През 1206 г., по време на Великото събрание на монголските племена, вождовете обявили могъщия си предводител Темуджин за “Чингис хан“ – титла, означаваща „силен” или „всемирен господар. Това допринесло за създаването на най-голямата обединена империя в историята, простираща се от запад на изток на 4800 км.
Било предречено, че Темуджин ще обедини отново славните монголски кланове, отдавна разпръснали се из пасищата на Централна Азия, където отглеждали овце, коне, камили и добитък.
Като предводител на клановете Чингис хан решил да възстанови някогашното могъщество на монголите от времето, преди татарите да ги отслабят и да предизвикат вражди помежду им.
Най-големият стремеж на хана бил да заграби богатствата, принадлежали някога на народа му.
Но как щял да събере толкова мощна армия?
След две десетилетия на безмилостни нашествия, отначало срещу съперниците на монголите, а после и срещу други племена, предимно татарите, Темуджин се прочул навред с жестокостта си към врага, но и с верността към приятелите си.
Обявен за Чингис хан, когато бил в средата на 40-те си години, той се заел да създаде ненадмината по мощ военна машина.
Пренебрегнал авторитета на племенните вождове и наказвал със смърт онези, които продължавали да враждуват помежду си.
Ханът се възползвал от традиционната военна система, основаваща се на вярност и военна служба, задължителна за мъжете на възраст между 15 и 60 години. Всеки войник бил самостоятелен и разполагал с няколко силни монголски понита и собствено оръжие. Някои военни единици се състояли само от 10 души, а други представлявали цели армии от по 10 000 войника. Най-важната част от войската била съставена от полкове от 1000 души, чиито командири се избирали от хана.
Владетелят имал елитен корпус от 10 000 воини, изпълняващи функциите на разузнаватели и телохранители. За година той сформирал въоръжена кавалерия от 120 000 души.
Чингис хан спечелил на своя страна племената на Онгутите, чиито земи се простирали край Великата китайска стена, построена 1400 години по-рано като защита срещу хуните.
След това предприел тежка и продължителна кампания в Северен Китай, като през 1214 г. обсадил Ханбалик (днешен Пекин).
Нападенията срещу непокорените племена отвели войниците му до границите на империя, наречена Хорезъм, съсредоточена в Персия и Афганистан и управлявана от султан Ала ад-Дин Мохамед. В последвалата четиригодишна кампания Чингис хан превърнал монголските си орди в още по-свирепи завоеватели.
Ханът разполагал само със 150 000 души, а султанът с 300 000.
Последният обаче разпределил хората си в три привидно непревземаеми града, които ханът завладял един след друг.
В Ургенч на р. Амударя били избити всички мъже освен занаятчиите, които били поробени заедно с жените.
В Самарканд се предали 50 000 жители, а оказалите съпротива 30 000 били посечени. В предалия се град Бухара мъжете били поробени.
Просъществувалата хиляда години култура била унищожена, а султанът избягал, завещавайки командването на отстъпващата си армия на сина си Джалал ад-Дин.
Чингис хан преследвал Джалал из цял Афганистан, настигнал го при р. Инд през ноември 1221 г. и разбил 50 000-та му армия. Джалал се спасил, като скочил с коня си в реката от стръмна скала. Ханът го оставил да избяга, отбелязвайки:
Всеки баща трябва да има такива синове!
За да контролира покорените земи, завоевателят основал нов вид управление. Традиционните закони били допълнени с издадени от самия него укази и увековечени в сборник, наречен „Великата яса“.
Преди смъртта си през 1227 г. Чингис хан бил поставил основите на империя на една огромна империя – и всичко това благодарение на един-единствен мъж.
Не всичко през живота му вървяло по мед и масло
Обсадата на Пекин се оказала продължителна и ужасяваща. Оставили след себе си разруха, гладуващите монголи започнали да изяждат мъртвите си другари. Накрая ханът се оттеглил срещу откуп от 3000 коне, 500 невръстни роби и толкова злато, сребро и коприна, колкото можели да носят хората му. На следващата година, опитен в обсадния бой, който научил от враговете си, завоевателят се върнал, за да довърши започнатото. Този път градът паднал. Грабежите продължили цял месец, а избитите били хиляди.
Няколко години по-късно гостуващ арабски пратеник коментирал видения от него „бял хълм“. Казали му, че това били костите на избитите от монголите жители на града.
Скоро Чингис хан и армията му завзели цял Северен Китай и Корея. Тогава ханът насочил взора си на запад.
Веднъж Чингис хан попитал свой спътник кое според него е най-голямото удоволствие на света. Човекът отвърнал, че това била дресурата на соколи за лов.
