Детската книжка за големи “Малкият принц” – известно произведение на френския писател Антоан Дьо Сент – Екзюпери е публикувана за първи път през 1943 година и от тогава в света няма човек, който да не познава момчето със златната коса.
Малкият принц е преведен на повече от 180 езика, по негови мотиви са снимани филми, писана е музика. Книгата е част от съвременната култура, а в интернет придобива популярност, като се е разделила на цитати.
За тези, които отдавна не са препрочитали тези по детски трогателни, но и мъдри редове, ние сме подготвили 10 подбрани цитата, които ще Ви провокират да помислите.
Ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.
В повествованието на Екзюпери планетата – това е душата, вътрешния мир на човека, а тревата – неговите лоши мисли, постъпки и навици.
От семената на „ вредното растение” трябва да се отървем незабавно, докато тя не е пуснала корени, не е станала черта от характера и не е разрушила личността.
Ако планетата е много малка, а баобабите са прекалено много, те със сигурност ще я разпокъсат на парченца.
Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници
Някой хора са ни неприятни, „хлъзгави” и гъвкави като гъсеници. Но това не означава, че вътре в тях те нямат нищо прекрасно.
Възможно е те просто да търсят своя път и някога да се превърнат в прекрасни пеперуди.
Трябва да сме по-търпеливи към недостатъците на околните и да умеем да виждаме прекрасното даже в нелицеприятното.
Не знаех какво още да му кажа. Чувствувах се съвсем несръчен. Не знаех как да стигна до него, как да му стана близък…Толкова е загадъчна страната на сълзите…
Да съчувстваш на чуждата болка, искрено и деликатно е трудно. Почти така както да поискаш прошка, когато си обидил някого.
Всички думи изглеждат ненужни и неправилни.
„Страната на сълзите” е действително непостижима. Най-важното е да не се отучим да съпреживяваме, да не станете коравосърдечен, отвивайки поредния неподатлив болт.
Всички възрастни хора са били най-напред деца
Децата са удивителни. Докато не ги научат да мислят „правилно” , в техните главички се раждат прекрасни идеи. Тяхната фантазия е безгранична и чиста.
[sws_divider_line]
Вижте още и → Безумните неща, които пропускаме при възпитанието на децата ни!
[sws_divider_line]
Жалко, че възрастните не помнят колко невинна и прекрасна е „планетата” на детето.
Антоан дьо Сент Екзюпери в цялата книга напомня, колко важно е да съхраним детето в себе си и да не заравяме своите детски мечти и таланти.
Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.
Хората произнасят милиарди думи. Голяма част – ненужни и празни.
А за колко от тях ни се налага да съжаляваме? Но така е създаден света- без думи, може би нямаше да има общество.
Необходимо е просто да не забравяме, каква сила имат думите – с една фраза можем да направим човека както щастлив така и нещастен, да го накараме да плаче или да се смее.
Бъдете внимателни. Пазете хората, с които ви е комфортно да мълчите – това е безценно.
Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
Хората заемат на земята не толкова много място. Ние сме 7 милиарда. Даже повече. Но всеки има по двама-трима истински близки хора около себе си.
Колкото и да е цинично, ние обичаме не хората, а времето прекарано с тях.
Общите преживявания и приключения – това, което прави твоята роза уникална, неприличаща на хиляди други рози.
Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…
Самотните са по-добре. Сам за себе си, няма да бъдеш излъган, и няма да те боли. Да се довериш е трудно. По-скоро много, много страшно.
Ако все пак имаше магазини, където търгуват с приятели, много биха станали постоянни купувачи. Но за щастие ги няма. И се налага да ги „опитомяваме”.
Дяволски страшно. Все пак всички ние знаем , че рядко приятелството бива без сълзи.
Тогава ще съдиш сам себе си отговори му царят. Това е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите.
Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец. Ако някой наистина е мъдър, то това е Екзюпери.
Хората обожават да коментират, особено в интернет. Това е толкова лесно.
Да кажеш на човек в какво греши и не е нужно да правиш нищо повече. Друго е да съдиш сам себе си. Най-малко ще се наложи да разрежете баобабите…
Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
„Слушай сърцето си” – тази фраза често може да се чуе в песните и филмите. Тя е втората по популярност след „Обичам те” и може би трета след “аз винаги съм себе си“.
Ние не я възприемаме сериозно. Но това не променя дълбочината и мъдростта й.
Не трябва да вярваме на външното, да бъдем рационални винаги и навсякъде. Доверявайте се на сърцето си – то няма да ви подведе.
Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил!
Това са думи , които не изискват разсъждения. Нито за минута, нито за секунда не трябва да забравяме за близките си. Ние сме задължени да правим така, че те никога да не попаднат в страната на сълзите. Ние сме задължени да ги обгръщаме със стъкления похлупак на нашата загриженост.
