Да речем, че имате цел в главата си, без значение колко голяма е.
Сега нека помислим какво правите, за да я постигнете?
Например, за да си взема шофьорска книжка и да мога да карам любимата си Vespa, трябва да се запиша на курс, за да се науча как да се движа с нея, как да я управлявам и при опасност да отреагирам бързо и безопасно, движейки се с любимия си скутер.
Това, което направих е така наречената „система“ към целта.
Разликата между целта и системата към нея (примери):
- Ако си автор, целта ти е да напишеш добра книга. Системата ти към тази цел е да си изградиш програма какво, как и кога ще пишеш.
- Ако си спортист, целта ти е да спечелиш състезанието, а системата да определиш методите, дните и часовете, в които ще работиш.
С тези примери предполагам вече сте наясно с идеята, така че сега може сами да си измислите някакви лични примери.
Но може би се питате защо Ви е да знаете каква е разликата между тези два термина? Ще стигнем дотам съвсем скоро.
Преди това обаче нека разрешим един много интересен въпрос.
Ако игнорирате целите и се съсредоточите върху системата (процеса), за да стигнете до целта, бихте ли могли да я реализирате?
Нека отново се върна към примера с карането на скутер:
Ако бях се съсредоточил върху процеса, докато се уча да карам, а не просто върху взимането на шофьорска книжка, щях ли да постигна тази цел? Мисля, че да. Защо?
Защото бих се забавлявала, бих работил по целта си с отворени криле, без да се притеснявам какво ще стане в бъдещето.
Просто бих си казал – ще се опитам, ще се забавлявам, опитвайки се, и ще се радвам на прогреса си всеки път, когато напредвам.
Ако се притеснявах за крайната точка, а именно постигането на целта просто да взема книжката, щях да блокирам себе си и може би нямаше да се сдобия с нея от първия изпит.
Когато мислим за крайния резултат, ние се притесняваме.
Мислим си, че има голяма планина пред нас, която трябва да прескочим и това може да ни накара да се откажем.
Това не е целта, или по-точно няма да ни помогне да стигнем до целта. И без това, ежедневието е достатъчно тежко, така че ако разделим процеса на малки порции работа ще ни стане по-лесна от емоционална гледна точка. И точно тук си спомням за един велик гръцки писател Кавафис, който много добре е описал нещата:
Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре – години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.
Помислете и за нещо друго:
Имате цел и успявате да я реализирате.
Когато стигнете там не остава нищо друго, за което да копнеете.
Вече сте я постигнали.
Някой би оспорил, казвайки, че когато свършиш една цел, може да се сдобиеш с нова. Да, това е вярно, но цял живот ще работите по цели, ще ги реализирате и ще търсите нови, за да бъдете щастливи на финала, вместо да бъдете щастливи през целия процес.
С други думи, ще се фокусирате върху това да успявате, и колкото повече реализирани цели имате, толкова по-добре.
А от това може да изгубите радостта да го правите.
И какво става ако в нещо не ви провърви?
Ще сте нещастни ли?
Влюбете се в процеса, не в целите…
Целите са хубаво нещо, никой не го отрича, те ни движат напред в живота. Без цели той ще е празен и безсмислен.
Целите са страхотен начин да планираме прогреса, докато системата ни дава възможност наистина да прогресираме.
Ако можем да се фокусираме първо върху системата (процеса), както Кавафис ни посъветва, можем да имаме най-добрите резултати.
Какво мислите?
