Най-пълната обратна връзка за lifehack и MasterHack + БОНУС: една лична история

Да плащам за Лайфхак ли? Как ли пък не!

Да, така стартира невероятното ми приключение, което продължава и до днес с BusinessHack и с най-полезната си част – Facebook групата.

Да, точно така: “полезна” е най-точната дума и май наскоро добавихме и “актуално”, въпреки,че още не съм го виждала публично.

Всъщност, в началото исках просто да ти пиша колко съм очарована от клуба. Но поради липса на време нещата се трупаха в главата ми до такава степен, че станаха много. А това, което ти публикуваш относно клуба; с обратната връзка, която искаш и това, което споделяш като преживяване при “правенето” на цялото това нещо… оформи натрупаните ми идеи в истински мисли, които в един момент достигнаха размера почти на роман.

Вярно, че имам пристрастия към философстването (и дървеното такова не ми е чуждо, хаха), но цялото това твое нещо стана твърде голямо, което промени и първоначалната ми идея от поредната похвала в пълна обратна връзка. И не за друго, просто имам нужда да го направя. И не за друго, а защото за мен самото писане е истинско приключение.

И не за друго, но мисля че си заслужаваш, защото си един от малкото които като искат обратна връзка, наистина я имат предвид, а не е просто проформа и знам, че мнението ми ще бъде оценено по достойнство.

И така, днес е денят да го пратя, защото ако се забавя още малко, ще стане прекалено, а не прочувствено. И не, не се притеснявай от думата “пълно”…

Както казват зъболекарите “Няма да боли” ?

Всъщност, поназнайвах Лайфхак от случайно попаднали ми линкове споделяни тук там към статии, от които нито една не ме грабна особено. Не защото не са качествени и изпипани, а защото тематиката просто не беше “моето нещо”. И като видях някъде из Фейса, че има и платена част, не се затрогнах ни най-малко и с чиста съвест скролнах надолу, надявайки се да не ми изникне пак отнякъде. Разбира се, стана точно обратното и тотално нерелевантното за мен инфо започна да се разпространява все по-бясно, но и все по-оформящо се като нещо, което си заслужава поне да се погледне. И безумната (от днешна гледна точка) оферта за 9 лв. месечно изигра невероятна роля за такива като мен, които са любопитни да разберат дали си струва, но без да се набутват напразно. И не, не става въпрос за пари, а за възможността за един своеобразен тестови период с елемент на глезене към потребителя (но това ти сигурно много добре си го знаеш :)).

И така, вътре съм за нЕкви жълти стотинки и имам само 3 месеца да се ориентирам без особени поражения върху отделеното време….

… и се чувствам като случайно надникнала зад надпис “Opening Soon” на произволен магазин… Има супер неща, книги, статии… но не достатъчно, за да се зарибя дългосрочно. Има една празна група с огромен потенциал, в която поства само админът.

Да, това е нормално за всяко тепърва стартиращо нещо, но аз съм нетърпелива – искам да съм наясно къде съм, защо и докога…

Най-якото е, че към днешна дата съм още по-нетърпелива – за поредната яка статия, за следващия супер съвет, за най-новото, за предстоящото, за ъпдейтнатото… А още по-якото е, че всеки път е по-добро. И вече като хвърлям по едно око и на старите статии, ми се струват по-добри от преди. Но и това сигурно си го знаеш 😀

И ще се върна пак на гореспоменатите 9 лв. – в контекста на стойността.

Някъде беше споменал, че повечето членове са единодушни, че 29 лв. е малка цена за това, което получаваме, но и че си сметнал, че по-голяма сума би имала отблъскващ ефект, предвид основната цел да събереш дългосрочно ангажирана лоялна аудитория.

Искам категорично да се присъединя към това мнение!

Получаваме адски много и го получаваме като перфектната комбинация от фундаментални правила и личен опит с изпитани практики.

Затова искам да ти благодаря за възможността, която даде на колебаещите се да станат част от това невероятно приключение още от самото начало!

BusinessHack. Затова съм тук.

