Често психологическите теории са сложни за обяснение.
Преди известно време обаче попаднах на няколко достатъчно простички за разбиране и в същото време изключително мощни принципи от психологията, непосредствено свързани с отношението ни с другите хора.
Имам предвид, че следващите три теории са от особено значение за бизнеса, маркетинга, лидерството и основните умения за комуникация. Да ги разгледаме:
Числото на Дънбар
Робин Дънбар е еволюционен психолог, който разработва модел за предсказване на социалните фактори при приматите, въз основа на размера на мозъка им. Работейки в тази насока, Дънбар е бил в състояние да свърже размера на мозъка със социалните поведения при приматите, включително и хората.
Той свързвал активността на неокортекса, основната част на кората на полукълбата на мозъка, с нивото на социалната активност. Той разглеждал размера на социалните групи при различните животни и количеството на партньорите, занимаващи се със сприятеляване ( важна част от ухажването при животните).
Оказало се, че размерът на неокортекса е пряко свързан с размера на социалната група и количеството персони, които се ухажват. Когато Дънбар започнал да изследва хората, той открил, че социалните ни групи наброяват около 150 човека. Тоест, всеки има около 150 души, които би могъл да помоли за помощ или да им предостави нещо.
По-близката група се състои от 12 човека , но тази от 150 социални връзки за него била по-значителната цифра. Това е максималното количество хора, с които поддържаме социална връзка. Ако числото на познатите превишава тази цифра, някои от предишните ви връзки отпадат, вие прекратявате да общувате с тях.
Казано с други думи: Това е броят на познатите ви, с които няма да се чувствате неудобно ако ги срещнете в някой бар и ги поканите на питие.
Писателят Рик Лакс се опитал да оспори теорията на Дънбар, като в своето произведение опитал да направи това:
Опитвайки се да оспоря теорията на Дънбар, аз всъщност я потвърдих. Дори ако решите да опровергаете числото на Дънбар и разширите своя кръг от познанства, ще можете да поддържате взаимоотношения с голямо количество хора, но това количество ще е 200 човека, дори доста по-малко.
Числото на Дънбар е особено полезно за маркетолозите и хората, работещи в сферата на социалните медии и брандинга.
Ако знаете, че всеки човек е емоционално обвързан с най-много 150 приятели и познати, ще бъде по-лесно да направите връзката. И вместо да се разстройвате, когато хората не искат да общуват с вас и да поддържат вашата марка, помислете за това, че всяка емоционална връзка, която ви предлага ваш клиент е връзка, която същия този човек не предлага на свой близък или приятел. Така че, когато някой се обвърже с вашата компания – това определено е голяма работа! Затова трябва да цените много повече факта, че са избрали именно вас!
Ами социалните мрежи, където повечето от нас имат хиляди приятели? С колко от тях поддържате връзка по някакъв начин? Сигурно броят на тези хора е близък до 150. В момента, в който се появят нови контакти, старите се забравят и просто „увисват” в списъците ви с приятелите.
Голяма част от нас през определен период от време „почистват” своя списък и изтриват тези, с които няма да общуват, оставяйки само близките хора. Това не е съвсем правилно, тъй като са важни и не само силните връзки от близкото ви обкръжение.
В книгата на Мортен Хансен „Сътрудничество” е описано колко важни са за един човек слабите връзки ( в частност, връзки, които са създадени чрез социалните мрежи, например, приятели на приятелите ни или последователи).
Хансен смята, че такива връзки са ключ към нови възможности.
За развитието на човек е важно не толкова количеството на връзките, колкото тяхното разнообразие: хора, имащи различни гледни точки, с различен опит и знания. А такъв разнообразен контингент може да бъде открит именно в социалните мрежи.
Бръсначът на Хенлън
Никога не приписвайте зла умисъл на това, което може да бъде обяснено с глупост. – изказване на Роберт Хенлън
Тук идеята е да “обръснем” малко вероятните обяснения на някакъв феномен – елиминиране на малко вероятни хипотези. В Бръснача на Хенлън думата „глупост” може да бъде заменена с „невежество”, тоест недостатък на информация преди взимането на решение или предприемането на някакви действия.
Ето как работи този бръснач: когато ви се струва, че някой се отнася към вас със зла умисъл или прави нещо „напук”, опитайте първо да вникнете по-надълбоко и да разберете, не е ли свързано това с невежеството.
Например, ако сте получили електронно писмо от сътрудник, в което той рязко се изказва против вашата идея, е възможно той просто да не е разбрал нейната същност, и неговото недоволство да не е насочено против вас, а срещу идеята, която му се е струвала глупава или опасна. Често се случва хората да се стараят да помогнат на човек със своите методи, а той да възприема това като зли машинации или вреда.
Ако не можеш да се сетиш за най-малко 3 различни интерпретации на това, което чуваш, явно не мислиш достатъчно за това, какво може би ти казват. – Jerry Weinberg
Пример, който добре илюстрира тази теория е филмът “Намирането на Немо”. Ако сте го гледали и си спомняте, Немо е държан в аквариум за рибки, разделяйки го от баща му, което е и причината да го търсят през целия филм, за да го спасят.
Но зъболекарят всъщност не действа с умисъл – той си мисли, че прави услуга на Немо, като го държи “в безопасност” в аквариума.
По същия начин племенницата на зъболекаря има склонност да бъде груба с рибките, неразбирайки как нейните действия са опасни и могат да ги наранят.
Въпреки че изглежда да проявява злоба към тях, тя всъщност е невежа за последствията от грубото си отношение. Затова, следващия път, когато не сте сигурни как да тълкувате двусмислен статус, коментар или просто мнение, спомнете си за бръсначът на Хенлън и дайте предимство на съмнението.
Теория на Херцберг
Тази теория ще ви помогне в общуването със сътрудниците и колегите на работното място, а може би дори с приятелите и съпрузите.
Въведена е през 1959 година от Фредерик Херцберг, а нейната същност се състои в това, че удовлетвореността и неудовлетвореността от работата се измерват по различен начин и не са двата края на една права.
Предполага се, че неудовлетвореността от работата зависи от „хигиенни фактори”, такива като условията на труд, размера на заплащането, отношенията с началството и колегите. Ако ги няма, съществува неудовлетвореност.
Удовлетвореността от работата възниква от наличието не на гореизброените фактори, а от следващата група причини , „мотивация” – удоволствие от процеса на работа, признание и възможност за израстване.
Изводът е, че ако сте с висока заплата и отлични условия на труд, все още може да не се чувствате добре, ако нямате отговорности и никога не усещате успеха.
И обратно – това, че получавате признание и разбиране от създаването на нещо, което е ценно и си заслужава, няма да подслади горчивото чувство от факта, че ви плащат жълти стотинки, а условията на труд са просто ужасни.
Сега вече ще знаете защо хората, независимо от добрите условия, все пак решават да напуснат своята работа.
За тези, които са недоволни от работата си, тази теория ще им помогне да си изяснят от какво възниква неудовлетвореността и как да се борят с нея.
И още нещо: ако вашите приятели, роднини или познати се оплакват от работата си, вече знаете защо повече никога да не им излизате с „Заплатата там е толкова добра! Ти си луд да напуснеш!” – това може да е важно за тяхното бъдеще.
Знаете ли някоя друга добра психологическа теория или концепция, която е добре да знаем? Споделете я с нас в полето за коментари.
Ако ви хареса този пост, може би ще ви бъдат интересни и:
