Повечето родители са сигурни, че телефонът, телевизорът или компютърът са идеалният начин да заемат вниманието на детето си. Ще ви запознаем с доводите на американския педиатър Крис Роуън – защо такъв избор вероятно е грубо заблуждение, което може и да вреди на умственото и физическото развитие на децата.
“Дъщеря ми Лиза е луда по таблета, на който във всеки един момент може да изгледа любимото си филмче. Не виждам нищо лошо, освен това детското филмче е много жизнерадостно и познавателно. Мисля, че такъв тип материали развиват в дъщеря ми положителни качества и я учат на нещо ново. Също така няма да си кривя душата и ще призная, че позитивната джаджа привлича вниманието към себе си и позволява на мен и моята съпруга да си вземем глътка въздух. Струва ми се, че цялото семейство печели!” – казва бащата на три годишната Лиза
Виждането ви за една подобна ситуация може сериозно се разклати, когато прочетете част от разсъжденията на известния американски педиатър Крис Роуън.Тя изучава това как съвременните технологии влияят върху децата.
Предлагам ви и вие да се запознаете с „неудобните” доводи на автора:
#1. Стимулиране на мозъка
Мозъка на детето трикратно увеличава размерите си от раждането до две годишна възраст и продължава да расте до 21 години. Развитието на мозъка в младостта се определя от дразнителите на обкръжаващата среда или от тяхното отсъствие.
Стимулирането на мозъка с прекаленото въздействие на джаджи, интернет или телевизия, както показват изследванията е свързано с когнитивно забавяне, повишена импулсивност и понижена способност към саморегулация.
#2. Изоставане в развитието
Статичното прекарване на време влече зад себе си недостиг на движение и може да доведе до изоставане във физическото и умствено развитие на детето.Този проблем станал очевиден в САЩ, където всяко трето дете постъпва на училище със съществуващо вече изоставане в развитието, което ярко личи по неговия успех.
Подвижността подобрява вниманието и способността към изучаване на нова информация. Учените твърдят, че използването на електронна техника вреди на развитието на децата и отрицателно влияе върху обучението им.
#3. Затлъстяване
Телевизията и компютърните игри са пример за нехранителни навици, които са пряко свързани с епидемията от излишните килограми. Сред децата, които се забавляват с портативни устройства в леглото затлъстяването се среща 30% по-често.
Сред децата с наднормено тегло в 30% от случаите е диагностициран диабет, а като добавка към това, лицата страдащи от затлъстяване са по-податливи към ранен инсулт и сърдечен пристъп, като сериозно се съкращава продължителността им на живот.
Учените призовават родителите да наглеждат децата си, защото първото поколение на XXI век има големи шансове да умре по-рано от своите родители.
#4. Проблеми със съня
Сухите цифри показват, че 60% от родителите въобще не контролират колко често техните чеда играят с всевъзможни джаджи , а ¾ от семействата разрешават на децата си да носят електрониката със себе си в леглото. Светлината от екраните на телефоните, таблетите и лаптопите пречи на съня, което довежда до съкращаване времето за почивка и недоспиване.
Учените приравняват недостатъка на сън с недояждането: и едното и другото изтощават организма, а съответно отрицателно влияят и върху часовете в училище.
#5. Психологически проблеми
Изследвания правят ясен паралел между видео игрите, интернет, телевизията и тяхното негативно влияние върху психиката на подрастващите.
Така манията за игри става причина за неудовлетвореност в живота, увеличена тревожност и усилване на депресията. Световната мрежа на свой ред довежда до затвореност и развитие на фобии. Този списък с психически недъзи може смело да бъде допълнен с биполярно разстройство, психоза, поведенчески отклонения, аутизъм и разстройство с привързаността, тоест нарушение на тесния емоционален контакт с родителите. За сведение , едно от шест канадски деца има някакво психично заболяване, което често се лекува само със силно психотропни препарати.
#6 Агресия
Жестокостта по телевизията и в компютърните игри намира своето отражение и в реалния живот. Внимателно погледнете честото физическо и сексуално насилие в съвременните онлайн игри, филми и телевизионни програми: секс, ругатни, насилие, изтезания и убийства.Така детето получава готова схема на поведение, която може да реализира в обкръжаващата го действителност.
Повече от изследванията довеждат до един и същ извод: насилието от екрана има както краткосрочен, така и дългосрочен ефект – агресията може да се прояви далеч не веднага.
#7. Цифрова деменция
Научните наблюдения доказват, че увлечението към телевизора във възраст от 1 до 3 години довежда до проблеми с концентрацията към седмата година от живота.
Децата, които не могат да се съсредоточат губят възможността да разберат или запомнят каквото и да било. Постоянният поток от бърза и лесно достъпна информация довежда до изменения в мозъка, а след това до деменция – понижаването на познавателната дейност със загуба на по-рано усвоените знания, практически навици и затруднения или невъзможност към придобиването на нови.
#8. Зависимост
Колкото повече родителите проверяват Facebook и пощата си, стрелят по чудовища пред компютъра и гледат сериали, толкова повече те се отдалечават от децата си.
Недостигът на внимание от възрастните често се компенсира именно с онези джаджи и цифрови технологии. В отделни случаи детето става зависимо от портативните устройства, интернет и телевизията. Всъщност, твърди се, че всяко единадесето дете на възраст от 8 до 18 години е „цифров наркоман”. Според вас?
#9. Вредно излъчване
През 2011 година Световната организация по здравеопазване и Международната агенция по изучаване на рака класифицират радиоизлъчването от мобилните телефони и други безжични устройства като потенциален канцероген, определен в група 2В „възможно канцерогенни за човека” фактори. Следва да отчетем, че децата са по-чувствителни към различните негативни въздействия, тъй като техният мозък и имунна система все още се развиват. Затова, казват учените, не трябва да приравняваме рисковете за млад и вече формиран организъм.Също така се обсъжда мнението, че радиочестотните излъчвания трябва да са рекласифицирани като 2А ( вероятен канцероген), а не като текущия 2В.
Заключение
Завършвайки своята статия, Крис Роуън препоръчва временни рамки, които се явяват приемливи за децата в различна възраст.
Много от децата ежедневно излизат извън рамките на лимита, показан в таблицата. Струва ли си заради това да изпадате в паника? След известен период от време всяко семейство ще разбере отговора за себе си, верен или грешен.
А вие как прекарвахте детството си? Помните ли игрите на улицата? А игрите на криеница и гоненица? Слагате ли детето си пред компютъра само, за да не ви пречи? Споделете мнението си тук.