“Грешиш, – отговорил ханът, – най-голямото удоволствие е да преследваш и победиш врага си, да завладееш всичките му богатства и да се възползваш от телата на жените му!“
Такива слова се очаквали от един жесток владетел. Но ханът не бил просто безскрупулен грабител. Макар и жесток, той бил умен, съобразителен, справедлив и щедър.
Неудържимата му амбициозност се кореняла в детството му.
Роден през 1162 г., син на воина Есугей, той бил наречен Темуджин на името на неприятел, заловен от баща му.
Бил едва 9-годишен, когато отровили Есугей. Вдовицата и децата му били изоставени от клана и живеели в крайна бедност.
Монголски урок по оцеляване за мъже
Вече млад мъж, Темуджин знаел какво е да си прокуден. Той се присъединил към вожд на съседно племе, някогашен приятел на баща му. След един набег Темуджин събрал достатъчно плячка, за да основе свой собствен клан. Той разбрал, че силата и оцеляването зависят от стоящите начело воини, които трябвало да са надеждни, да бъдат възнаграждавани за лоялността си и строго наказвани за неуспехите си. Чингис, както било новото му име, имал внушително телосложение и дълга брада, което било нетипично за монголците.
Бил силен и закален от живота на седлото. Очите му имали покоряващ, подобен на котка, поглед. Излъчвал спокойствие и авторитет. Някои от враговете му изпитвали такова страхопочитание, че минавали на негова страна. Чингис инстинктивно знаел какъв трябва да е един водач. Той ненавиждал лукса и споделял суровия начин на живот на войниците си:
„Нося същите дрехи и ям същата храна като говедарите и конярите“, казвал той.
Без да забравя тежкото си детство, той наложил данъци, осигуряващи издръжката на вдовици, сираци и бедни.
Днес жестокостта на хана изглежда чудовищна.
Щом някой лечител придобиел твърде голямо влияние, той заповядвал на трима силни борци да пречупят гръбнака му. Избивал хиляди хора, плячкосал градове и унищожавал цели цивилизации.
Същевременно Чингис бил хладнокръвен и справедлив.
Умеел да се учи от другите, особено от враговете си. От Уйгурите в Китай усвоил писмото, а от китайците – изкуството на обсадата. Според пътешественика Марко Поло не било чудно, че монголците почитали Чингис Хан почти като Бог.
Каква била причината за успеха на монголските конници?
Армия от магарета водена от лъв е по-добре от армия от лъвове водена от магаре – Чингис Хан
За монголите ездата била най-висше умение. Децата се учели да яздят още при прохождането си. Дори днес в монголските конни състезания участват деца. Притежанието на дузина или повече животни осигурявало кобилешко мляко и млади коне. Този начин на живот възпитавал издръжливост и независимост.
Въоръжение: Воините на Чингис хан били сред най-умелите.
Късите им масивни лъкове изпращали стрели на над 270 м разстояние. Всеки войник разполагал с около 60 стрели – част били леки и дългобойни, а другите с масивен връх за близък бой. Носели също сабя, брадва, закрепена за ръката кама и щит.
В непропускащите вода дисаги държали чисти дрехи, въдичарски кукички и корда, гърне за готвене и кожени манерки. Дисагите се използвали като спасителен пояс при прекосяване на реки.
Когато не преследвали враговете си, монголските конници се развличали с лов на диви птици и дребен дивеч, за който използвали соколи.
Атакуващи на орди, монголите били почти непобедими срещу пехотинци или фермери. Изчезвали като мираж и изниквали ненадейно на пустия хоризонт. Не се сражавали успешно единствено в гористите и планински области, отвъд родните им пасища.
Организация на Монголската империя
Покоряването на света върху кон е лесно. Управлението му след това е трудното – Чингис Хан
За да изгради и управлява империя, на Чингис хан се наложило да обедини независимите кланове военно и политически. Старите племенни връзки били пренебрегнати и била създадена ясно организирана политическа система с централизирана власт. Родовете били разделени на единици от по десет, сто и хиляда души. Така разпределени, семействата не можели да се местят в друга група без разрешение.
Основната цел на набезите била събирането на плячка. Пълководци и администратори обединявали усилията си, за да гарантират транспортирането и. За да записва декретите си и да събира данъци, Чингис хан накарал най-начетения си син да приспособи тюркското писмо на уйгурите към монголския език.
За връзките в земите на хана отговаряли телохранителите му -„десетхилядниците“. Тези „стрелци ездачи“ били преносители на съобщения, като всеки покривал до 160 км дневно, сменяйки коня на всеки 40 км.
Смърт за прелюбодейците!
Чингис хан прекратил анархията и враждата между клановете, привеждайки в изпълнение традиционните закони и добавяйки нови.
Много от тях се отнасяли до военното дело – мобилизацията, превземането на градове, отношението към граждани и поведението в битка.
