затова Джеймс решил да си потърси избраница в границите на рода – предложил ръката си на дъщерята на брат си Саломон. Останалите четирима братя посрещнали с възторг мъдрото решение на Джеймс. Оттогава този принцип се спазва строго от всички следващи поколения на баснословно богатата фамилия.
Две години по-късно Нейтън оженва дъщеря си за един от синовете на Саломон. През следващите десетилетия били регистрирани 18 брака между роднини от фамилията, като 16 от тях били между първи братовчеди.
Бележка: явно няма как да си баснословно богат и да не си откачалка. Точка!
„Ние сме като часовников механизъм – сред нас няма излишни зъбни колела”, обичал да повтаря Саломон Ротшилд.
Перфекционизъм и концентрация в една единствена посока
Фамилията Ротшилд се появява на сцената в неспокойни времена.
Произхождат от гетото – суперконсервативна среда, която не е била променяна от столетия, но петимата братя банкери са били принудени да живеят в епохата, когато започват такива кардинални промени, като промишлената революция, Великата френска революция, безкрайната серия от възход и падение на финансисти и всякакви други предприемачи в Англия, Франция, Италия, Германия, Австрия, Белгия, Холандия и Швейцария.
Петимата синове на мъдрия Майер от гетото във Франкфурт оцеляват и преуспяват въпреки всички превратности на съдбата, защото се съпротивляват упорито на всякакви опити за нарушаване на концентрацията на усилията на рода.
Никой не е символизирал тази тенденция по-добре от Джеймс Ротшилд – втория син на стария Майер, изпратен от баща си в Париж. Джеймс става очевидец на краха на Наполеон, на реставрацията на Бурбонската династия, на възкачването на трона на Орлеанската династия, на повторното обявяване на републиката, на коронясването на Наполеон III. По време на този драматичен и смутен период в Париж настъпват десетки промени във всяка област на човешката дейност.
Но само Джеймс Ротшилд не се е променял и продължавал да спазва свято правилата, признати за най-полезни още от предците му в гетото.
За него не е имало нищо по-важно от умножаването на богатствата на рода, от сплотяването на фамилията, от опазването на нейната неприкосновеност. Фамилията успяла да оцелее сред целия този хаос единствено благодарение на упованието на заветите, оставени от предшествениците, които са били обречени да преживеят много изпитания и огорчения през вековете на Средновековието.
Няма да е пресилено да се каже, че в основата на богатството, стабилността и мощта на фамилията Ротшилд, лежи принципът за концентрацията на усилията – на всички усилия без изключение.
Тази стратегия е наистина трудна за прилагане, но я се огледайте – да не би да има стотици милионери около Вас? Разбира се че не! Затова и малцина са успелите…
Няма по-важен и по-прост закон в изкуството стратегията от закона за максималната концентрация на силите… Казано накратко, няма по-ценен принцип от този: винаги действайте с максимална концентрация. – Карл Фон Клаузевиц
Как да приложим стратегията на бароните Родшилд?
Светът се раздира от все по нарастващото раздробяване.
Разпокъсват се държави, политически групировки, фамилии. От тази болест на цивилизацията страдат дори междуличностните отношения. Ние сме напълно объркани, защото не умеем да се концентрираме върху някаква сериозна цел, защото хиляди други теми нахлуват в главата ни.
Днес конфликтите са по-сериозни отколкото преди столетия, защото оказват катастрофално влияние върху личните преживявания и съдбите на милиони хора по света. От всеки от нас се изискват все повече умения за концентрация както при мисленето, така и в действията. Или както казва Шопенхауер:
„Интелектът е мерило за интензивност, а не за екстензивност.”
Наполеон великолепно е решавал всички задачи, изискващи максимално съсредоточаване на войсковите единици, за да бъдат хвърлени право там, където противникът е най-уязвим – всъщност това е най-голямата тайна на неговите невиждани успехи на бойното поле. Никой не умеел по-силно от него да съсредоточава волята и цялостното си съзнание върху постигането на зададената цел.
Ако подберете само една мишена, ако не мислите за нищо друго освен за нея, и ако си подберете противници, които не умеят толкова добре да се концентрират, ако те са объркани или смутени – ще постигнете целта си така, както умело насочената стрелата ще улучи мишената.
Джакомо Казанова обяснява своите завоевания с умението си да се концентрира само върху една цел и да я преследва, докато не я завладее.