Тази част на клуба е събрала всичко, което искам да знам и всичко от което имам нужда в областта и то по начин, който ме извежда от основите до финалния щрих.

Истината е, че много малка част от ръководствата съм изпробвала пряко, за да дам конкретна обратна връзка или поне да споделя опит, който да ти е от полза, но за сметка на това всичко прочетено е в главата ми и мога да го извадя от паметта си в най-подходящия момент и да направя ефективна реклама за себе си или за конкретен клиент.

Най-полезно за мен е, че имам списък с неограничени идеи, които са на един клик разстояние и които мога и да съчетавам понякога. И по-конкретно:

“Полезно” – в една от анкетите си за обратна връзка беше питал за 3 думи, с които да опишем Лайфхак и след това (или май още в нея) беше споделил, че това е думата с най-голям процент още от ранните години на сайта.

Дори само това ме накара да осмисля силата на няколкото думи, които всички специалисти препоръчват да измислиш за бранда си. Защото за първи път ми се случи не просто да го чуя/прочета, но и да го преживея. Много е хубаво как при теб едновременно сме потребители, но и рекламисти. И как твоите съвети към нас като към специалисти ги преживяваме и като потребители. И по този начин как го осмисляме за в бъдеще, когато ни се наложи да го използваме в реклама. Особено тези от нас, които рекламират себе си – точно там където е най-трудно да отделиш Аз клиента от Аз изпълнителя.

Адски много научих от теб именно защото го уча чрез опит. И не, не подценявам курсовете, те са си курсове и това им е целта – да ти дадат базата, върху която да работиш. А ти изнасяш това “работиш” пред нас и ни правиш част от него.

• Статиите – много е добро това, че ъпдейтваш всичко, вместо да пишеш нови и нови статии, докато потребителят се загуби в датите и тенденциите и забрави какво е чел и какво е старо/ново. Така на всички е ясно, че като четеш нещо е с днешна дата.

Особено за ръководствата това си е “животоспасяващо” 🙂

• Книгите – направил си цяла библиотека с ценни четива (сигурно това е единствената част от имейла, в която не казвам “безценни” 😀 )
• Ръководствата – нещо като наръчници, до които винаги имаш достъп и им хвърляш един поглед – било да пробваш нещо ново, било да се подсетиш за нещо , които знаеш или просто да ъпдейтнеш самия себе си.

LTV аудитории. Адски ценно нещо, което в момента нямам възможността да създам, но твоят материал внесе яснота, благодарение на която да стартирам сега, за да не се чудя в бъдеще откъде да започна и забравих ли някого.

Както и ми даде увереността да предлагам това на клиенти, за които би било полезно. И като гледам повечето точно това ги обърква – от къде да започна. Та осъзнаването на потенциала на това нещо още в началото е един огромен плюс.

• Сплит тестовете – нещо, за което мечтая откакто започнах да се занимавам с ФБ реклама – твоето ръководство ме улесни максимално.
• Всички ресурси и инструменти, които споделяш в групата – естествено няма как да пробвам всички, а и повечето не ми и трябват, но имам избор.

Сигурна съм, че всеки от тях е помогнал на някого от абонатите ти.

• Шаблоните ти на работа – не мога да ползвам нито един от тях, защото имам коренно различен стил на работа и методика за структуриране на списъци, но ми дават яки идеи как да се шлифовам 🙂 Но пък онзи списък със заглавия го използвам при всяка възможност. С него все по-лесно ми хрумват нови неща.

Не само заглавия, но и идеи за какво ли не.

• ВИП секцията с уроците – смятам, че е уникална, но в момента нямам физическото време да възприема толкова информация. Но определено е добро решение и си заслужава пълното членство, заради достъпа до нея.

Добрата новина е, че юни рЕзко ще се сдобия с цялото време на света и мога да изгледам поне част от тях. Тъкмо ще видя MindHack частта и ще тествам себе си дали наистина чак пък толкова нямам нужда от нея 😉

Цялостният ти подход – наблюдавам пряко как се създава и развива нещо, като получавам вътрешна информация за различните етапи, цели и ходове. Безценно е.

