На какво се дължи свръх маниакалната зависимост към футбола [според психологията]

Иван Диков е сертифициран трейнър по неформално образование, бизнес консултант и психолог с 5 годишен опит. Обучил е над 3000 души, както в България, така и в чужбина. Професионалната му мечта е еволюция в българската образователна система. Прави крачки в тази насока с множеството му некомерсиални обучения и безплатното развлекателно-образователно предаване EnterTraining.

Да надникнем в психологията на футболният запалянко:

• Защо футболът е наричан у нас Цар Футбол, а в другите страни кралят на спортовете?
• Защо всеки 30-ти човек на планетата играе футбол професионално или аматьорски?
• Защо фенската маса на този спорт наброява към 3.4 милиарда хора или с други думи – половината население на земята?

Да, футболът е най-популярния спорт.

Фокусът на тази статия е да обясни защо това се получава, но не от спортно-техническа гледна точка или от културно икономическа такава. Ако все пак трябва да засегнем тези аспекти – футболът е интуитивен спорт, който не дискриминира (в много други спортове по-високите, или по-мускулестите имат преимущество), икономически изгоден е (колко струва на едно дете да играе аматьорски футбол пред блока, сравнено с бейзбол, баскетбол, крикет, голф) и е спорта на бившата велика английска империя, което е спомогнало за неговото разпространение практически из целия свят, с леки изключения.

Но погледнато чисто психологически – какво кара толкова много хора да бъдат фенове? Защо някои от тях не се отказват от любимите си отбори след серия от слаби резултати?

В разгара на Световното първенство по футбол в Бразилия светът е насочил очи към 32-та най-добри национални отбора на планетата. Близко е до ума защо един човек би подкрепял неговия национален отбор – патриотизмът е силен мотиватор.

Но какво се случва с феновете, чиято националност не е представена на Световното? И въобще какво се случва с всички фенове на клубно ниво?

Идентичност. Фенът нерядко се идентифицира със своя любим отбор. Най-запалените могат да си направят татуировка с логото на клуба или ликовете на най-големите му звезди. Но дори и един средностатистически фен е запознат с важните елементи на клубната идентичност, на клубната култура – химн, основни цветове, второстепенни цветове, клубна история, славни моменти, легендарни личности.

Възможността да контактуваш с хора, с които изповядвате сходни интереси и се наслаждавате на успехите на своя отбор или на неуспехите на противниковия, те кара да се чувстваш като част от нещо по-голямо, нещо по-смислено.

Самочувствие. От предишното точно следва и повишаване на самочувствието у футболния фен. Разбира се, еуфорията е по-голяма, когато отборът печели. Но за закоравелия фен, дори и временен спад във формата, няма да окажат влияние на самочувствието.

Проучвания показват, че изходът на двубой на любимия отбор пряко влияе на самочувствието и оптимизма на фена за практически всичко – от това как ще се справи с кръстословица, до това как ще му мине любовната среща. Макар и продължителните загуби на любимия отбор да водят до понижаване на самочувствието, то много по-рядко фен ще се откаже от любимия си отбор, отколкото недоволен потребител от дадена марка.

С други думи да бъдеш запалянко те възпитава на лоялност и постоянство.

Емоционално насищане. Circus et panem – латинската поговорка известна у нас като „Хляб и зрелища“ описва много добре това, което се случва на стадиона. Това, което се е случвало и преди векове и в колизеума. Тълпата, като едно цяло, реагира силно емоционално на това, което се случва на терена. А фенът – част от тълпата се е подавал на тези емоционални промени абсолютно подсъзнателно.

През далечната 1895 година Густав Льобон написва своята знаменита книга „Психология на тълпите“, която и до днес е напълно актуална. Както казва той самия:

„При определени обстоятелства и само тогава, един сбор от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки съставящ го индивид. Съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока. Образува се една колективна душа, преходна, без съмнение, но разкриваща много ясни отличителни черти. Тогава колективът се превръща в това, което ще нарека „психологическа тълпа“. Тя формира едно общо създание и е подчинена на закона на душевното единство на тълпите.“

В заключение – да бъдеш фен е облагородяващо в един нематериален смисъл.

Разбира се, че съществува опасността от вандалски прояви по време на определени мачове. Но дори и те могат да се обяснят с теорията на тълпите.

Моят личен съвет – избягвайте опасните сектори и запалянковци.

Но също така бих ви посъветвал да се насладите искрено на следващата победа на вашия отбор. А ако намерите сили в себе си – защо не поздравите и вашият приятел за победата на неговия любим отбор – стига да не е над вашия, разбира се.