За потискането на емоциите и емоционалната интелигентност
[sws_divider_line]Последните научни изследвания показват, че основното емоционално състояние на хората се създава в рамките на първите няколко години от живота им и ако не преживеят голяма промяна, повечето хора не се чувстват значително по-добре или по-зле емоционално, отколкото са се научили през този период.
Емоциите ви не са просто усещане, което се носи из тялото ви и ви кара да се чувствате по-добре или по-зле без определена причина. Те са важна част от вашата интелигентност. Емоциите са начинът, по който неосъзнатото ви показва на какво в живота си трябва да обърнете по-голямо внимание.
Опитомявали сме зверове и сме обуздавали мълнии, но все още не сме опитомили себе си. X. Г. Уелс
От векове в западната култура се цени високо потискането и пренебрегването на емоционалните реакции.
Това схващане е не само неправилно, но е и опасно. Представете си, че сте помолили някого да ви събуди на сутринта, защото имате важна работа.
Той опитва, като шепне името ви, леко ви побутва или пробва с викове. Накрая се налага да ви изрита от леглото или да излее върху вас кофа леденостудена вода, за да привлече вниманието ви.
Подобно грубо събуждане сполетява много хора, които постоянно пренебрегват собствените си емоционални послания и се затрупват с работа, пиене, храна или наркотици, вместо да вземат мерки, когато се появят неприятните чувства.
Колкото по-малко внимание обръщат на чувствата си, толкова по-силни стават те, докато случаи на депресия, гняв, насилие и болести не доведат до проблеми, които вече не могат да бъдат пренебрегвани.
За щастие това отношение започва да се променя.
С появата на все повече книги и курсове, насочени към „емоционалната интелигентност”, и науката, и обществото започват да признават колко е важно да осъзнаваме и да обръщаме внимание на най-съкровените си чувства.
Повишете коефициента си на емоционална интелигентност
[sws_divider_line]Опознаването и проумяването на неприятните чувства, които изпитваме, е средство да се учим и израстваме като емоционално интелигентни.
Гледайте на емоциите и като на шесто чувство – те се променят и развиват с времето, защото се променяме и ние, и животът ни.
Важно е обаче да правите разлика между чувствата, които възникват като несъзнателна реакция на образите и звуците в съзнанието ви, и дълбоките емоции, носещи ви важни послания, от които да се поучите.
Ето един тест:
Когато изпитвате чувство на неудобство, променете нещата, които си казвате наум, образите, които изграждате в съзнанието си, и стойката на тялото си. Ако чувството не изчезне, то може да ви носи важно послание от вашето неосъзнато.
Например, ако си представите, че изнасяте съвършена презентация и се почувствате много по-добре, значи сте се тревожили напразно. Но ако дори след като сте си представили, че се справяте идеално, чувството на тревога не отмине, е нужно да се запитате: „На какво по-точно трябва да обърна внимание? Какво послание ми се изпраща?”
Щастието на човешката раса на този свят не се състои в това, че сме лишени от силни чувства, а в това, че трябва да се научим да ги владеем.
Колкото по-силна връзка установите с емоциите си, толкова повече ще се засили усещането ви за увереност в живота и ще успявате по-бързо да разпознавате изпратените от тях послания, и да действате в съответствие с тях. По този начин повишавате все повече своята емоционална интелигентност.
Вярвайте в себе си
[sws_divider_line]Не е ли „вярата в себе си” просто клише? Вярвате ли в себе си?
Според вас това от значение ли е?
В едно от най-задълбочените изследвания върху влиянието на вярата в себе си върху представянето психологът Албърт Бандура открива, че истинското мнение на хората за способностите им може по-точно да предвиди на какво ниво ще се представят в бъдеще, отколкото действителните резултати, които са показали в миналото.
С други думи, начинът, по който се възприемате във връзка с предизвикателствата, с които се сблъс- квате в момента, ще окаже голямо влияние върху способността ви да успеете. Механизмът, по който действа това, се нарича „самоизпълняващо се пророчество”…
Силата на пророчеството
Вероятно сте чували концепцията за самоизпълняващото се пророчество и преди.
Например, ако човек смята, че не е привлекателен и че хората, които харесва, никога не биха се интересували от него, как бихте очаквали да се държи?
Ще заговори ли някого, когото харесва?
Липсата на Вяра кара хората да се страхуват от предизвикателствата, а аз вярвам в себе си. Мохамед Али
Ако го заговори, ще използва ли тялото и съзнанието си по уверен начин? Склонен ли е да накара другия човек да се чувства удобно и добре в кожата си, докато са заедно?
Когато някой прояви интерес към него, склонен ли е да отвърне или ще отхвърли възможността? Заради убеждението си, този човек не предприема действия, които биха опровергали схващането, че е непривлекателен.
Поради тази причина, той създава условието, което му се иска да не съществува, и по този начин „доказва”, че убеждението му е вярно. За щастие може да използваме силата на самоизпълняващото се пророчество и в обратната посока, за да си изградим увереност и сериозно да увеличим вероятността да успеем.
Когнитивен дисонанс…
През 1955 г. една чаровна жена на средна възраст, на име Мариън Кийч, започва да твърди, че получава послания от планетата „Клериън”.
Посланията й разкрили, че предстои голям потоп, който ще разруши света на 21 декември, но ще дойдат летящи чинии, които ще спасят нея и верните й последователи.
В подготовка за историческия ден много от поклонниците й напускат работа, продават имуществото и раздават парите си (все пак тази година нямало да се нуждаят от коледни подаръци). На сутринта на 21 декември, госпожа Кийч и последователите й се събрали на върха на една планина в очакване на избавлението си. Но за “изненада на всички” летящите чинии не дошли. За щастие не се случил и потопът.
Може би си мислите, че след като сте се отказали от всичко, последователите трябва да са били меко казано разочаровани?
Но когато Мариън Кийч съобщила, че е по-лучила ново послание, че светът е пощаден заради „вярата на нейната група и светлината, която разпръснали над Земята”, последователите й празнували.
Вместо да се промъкнат по домовете си и да се подготвят за Коледа без подаръци, в празна къща при самодоволни роднини, които им натякват „Нали ти казах”, те се свързали с всички възможни медии, за да разкажат какво прекрасно събитие се е случило.
Защо привидно здравомислещи хора действат по такъв привидно безумен начин?
Защото една от основните функции на мозъка ни е да докаже, че е прав.
Според социалния психолог Леон Фестинджър състоянието, в което се опитваме да поддържаме две противоречащи си идеи, убеждения или мнения (известно като „когнитивен дисонанс”), е толкова притеснително, че хората несъзнателно се стремят да намалят противоречието, като променят едното или и двете схващания така, че „да си пасват” по-добре. С други думи, съзнанието ви иска да остане вярно на неща, които преди сте казвали или сте показвали, че смятате за правилни.
Няма да станете богати, ако непрекъснато критикувате богаташите – съзнанието ви няма да го понесе. И по същия начин не е възможно да негодувате срещу уверените и преуспели хора и да се изненадвате, че съзнанието ви не иска да се присъедини към тях.
Ако една част от вас иска да стане по-уверена и успяла, а другата част не е съвсем сигурна дали го ис- ка, вероятно ще откриете, че понякога сами си пречите – започвате да успявате и сами правите нещо, което ви спира.
Все едно карате кола с единия крак върху педала за газта, а с другия – върху спирачката.