Идея си нямаш колко яснота по отношение на съвременния маркетинг получавам само от това и отделно от съпоставката между това и описаното в “дебелите” книги и сегашните статии на други специалисти…

Новите тематики, които ще включите за психология на потребителя – нямам търпение!

MindHack. Моето лично светоусещане.

Това са четива, по които аз просто не си падам.

Ако в някакъв момент решиш наистина да оставиш само 1 клуб, ще продължа да съм част от него и със сигурност ще чета Mind статиите с удоволствие (някои от заглавията вече ми грабнаха любопитството), но определено това не е стъпка, която бих направила нарочно. И ще ти кажа защо: Защото, колкото и да са добри този тип четива (не само в този сайт, а по принцип), в тях ми липсва основното, до което искам да се докосна – до индивидуалността, която не е изолирана, статична или едно-целна.

Всички съвети и ценни позиции в подобни статии са обобщение на някакъв опит, но им липсват дълбочината и живеца присъщи на истинския живот.

Дават се съвети да (не) правим нещо, които са извадени от контекст. Съветват генерално за ситуации, които подлежат на промяна – външна и вътрешна.

Например: Много е хубаво и зареждащо да не вадим телефона (със социалните мрежи) всеки път, докато чакаме нещо или имаме някакво пространство от време без преки задължения. В първия момент звучи супер – във време, в което не се отлепяме от технологиите, и е невероятно докато чакаш рейса просто да погледаш небето, хората, града, дори трафика и олющените фасади. Чувстваш се по-жив.

Сякаш си “повече тук”, както го е формулирал големия Стивън Кинг.

Във втория момент става още по-супер, защото авторът го преживява лично, ценно му е и му помага. И емоцията е заразителна почти дотолкова, че да си грабнеш телефона и да го изхвърлиш. Но на трети прочит започват да изникват сумати въпроси:

• кога е хубаво това
• докога
• за колко време
• за кого
• на каква възраст

При какъв темперамент (за интровертите виртуалното общуване е цяло богатство, дори когато имат пълноценен офлайн живот) при какви обстоятелства те зарежда повече, отколкото да използваш това време за телефона, а да си освободиш време за пълноценен живот в друго време, например когато си с близките дори и още по-специфични въпроси като: в каква част от денонощието, при какъв социален статус, при какво емоционално състояние, преди или след децата…

Дори и да не си отговоря на тези въпроси, такива категорични формулировки ми идват в повече, особено ако са поднесени като генерални открития за “обществото”, “днешното време” и подобни. И си задавам обобщаващ въпрос: Кому е нужно да чете чужди правила, вместо да получи съвети как да открие своите собствени?

Затова не чета литература за лична продуктивност.

Такива четива не отчитат индивидуалността, контекста, средата, темперамента, професията, възрастта, семейното положение… Не отчитат спадовете, трудностите, колебанията. Много са обобщаващи. И винаги позитивни. Предпочитам да открия собствена методика за собствената си ситуация според собствените си възможности.

Искам да чета и за сривовете по време на постигането им.

За дупките, за празните дни, дори за дните изпълнени с битовизми – за всички неща, които ни правят хора. За онези неща, които писалите тези статии са преживели по пътя на постигането им и са преодолявали нееднократно. Но не ги описват. Защо?

Но, пък, обичам да говоря с хора по такива въпроси – така виждам конкретни гледни точки и то в реално време, без редакциите, през които неминуемо минава една книга/статия.

И когато, все пак, имам нужда от четиво, което да ми помогне да стана суперпродуктивна, предпочитам нещо, което да ми напомни че има и голяма картинка, а не просто низ от задачи, които трява да сложа в ред. В такива моменти чета автори като Чоран, Шпенглер и Сартр. И най-великият пример за суперпродуктивност: Дали!

И изобщо… не обичам да прочета някъде нещо и да го тествам.

