Защо музиканти не се интересуват от музикални риалити шоута

В последните години една група телевизионни „риалити“ предавания добиха огромна популярност. Съществуват вариации, но основата е догматична – малко жури, обикновено от трима „съдии“, оценява участници, които се надпреварват да покажат талант, най-често музикален, в повечето случаи певчески.

Предвид популярността на тези предавания един умело прикрит факт буди учудване – Защо музикантите, професионалисти и любители, масово не проявяват какъвто и да е интерес нито към състезанието, нито към победителите?

Причината за това е съвсем разбираема – целта на предаването не е да „открие талант“, то не печели кой знае какво от това.

Вместо това то се стреми да увлече максимално голяма публика по начин, който има малко общо със самото музикално изкуство. За тази цел шоуто експлоатира една специфична, често несъзнавана фантазия, като я разиграва на телевизионния екран по начин, по който зрителят да й се наслади без да си дава сметка, като несъзнавано постави себе си на мястото на участниците.

Разбира се, това не значи, че участниците не са талантливи.

Но както всеки музикант ще ви каже – хората, които се занимават с музика и са отдали живота си на това да развият своя талант (защото това е истинският залог за всеки музикант), рядко търсят реализация по такъв начин. От поколения наред съществуват традиции и добре утъпкани пътеки, по които музикантите се развиват. Както за класическата, така и за популярната музика, сцената на риалити шоуто е до голяма степен излишна. Да не говорим, че една голяма част от музикантите преминават през изключително тежко формиране включващо музикално училище, консерватория и музикални конкурси, които, както всеки може да се досети, не представляват какъвто и да е интерес за масовия зрител на музикалните риалитита.

Причината за това отново е съвсем проста – зрителят, също както и самото предаване, не се интересува толкова от добри музиканти и от музикалното изкуство по принцип, или най-малкото това е от второстепенно значение. Всяка оперна певица със своя перфектно школован глас би се представила с нива над който и да е любител. Но изявата на такъв музикант би била в противоречие с догмата на този формат, който изисква участниците да са непознати и по-важното – да не са утвърдени професионалисти.

Има формални обяснения за това условие, но в действителност то е продиктувано от специфичния начин, по който предаването се опитва неусетно да увлече гледащия. Както казахме, целта е да се разиграе, да се постави на сцена една често срещана нарцистична фантазия по начин, по който зрителят ще може да й се наслади без да си дава сметка, че го прави. Тази фантазия е често неосъзната, и за нейното съществуване и въздействие може да се съди само индиректно. Дори когато се съзнава тя се приема като нещо дълбоко лично и интимно и както с повечето фантазии човек би признал и най-тежките си прегрешения преди да сподели за нейното съществуване. Основното в нея е внезапно и зрелищно разкриване на себе си пред изумения поглед на света, като притежаващ някаква изключителна и скрита до този момент дарба или способност.

Друго място, където координатите на тази фантазия се експлоатират много успешно, е във филмите, най-вече тези за супер-герои, както и в много от екшън филмите. Там образът на главния герой е почти винаги двойствен и тази двойнственост цели да пресъздаде точно тези условия. Той е често обикновен, незабележителен, най-вероятно не му върви, хората не го имат за кой знае какво, жените и мъжете не са привлечени от него. Но едновременно с това той скрито притежава някаква невероятна дарба, която дори често е пазена в тайна(!). Моментът, в който дарбата се разкрива (дори и самоличността на героя да остава скрита), моментът, в който обикновеният блесва като необикновен пред изумения поглед на другите, е ключов за начина, по който историята влияе емоционално на зрителя.

Много от тези филми кулминират в някаква решаваща зрелищна конфронтация между доброто и злото, но ако се направи съвсем простичко допитване ще се види, че най-запленяващите моменти, които хората най-добре запомнят и преиграват в главите си, са всъщност тези разкривания на необикновеност.

Свидетелство за това могат да бъдат и безбройните клипчета в Youtube, които със своята популярност добре подкрепят този факт.

Към подобно нещо се стремят и риалити шоутата.

Там погледът и разпознаването играят същата централна роля. Подобно на Пепеляшка, която се преобразява от невзрачна слугиня в ослепителна принцеса, сублимният момент на шоуто е точно моментът на ахването, на онемяването на журито и публиката, които сякаш в миг са разпознали нещо велико, докоснало дъното на душите им.

Отново чудесно доказателство за това са безбройните кратки видео клипове от подобни формати в Youtube, където заглавната картинка почти винаги показва лицата на изуменото жури в мига, в който са открили нов „талант“. Този миг е сърцевината на всяко риалити и всичко е организирано около него – режисираните викове на публиката, добре изиграната (често преиграната) реакция на журито, блясъка на светлините и поддържащия актьорски състав – всичко е впрегнато за да изпъкне максимално този върховен миг.