Тъкмо способността му да се отдава напълно на жената, която в даден момент е завладяла съзнанието му, му помага да съблазнява дори най-недостъпните дами. Някоя от тях може да обсебва мислите и чувствата му за седмици или месеци, през което време Казанова напълно игнорира всички останали.
След като го оковават в кошмарния „оловен” затвор по заповед на дожа на Венеция – откъдето никой не можел да се измъкне жив, – Джакомо успял да се съсредоточи единствено върху тази наистина жизнено важна цел.
Ден след ден обмислял напрегнато всеки детайл от плана за бягство.
Не го обезкуражила дори смяната на килията, въпреки че това обезсмисляло многомесечното къртовско копаене на подземен тунел. Той нито за час не се отказал от плана си и накрая успял да го осъществи.
„Никога не загубих надежда – писал той по-късно. Ако един мъж си науми нещо и ако се посвети изцяло на тази цел, той неминуемо ще успее, независимо от трудностите. Ако поиска, може дори ди стане велик везир или папа.”
Концентрирайте се само върху една-единствена цел, върху една мишена, а всичко останало трябва да остане на заден план.
Глупаците имат навика да обикалят с трескава задъханост приемните на големците, защото наивно вярват, че ако почукат два-три пъти на десет врати, ще получат повече, отколкото ако чукат по-настойчиво само на една.
Хърватският изобретател Никола Тесла се е разорил, понеже е разчитал да опази независимостта си, като не се подчинява на един-единствен работодател.
Вманиаченият на тази тема учен отказал дори подкрепата, предложена му лично от всемогъщият американски магнат Джон Пиърпойнт Морган, макар че това коствало на твърдоглавия Тесла загубата на стотици хиляди долари.
Накрая се стигнало дотам, че за Тесла „независимостта” означавала да не зависи от един-единствен, а поне от дузина супербогати инвеститори. Едва когато остарял и обеднял, той започнал да проумява грешката си.
Всички велики художници и писатели от епохата на Ренесанса са се сблъсквали с този проблем, но никой не е пострадал повече от Пиетро Аретино, прочут сатирик от първата половина на XVI век.
През целия си живот Аретино страдал от незачитането от страна на този или онзи принц, въпреки че полагал много усилия да им се хареса. Накрая решил да посвети всичките си усилия за прослава на всевластния император Карл V.
Едва тогава писателят проумял, че може да се наслаждава на творческа свобода само ако бъде закрилян от някоя наистина могъща особа.
При Микеланджело тази роля е играл папа Юлий II, а при Галилео Галилей – династията на Медичите.
След дълго служене на един-единствен покровител той ще оцени вашата преданост и което всъщност е по-важно – ще става все по-зависим от вашите услуги. Дори накрая може да се стигне дотам, че господарят да бъде подчинен на слугата.
В играта, чийто залог е реалната власт, само глупаците кръжат неуморно като мухи, без да успеят да си подберат цел. Първо трябва да разберете в чии ръце са юздите, а чак след това да се замислите как да се качите на каретата.
Още в началото на своята легендарна политическа кариера кардинал Ришельо схванал, че на върха на френската политическа сцена седи не кралят Луи XIII, а неговата властна майка. По-нататък не било трудно за един амбициозен млад духовник като Ришельо да се сближи с кралицата-майка и да се издигне много по-бързо от всички останали придворни до самия връх на йерархията в кралския двор.
„Представете си стрела. Не можете да поразите с нея две мишени едновременно. Ако мислите ви са хаотични, няма да улучите врага си право в сърцето. Умът ви трябва да бъде остър като стрелата и точно насочен – също като нея. Само при безупречна концентрация на всичките ваши духовни и физически сили ще поразите мишената и ще улучите врага право в сърцето.
Трябва да оценявате интензивното или съсредоточеното усилие много по-високо от екстензивното или разпиляното.
Прекалено пилеещите се личности никога не се извисяват над посредствеността – това е всеобщо нещастие за хората с разностранни интереси, понеже искат да си напъхат носа навсякъде, в крайна сметка си остават гладни. Интензивното ни обещава възход и може да ни доближи до пиедестала на героите от легендите.”
[su_box title=”Още по темата за властта, парите и влиянието” style=”soft” box_color=”#ffffff” title_color=”#8b8b8b” radius=”2″]
- Вземи властта – разбери как да контролираш хората около теб
- 15 начина да избегнете нежелано влияние върху вас!
- Влиянието – съставкаТА от рецептата за успешно лидерство
- 3 от най-разпространените мита за парите, които те дърпат назад
[/su_box]