Обичам да виждам пълноценни личности със собствена осанка, които описват вътрешните си борби до болка саркастично, за да прозра иззад тях онова, което ги движи.

Да се вдъхновя от тях, а не да ги чета.

А това, което прави мен самата мастър в овладяването и оптимизирането на личното време-пространство е ъпдейта на методиката за ъпдейт, а не на самите детайли, които изпълнявам. Приоритетите си определям според ситуацията, но ако трябва да обобщя – най-приоритетно ми е това, което е свързано с развитието ми в дългосрочен план, на второ място нещата които ме съхраняват като личност и здраве, на трето – нещата които обогатяват твореца в мен, на четвърто – интересни проекти, в които ми е кеф да участвам.

И смятам, че хората са различни и някои просто не могат да бъдат есенциалисти или живеещи по точен график. Мисля, че трябва да има статии и за такива, и от такива. Мисля, че аз съм такава и даже не мога да си представя да минимизирам повечето от нещата, с които съм се захванала. Щом съм се нагърбила с нещо, значи имам нужда от него.

Да, някои отлежават или биват вплетени в други, но си имат своето време.

И никъде в литературата за личностно израстване не намерих дори опит да се признае, че ако действаш спрямо себе си, а не спрямо похватите от психологията (примерно), можеш да постигнеш чудеса. И ми липсва онова, което най-много освежава личността, приземява я и дава глътка въздух за пренареждане на приоритетите – Да си тук сега. Идейките да отхвърлиш дори за момент рутинните действия, за да усетиш какво правиш в момента, а не да действаш механично, докато мисълта ти е другаде.

А може би просто аз съм такава, че този тип поднасяне на информация не ме грабва. Не си падам по изпълнение на готови чужди методики, дори само за тест.

И имам наръчник с толкова много защо-та, че ако си ги задам всичките, то тези чужди методики се обезсмислят. И обикновено обръщам тези защо-та към себе си и си решавам проблемите Тук и Сега.

И другата решаваща причина да нямам нужда от това: Аз съм интроверт, израстнал във време без интернет и информация под ръка. И творец, израснал в общество чийто приоритет е да унифицира. Рано се научих да жонглирам със себе си без емоциите и разума да влизат в противоречие със себе си, помежду си или с външни фактори.

Изградих екип със самата себе си и когато по-късно се сблъсках с живота, оптимизирането на време и приоритети ми се сториха като пластилин…

И не че изобщо не чета такива неща, не се смятам за всезнаеща (никак даже) – просто не намирам нещо повече относно Моята личност в Моя контекст.

Критиката. Защото всеки път я искаш 😉

Това е един от най-тягостните моменти винаги, когато давам обратна връзка към Лайфхак.

Истината е, че нямам критики. Но знам, че държиш на това и знам и защо.

Затова ще опитам да изтъкна някои неща, макар те да са дребни детайли, за които съм сигурна, че ще бъдат подобрени със и без мен (и биват подобрявани непрекъснато).

И ако това беше поредната услуга в интернет, от човек, който не държи на детайла, повярвай ми, нямаше да си правя труда да забивам в такива подробности, повечето от които дори не ми правят чак такова впечатление.

Та ето няколко неща, колкото да оправдая заглавието на раздела:

• Изскачащият прозорец с подканяне за присъединяване към клуба, когато съм логната. Ако целта е да се премине към пълния клуб, смятам че е по-добре да бъде уточнено.
• Описанието на трите клуба (ландинг страницата). Знам, че скоро ще я сменяш, но вече го написах и ще го оставя – може пък да ти е полезно за нещо. Та…

Може повредата да е в моя телевизор, но още от самото начало ми е трудно за ориентация. Има подобрение с новия бутон, но понякога ми се ще да видя продукти с цени без да се лутам в дълги описания, мнения, предимства и т.н. За сметка на това – сравнението с вафлите е супер добро и адски силно не само при пръв прочит!

И признавам, че си го крада понякога – не със същата дума, но с подобно сравнение за нещо дребно, но реално от живота на таргета, вместо поредната сума или число. А и имам лични пристрастия към вафлички и май с това уцели някакво слабо място в мен.