Оттук можем да изведем и механизма, чрез който тези предавания функционират на нивото на несъзнаваното. Всичко е устроено по начин, по който най-добре да се разиграе нарцистичната фантазия и зрителя да й се наслади посредством участника, който изведнъж, сякаш от нищото, ще блесне с неподозиран до този момент талант. За да се улесни този процес идеалният участник трябва да въплъщава онази двойственост съвсем аналогична на филмовите герои. Той трябва да въплъщава както обикновеността, която повечето хора чувстват, че представят на света, така и фантазираната необикновеност.

Ето защо една дълга история на къртовски труд и мъчно, изпълнено с трудности и неуспехи развитие не биха дисквалифицирали нито един участник, но биха го направили неудобен. Защото в крайна сметка никой не фантазира за лишение и години неблагодарен труд. Точно това е и причината повечето предавания да се фокусират във вокалните изпълнители – в масовата представа пеенето е една от най-чистите форми на талант, която сякаш не изисква никакъв труд – човек „Просто го може!“, „Притежава Гласа!“, „Дадено му е!“, вродена му е дарбата, която само чака да бъде „открита“. Надали има риалити за фаготисти или барабанисти.

Но в пеенето има и нещо друго, което е особено важно. Както се вижда, в този парад самото музикално изкуство остава далеч на заден план. Известните музиканти и особено певците са не просто таланти и хора на изкуството – те са обичани както никой друг. Музиката докосва душите по необикновен начин и именно с това си качество певецът се превръща в идеал и образ на обожание. Той запленява едновременно с пеенето си, но и с това, че е пленителен за всички останали.

Несъзнаваната нарцистична динамика винаги е играела огромна роля за необикновеното обаяние на големите музикални звезди. Те от десетилетия носят върху себе си това особено отношение на публиката, която бива запленена не просто от музикалната им дарба, а от самия факт, че са приковали погледите върху себе си.

Известните са известни, защото са известни – защото погледът, който са привлекли, е погледът за който хората фантазират.

Всичко това е важно не защото изяснява механизма на някакво телевизионно предаване. Риалититата просто осветляват с относителна яснота нещо от душевния живот на много хора, което в крайна сметка води до много проблеми. Тези вътрешни сценарии може да изглеждат като скрити желания – като нещото, което човек желае най-истински, но тяхната функция съвсем не е да бъдат реализирани. Това може да е парадоксално за съзнателната мисъл, за която те изглеждат изпълнени с удоволствие, но всъщност тяхното сбъдване може да е опасно.

Този привиден парадокс е най-виден в отношението към погледа.

Във фантазията той заема централно място и сякаш именно той носи най-силната наслада. Но в реалността погледът може да се окаже извор на неконтролируема тревога и да се избягва на всяка цена. Това донякъде може да се онагледи и с тревогата съпровождаща излагането на сцена – сценичната треска.

За разлика от желанието, което задвижва, фантазиите от този род по-скоро водят до задръжка и практиката безспорно потвърждава това. Доближаването до тяхното реализиране може да бъде дълбоко разочароващо, потискащо, водещо до много тревога или при някои сексуални фантазии – дори травматично.

Един анализант (човек, който се подлага на психоанализа) преди време стигна до извода, че всъщност никога не е мечтаел наистина да се учи да свири на китара, както обичаше да твърди, а по-скоро е фантазирал именно за онзи момент на блесване – момент, в който ще докосне китарата и всеки ще ахне от неподозираната лекота, с която ще започне да я овладява. Това разбира се не беше истинско желание и въпреки своята любов към музиката, този човек съвсем закономерно не се доближаваше до това да го реализира. В този, както и в много други случаи, за да се задвижи желанието беше нужен компромис – някакъв залог разположен в плоскостта на вътрешния фантазмен живот постепенно трябваше да отпадне, нещо трябваше да бъде пожертванo, за да се добие достъп до някаква част от същинското желание.

За съжаление тази сложна душевна динамика често остава дълбоко неразбрана в понятия като „липса на воля“ или „ниско самочувствие“ (каква ирония!).

Ефирът е препълнен с рецепти за това как да се заобиколят тези съвсем здравословни задръжки и вътрешни съпротиви. Хора се надпреварват да предлагат какви ли не машинации и умствени акробатики за задействане и реализиране на мечти. Но това, което тези хора масово не разбират, е че силата, срещу която се борят, която парализира човека в бездействие, е всъщност здравото у него, че проблемът е в съвсем друга равнина и нещо по-скоро трябва да отпадне, отколкото да бъде привнесено.

📑 Визитка

Валентин Йорданов е психолог, психоаналитик във формиране към „Асоциация Българско Психоаналитично Пространство“ и “Espace Analytique Paris”.

Създател е на блога „Психология и ежедневие“.

  • 76
  •  
  •  
  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече