Как никога повече да не съжалявате за взето решение – методи от науката

Когато вземам решение без голямо значение аз ви­наги намирам за полезно да огледам положителните и отрицателните последствия от него. Когато става дума за важни решения в живота… решението трябва да дойде от подсъзнанието, някъде от дълбоко. Зигмунд Фройд

Представете си, че шефът ви каже, че офисът няма изискан вид и ви моли да купите скъпа репродукция на съвременно изкуство, която ще освежи стените. Отивате до най-близ­ката галерия, където обаче разбирате, че има само 4 картини.

Какво решение ще вземете? Коя ще изберете?

Една от възможностите е да по­мислите за положителните и отрицателни качества на репродук­цията с оглед на личността на шефа ви, имиджа на компанията и декора в офиса.

Друг вариант е да се доверите на интуицията си и да се спрете на картина, която усещате, че е правилната. Или пък може да разчитате на техники, които „според проучванията“ вероятно ще доведат до вземане на правилното решение.

Преди няколко години психолозите Ап Дейкстерхойс и Зегер Ван Олден провеждат забележителен експеримент, използвайки същия сценарий при избиране на постер.

Участниците били помолени да отидат в центъра за експерименти и с помощта на една от 3 техни­ки да изберат от 5 постера този, който им допада най-много.

Едната група трябвало да разглежда всеки от постерите около минута и половина, както и да отбележи причините, поради които той им харесва или не. Необходимо било внимателно да анализират мнението си и да изберат своя фаворит.

Хората във втората група прегледали набързо всичките пет постера и без много да му мислят се спряли на един от тях.

Тези в третата гру­па хвърлили бърз поглед на постерите, а после трябвало да решат за пет минути сложна анаграма. След това за кратко отново погледнали постерите и чак тогава им казали да направят своя избор.

След като приключили с избора всички участници били помолени да подредят постерите според степента на харесване.

Те изпълнили задачата, а учените постъпили изключително щедро като подарили на всеки неговия любим постер като жест заради участието в експеримента.

Накрая, точно когато всеки си тръгвал от центъра, стиснал навитата на руло награда, експериментаторите споменали, че би било добре да имат телефонния му номер, в случай че възникне проблем с базата данни и се наложи да повторят изследването.

Близо месец след експеримента учените се свързали с хората и ги попитали дали са доволни от постера и за каква сума биха се съгласили да го продадат.

По време на експеримента онези, кои­то внимателно преценявали положителните и отрицателните качества на репродукциите, били убедени в правилността на избора.

Те били много по-уверени в избора си в сравнение с участниците, които направили избора си само с поглед върху постерите, както и били по-уверени от тези, които се занимали с анаграмите и чак след това трябвало да взе­мат своето решение.

След 4 седмици нещата из­глеждали по съвсем различен начин….

Тези, които решавали анаграми преди да изберат постер, се оказали най-доволни от своя избор и искали много по-голяма сума в сравнение с останалите, за да се разделят със своята любима репродукция.

Може би ще възразите, че решенията, които се вземат при такъв тип изследвания, нямат нищо общо със сложните избори, които хората трябва да правят в реалния живот.

Всъщност уче­ните получавали едни и същи резултати всеки път.

Независимо дали избират апартамент под наем, автомобил хората, на които биват показвани различни възможности, но в същото време съзнанието им е ангажирано със сложна умствена дейност, вземат по-добро решение от останалите.

Защо става така?

Дейкстерхойс и Ван Олден твърдят, че по този начин впрягаме силите на своето подсъзнание. Когато тряб­ва да избираме между варианти, които се различават само по един или друг признак, нашето съзнание се справя много добре, анализирайки ситуацията с рационален и здравомислещ подход и избира най-добрия вариант.

Съзнателната дейност на мозъка обаче има ограничена способност да жонглира в даден момент с неголям брой факти и числа и затова, когато нещата се усложнят, този тип мислене не е особено ефективен.

Тогава вместо да анализира ситуацията като цяло разумът се съсредоточава върху най-очевидните елементи и така губи идеята в нейната цялост.

Тъкмо обратното, несъзнателната част на вашия мозък се справя много добре с такива сложни решения, които обхващат много аспекти на нашия живот.

Стига да разполага с време тя анализира всички фактори, без да прибързва, и накрая стига до доста по-обмислено ре­шение.

Обяснението на Дейкстерхойс и Ван Олден за този ефект, познато като Теория за несъзнателното мислене, защитава те­зата, че има златна среда при вземане на сложни решения. Интересно нали?