• Сайтът – изчистен, съвременен, с всичко необходимо и без нищо излишно. Има уникален разпознаваем стил, който мен лично много ме кефи.

Винаги има какво да се изпипа и виждам, че постоянно се появяват нови и нови детайли. И това е яко, защото в него има живот.

Като баджовете, които оказват коя статия от кой клуб е.

• В тази връзка може да се помисли и за някакво по-категорично отделяне на видовете статии, без погледа да спира върху всяка картинка и да търси надпис, който да прочете – например цветово или с някакви ясни визуални елементи.

И това нещо да не е различно в различните категории. Особено в ogp изображенията, защото като скролваш във Фейса, не знаеш това кое от трите е.

• Съгласна съм, че при положение че целта е абонамент за пълния клуб, е хубаво да се вижда цялото съдържание за да “дразни”, но понякога на човек му се иска да види само “своята” част от статиите.

Например да има 3 видими категории (защото WP си ги създава, но в навигацията на сайта не присъстват). Сигурна съм, че абонатите са достатъчно грамотни технически да си редактират URL, но все пак….Явно и това ще отпадне след сливането.

• Кликовете на логнатия потребител са малко в повече.

Да кажем, че това не е проблем за хора наясно със стойността, но за нов човек може да е изнервящо. Не знам дали е от някакъв плъгин и какви настройки има, но е неприятно.

• Опциите за плащане за мен са екстра.

Беше писал, че някои хора имат проблем, но аз не съм от тях явно.

• Чат ботът – едно от най-забавните за мен неща. Но помня, че беше споменал за сегментиране на абонатите, а аз през цялото време си получавах линкове и към MindHack. Ако идеята е да приобщаваш към пълния клуб, аз съм ок, но може би и въведението да не беше все едно е статия, която да прочета, а примерно все едно е статия която няма да прочета, но е супер и мога да хвърля едно око…

Дори и да е стандартизирано това обръщение, да е ясно че е за друг клуб.

И м/у другото нямаше да го споменавам, ако не беше говорил за сегментиране – само по себе си не ми пречи, даже е полезно да следя какво се публикува.

• Платените публикации – не самите те, а представянето им.

И то пред абонатите, а не по принцип.

В сайт като този е ясно, че дори такива публикации подлежат на качествен контрол, така че не само не дразнят, но и са полезни, защото показват разни нови неща.

Но когато биват представяни пред членове, не може ли въведението да не е във връзка с качествата на продукта, а по-скоро с гледната точка на Лайфхак? Т.е. да не е типичното рекламно въведение, а по-личното отношение, с което членовете са свикнали.

• И, в заключение (на ръба на шегата), ми липсва понякога една статия, която буквално да отговаря на името – Лайфхак, как хакнах живота…

Facebook Групата. Няма смисъл да я споменавам.

Не искам да описвам нещо, което е повече от ясно.

Особено при положение, че съм сигурна, че самият ти и екипа на Лайфхак знаете защо е толкова безценна. Създадохте истинско общество, оформи се ядро от страхотни хора, запази се чистотата на тематиката и всички ние имаме усещането за принадлежност към нещо не просто голямо, но и с голям потенциал.

Особено тези, които сме там от началото – направо си е като наше 🙂

[БОНУС] Една лична история.

История за едно 5-6 годишно дете, което хал хабер си няма от digital, не щото е дете, а защото още никой не е изобретил компютъра.

История за един дядо, който пък си няма представа от маркетинг, защото животът му е протекъл от една на друга тоталитарна власт, с някоя и друга война между тях.

Та… като бях съвсем мъничко дете, именно в зрелия социализъм (онзи с вперения гордо взор в светлото бъдеще на комунизЪма), дядо ми ме вземаше, когато купуваше плодове и зеленчуци за зимнина. Да, тогава нямаше супемаркети с домати през зимата и банани през лятото. И той, един обикновен лекар, ми обясняваше как да подбирам зеленчуците още на ниво външен вид на сергията – дали е подредена, дали продавачът е ведър, дали е оставил боята да се олющи, дали стоката е прекалено лъскава, дали е твърде изгнила.

