Любовта е композиция от две тела, обитавани от една душа – Аристотел
На фона на негативната вълна заляла страната ни и като гост автор на този страхотен сайт, аз съм твърдо решена да говоря – да говоря за любов!!!
Моля ви, оставете това, което си помислихте като чухте думата любов на страна – този път обещавам Ви, ще е по-различно!
Ще се опитам да наблегна на това как любовта пречи и помага за личностното ни развитие и потребността ни от себе актуализация.
И преди да си помислите, че ще прочетете поредната статия, която ви оставя неудовлетворени, защото за пореден път не сте получили отговори на проклетите въпроси, които ви измъчват преди лягане, искам да знаете, че стъпвам здраво и смело на научни факти, описани и изложени в българска и чуждестранна литература.
[sws_divider_line]
Любовта най-често се предизвиква от обективни и субективни причини. Това се влияе разбира се най-вече от многообразието на човешката природа.
За това може да се каже, че любовта се реализира чрез активизирането на почти всички качества и възможности на човешката личност.
Според многото привърженици на хуманистичната психология има конкретна причина един човек да се нуждае от любов и той не се спира пред нищо докато не я получи.
Потребността от любов се появява най-често при не-интегрираните личности, при хора, които са израснали далеч от корените си и не са успели да се приравнят към новата среда, в която са попаднали.
Тази да я наречем “нужда” се появява и при липсата на изграденото ни място в обществото, принадлежността ни към дадена група, при липса на социални контакти, липса на близост, израстване в среда без родители, дом, семейство и приятели.
Ето защо всеки зрял индивид, който е бил удовлетворен от любовта по време на своето съзряване се чувства далеч по-независим от желанието за обвързване, в сравнение с човек, който е израснал в неблагоприятна среда.
Необходимостта от любов и нуждата от любовна връзка може да се прояви и при личности, които цял живот са задоволявали конкретното усещане и не могат да приемат своето съществуване без личност, която да им дава това, което те са получавали цял живот. Спокойно тези хора можем да ги наречем „пристрастени любовници”.
Тук е добре да споменем, че това важи и за другите необходими условия на живот, които задоволяват потребностите на един индивид и той се превръща в един „здрав” член на обществото. Можем да дадем за пример храната.
Човек, който не се е хранил добре и цял живот се е лишавал от „глезотийките”, които си позволяват хората с възможности, изпитва нужда да задоволи този глад и това по-скоро е неговата главна и движеща цел.
Разбира се, има много хора и така наречени възвишени души, които пренебрегват тези дребни и нищожни за тях липси и пристъпват без страх към борбата за кариера и развитие. Това са хора, които определено заслужават адмирации.
Нека бъдем честни – не всеки пренебрегва факта, че е леко гладен, предпочитайки да даде последните си спестявания за книга вместо за салата цезар!
Любовта, обаче е чувство обвързано и свързващо двама души.
Чувство ориентирано навън от нас и за него някак си е доста по-лесно да се преборим, отколкото да поискаме собственото си развитие и себе актуализация.
За това е много по-лесно първо да сме нахранени, подсигурени, да потърсим половинка, която да ни обича и да ни казва колко сме прекрасни всеки ден и тогава да поискаме да станем „важни клечки” в обществото.
Това, обаче, съвсем не означава, че светът не е претъпкан с хора, които действат по противоположния начин.
[sws_divider_line]
Всичко това, обяснено по-горе води до различното и разнообразно нюансиране на видовете любов. Ето за това имаме любов с привкус на всеотдайност.
Познати са ни усещанията в онези случаи, в които един иска да даде всичко, без да вземе нищо, другият пък нищо не обещава, а след него върви послушно сърце.
Е, да трогателно и тъжно е, но за сметка на това едно изключителни често срещано усещане в наши дни.
А за точно този случай, психолозите съветват да не се раздавате до безкраен предел, защото прекомерната всеотдайност води най-често до загуба на половинката и отклоняване от пътя на индивидуалното ни развитие.
Един особено приятен нюанс на любовта, който спомага и личностното и развитието на половинката е тази любов украсена с уважение, благодарност и състрадание.
Тук основната движеща сила на двамата влюбени е обвързана с тяхното желание да улесняват, облекчават и подкрепят другия във всяко едно начинание.
По този начин и двете личности получават нужното пространство и шанса си за самостоятелно разгръщане на личните способности.
Резултатът от това е една здрава връзка, създадена от взаимната помощ и преклонение.
Стигаме и до един вид любов с не много приятен привкус, но е хубаво да се спомене, тъй като е често срещана. При този вид любов преобладават господството, мъката и унижението. Говорим за двойка притежаваща абсолютни различия, но неосъзнаваща ги в самото начало. След като тези хора са обзети от трептенето на пеперудките в стомаха приемат за възможно евентуалното преодоляване на своите различия.
Това за съжаление доста често води до така нареченото тягостно безразличие.
И, разбира се по-силната личност оказва влиянието си и упражнява един вид своята сила върху по-слабата.
Казано по-простичко никак не е лесно да имаш връзка с властен човек със силен характер. Но както казва народът понякога сърцето не пита.
И така в няколко абзаца се опитах да обясня крайното влияние на любовта, причината, която ни прави толкова зависими и производните на тази зависимост.
Тук не можем да говорим за правила и закони, които се прочитат, научават и прилагат.
Защото любовта , както знаем, е свързана с емоциите, а при тях поведението не се определя само на рационално ниво.
Надявам се да сте получили поне малко разяснение относно прекрасното чувство любов, но прочитайки тази статия съвсем не трябва да се размеквате и замисляте твърде много.
Просто задоволявайте потребности, вършете си работата, обичайте и ако сте от онези невъобразими мечтатели чакайте принцовете и принцесите на бял кон.
Нали знаете – мечтите са безплатни!
Казвам се Росица Георгиева, следвам маркетинг в Бургаски Свободен университет. По време на обучението си разбрах, че аз ще бъда част от огромната сфера на комуникациите, независимо дали това ще се случи с думи (писане) или дела. Всичко останало за мен можете да разберете от профилите ми в социалните мрежи Facebook и LinkedInи разбира се от съдържанието на моят личен блог irisgeorgieva.wordpress.com