„Дезертьорите ще бъдат убивани, освен в случай на масово отстъпление“, постановил ханът.
Кражбата била углавно престъпление. Прелюбодейците от двата пола били убивани, но прелюбодеянието с чужденец се приемало, защото смятали, че не застрашава семейството. По-незначителните престъпления се наказвали с бой.
Чингис обаче бил толерантен към пиянството:
Човек може да се напива три пъти в месеца. Ако се напие само два пъти, това е похвално“, казвал той. „Няма нищо по-хубаво от човек, който не пие. Но къде да намерим такъв човек?
Заветът на Чингис Хан
В продължение на 70 години след смъртта на хана наследниците му продължили завоевателната му политика и разширили още границите на империята.
Покорен бил цял Северен Китай. Внукът на хана, Бату, настъпил към р. Волга и нахлул в Русия, опустошавайки Киев през 1240 г., след което продължил към Полша, Източна Германия и Унгария. Друг внук на Чингис хан Хулагу, повел монголската армия през Иран до Средиземно море.
В Далечния изток Кублай, пак внук на легендарния завоевател, завзел цял Китай през 1279 г. и станал хан на Монголската империя. Кублай двукратно се опитал да подчини Япония, но се провалил, защото корабите му били разпръснати от вихъра на камикадзе. т. нар. „Божествен вятър“. Благодарение на победните войни империята на Чингис хан натрупала огромни богатства. След смъртта на хана тя процъфтявала и натрупала още повече злато, сребро, скъпоценности, прииждащи от Китай, Персия, Русия и Европа.
Занаятчиите роби създавали съкровища и постройки, чието великолепие останало ненадминато в Монголия.
Великолепният палат в пустинята Каракорум – Угедей син на Чингис хан, построил величествен дворец, но той не можел да се сравни по разкош с този на Кублай в Пекин.
Последният разполагал и с палат в Шанггу, Южна Монголия, по-известен като Ксанаду от поемата на Коулридж, описваща как поетът сънувал прекрасния палат на Кублай.
Въпреки че Кублай основал династията Юан, когато починал през 1294 г., Монголската империя изгубила опора, а династията Юан изгубила властта през 1368 г. Новите владетели не постигнали главната си цел – да завладеят Индия (явно има нещо в тази Индия щом най-великите завоеватели се провалят именно там).
През XIII в. персийските ханове се нарекли султани, приели исляма и забравили монголските си корени. За потеклото им напомняло по-късното название „моголи“ – турска династия, управлявала Индия от XVI до XIX в. В Южна Русия Берке, също внук на Чингис хан, станал владетел на прочутата държава Златна орда. Тя бързо станала независима, приела исляма и монголското народностно самосъзнание се претопило в местната култура.
Век след смъртта на Чингис хан неудържимата Монголска империя се разпаднала, а монголите се завърнали в обширните си пусти пасища. Днес истинският завет на хана е самата Монголия, република, упорито отстояваща независимостта си, чиито умели ездачи и пастири пазят старите обичаи, които шест века по-късно остават почти непроменени.
Старите обичаи отмират трудно – Също като предците си отпреди векове днешните монголски племена обитават кожени палатки (юрти), опънати върху леки дървени колчета.
Племената прекарват лятото в тревистите степни плата, където за животните има достатъчпо храна. В началото на зимата те събират юртите си и ги пренасят на коне или в малки каруци до заслонените пасища в долините.
Българите размазват Чингис Хан – единственото му и последно поражение
През 1223 г. волжкият хан Габдула Челбир (Волжка България била създадена през VII век от брата на хан Аспарух – хан Котраг) започнал да се готви за война с монголите.
Срещу него обаче бил изпратен не кой да е, а най-големият монголски военен – багатур Субетей. Кан Габдула Челбир мобилизирал всичките си сили, давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава.
Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за т.нар. “Овча битка”.
По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. За тази цел той избира именно района около Жигулевските възвишения, където подготвя неприятна изненада за врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска, която след краткотрайна схватка лесно се обръща и започва да бяга.
Българите точно това и чакат – татаро-монголските войски ги подгонват и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от една страна е река Волга а от другата Жигулевските възвишения.
При опит да избягат монголите или ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на Чингис хан влизат в капана, българите ги обграждат като в “чувал” нанасяйки единственото им поражение.
Нашествениците били обградени и настанало ужасяващо клане. Според историческите сводки едва 4 000 от монголските войни били пощадени.
Волжкият хан решил да не дава пленниците в робство, а за сметка на това ги разменил за овни, които те поискали от Чингис хан. Именно оттам идва и името „Овчата битка“. Според някои историци, благодарение на тази битка Волжка България е спасила тогавашна древна Русия от разгрома и унищожението на монголите.