Външният вид – казваше ми винаги той – е показателен за цялостното отношение на търговеца за неговата работа. Ако е твърде непригледно, значи самият той е небрежен, което означава, че едва ли държи и на качеството. Ако всичко е прекрасно и без никакви забележки,значи навярно послъгва, защото няма нищо съвършено в този живот. Ако, обаче, е изряден, без да крие всяко петънце, ако е чист, без да се вталява за всяка прашинка, ако стоката е жива с всичките си недостатъци по нея, то най-вероятно е и честен човек, който не просто продава, но и препоръчва, който ще те посъветва не за продажбата, а защото това е негово призвание, който ще разговаря с теб човешки, защото е човек… Такова поведение означава, че го е грижа за стоката, но и за клиента.

Но, дядо, няма ли по-лошата стока да остане непродадена?

Не. И търговецът не се притеснява за това. Защото има различни типове клиенти с различни нужди и все ще има някой, който ще иска скапан домат (например за затваряне в буркани).

Добрият търговец не се стреми да пробута всеки продукт на всеки, за да си направи оборота. Той е търпелив и знае, че следващият клиент ще вземе това, от което предишния не се нуждае.

И тук – в отношението му, идва и вторият основен принцип, по който да се водиш, когато решаваш от чия сергия да купиш:

• Не бързай да се редиш при най-гръмогласния той е припрян.
• Не се спирай и при най-тихия – той е твърде неуверен.
• Не позволявай назидателно отношение – ти си клиентът.
• Не позволявай да те ласкаят – клиентът не винаги е прав.
• Не се задържай при онзи, който те притиска, той мисли само за пари и дори няма да осъзнае какво точно търсиш.

---

• Избери онзи с вдигнатата глава, който не гледа суматохата около себе си, а се грижи за стоката и сергията.
• Избери онзи, който поздравява с искрена усмивка и първо пита от какво се нуждаеш.
• Избери онзи, който ти задава повече въпроси, отколкото отговори, защото той се интересува от истинските потребности на своите клиенти и се е погрижил да отговори на тях пълноценно.

И в обобщение:

Цялостният стил на търговеца и неговата сергия разкрива много за неговото отношение към занаята като цяло. А загриженият за целостта си човек има усет и към детайла. И не просто подбира най-добрата стока, но ще се погрижи да получиш именно своя продукт.

И всичко това ми беше обяснявано десетилетия преди всички да се “забият” с рогата напред към дигиталния маркетинг, щото т’ва е модерно и “хора-без-опит-и-образование-продават-яко-в-групите”! И ми беше обяснявано с думи на непрофесионалист в областта на рекламата, напълно разбираеми за малко дете.

И 20 години по-късно, когато се записах на първия си курс по Фейсбук реклама и имах досег с първата си книга за съвременен маркетинг… чух същото, но с по-завъртяни думи.

Говореха за изграждане на бранд, за прецизно таргетиране, за бонуси, неочаквани подаръци, проценти, статистики и безлични данни, за психология на потребителя, за крайни срокове и привличане на внимание… Същото, което един средностатистически клиент предаваше на своето внуче като отношение към живота въобще.

Същото, което пионерите в рекламата са разбрали именно от истинския досег с живите клиенти, много преди потребителят да се превърне в анонимна статистика, а нуждите му – в безлична конверсия.

В момента на дигиталния маркетинг се приписват неща по-стари от света.

Вдъхновявам се от това, че не само екипа на Лайфхак, но и членовете на групата са високо мотивирани хора с широк светоглед.

Искам да ти благодаря и затова, че ни събра!

И че екипът на Лайфхак продължава да държи високото ниво, с което стартира, да държи летвата високо и да показва с личен пример, че има начин.

Защото се нагледахме на примери със силен старт и ясна аудитория, които в процес на монетизация свалиха нивото до пълен комерс…