Да мислиш твърде много по даден проблем е също толкова неефективно като да вземеш импулсивно решение.

В случаите, когато е въпрос на знание, за да се вземе решение, отклонете с друго мислите си и дайте пълна свобода на подсъзнанието да свърши работата.

Как ще ангажирате подсъзнанието си да работи по проблема?

Ангажирайте съзнателната дейност на мозъка с разсейващо и сложно занима­ние, като решаване на анаграми, обратно броене на трицифрени числа и така нататък.

Разбира се решаване на анаграми преди трудно решение не е единственият начин да сте сигурни, че няма да съжалявате за взетото решение.

Всъщност според друго изследване има още по-бърз начин да увеличите максимално вероятността да не съжалявате за нищо.

В Корнелския университет Томас Гилович прави изследвания върху психологията на съжалението в продължение на повече от десет години.

Неговите открития са изключително интересни. 

В голяма част от изследванията му хората трябва да се върнат назад в миналото си, за да опишат това, за което съжаляват най-много.

Около 75% от запитаните съжаляват за нещо, което не са направи­ли, като на първите три места в списъка са познати неща като:

  • Недостатъчно сериозно учене в училище
  • Пропускане на важна възможност
  • Липса на достатъчно време за приятелите и семейството

Обратно, едва 25% от хората съжаляват за нещо, което са направили, като:

  • Избор на професия
  • Сключване на брак с човек, когото не обичат
  • Раж­дане на дете в неподходящ период от живота

До известна степен проблемът е, че е сравнително лесно да се обръща внимание на негативните последици от нещо, което се е случило.

Правите погрешен избор за професионално развитие и оставате впримчени от работа, която не харесвате. Родили сте деца твърде млади и не сте имали възможност да из­лизате с приятели. Сключили сте брак с неподходящ за вас човек и непрекъснато се карате.

Негативите са ясни и ма­кар да има реална възможност за съжаление, тя е ограничена.

Ситуацията обаче се променя, когато става дума за нещо, което не се е случило. Изведнъж възможностите за положително развитие на нещата стават почти безкрайни…

Какво би се случило ако бяхте приели онова предложение за работа; ако имахте достатъчно смелост да се борите за любовта на живота си?

При тези обстоятелства единственото, което ви ограничава, е силата на въображението ви.

Работата на Гилович е голям принос за науката и потвърж­дава думите на американския поет от XVII век Джон Грийнлийф Уитиър:

От всички тъжни думи, които са излезли изпод перото или от устата, най-тъжните са: „Можеше да съм…

Как да изолирате съжалението

Изследванията показват, че когато си припомнят миналото, повечето хора обикновено са склонни да съжаляват за нещо, което не са направили.

Когато го осъзнаят обаче съществу­ват бързи и полезни техники, които помагат за преодоляване на чувството за съжаление.

#1. За да се предотвратите съжаление в някакъв бъдещ момент най-важно е да имате нагласа тип „ще стане“ за всяка една възможност в живота.

Както предлага Макс Лукадо:

Направи усилие. Отдели време. Напиши писмо. Извини се. Осъществи пътуването. Купи подарък. Направи го. Осъ­ществената възможност носи радост. Отхвърлената носи съ­жаление.

#2. Ако вече съжалявате за нещо, което сте про­пуснали да направите, помислете дали има нещо, с което да поправите нещата, нещо с което да компенсирате.

Напишете писмо, обадете се по телефона, прекарайте повече време със семейството си, възстановете прекратена връзка, върнете се в университета и вземете дипло­ма.

Използвайте съжалението като сигнал за преосмисляне на нещата и начин да се мотивирате. Струва си да опитате!

#3. Ако не може да направите нищо, за да подобрите нещата, мислено изолирайте въображаемите предимства от онова „което би могло да е“. Иначе те ще ви обсебят.

Вместо да зацикляте мислейки само за хубавите неща, които биха могли да се случат, помислите за 3 предимства на настоящата ситуация и за 3 отрицателни последствия, в случай че бяхте взели решението, за което сега съжалявате, че не сте взели.

А сега си помислете за нещо, за което съжалявате, че не сте направили.

Колко е по скалата от 1 до 10? Ако е близо до 10 просто изпробвайте техниките!

  • 170
  •  
  •  
  • Има разлика между избор /на картина, на пътуване, на партньор/ и взимане на решение /за брак, за смяна на работата/. Първото е далеч по-лесно: качествата предопределят избора, но трябва да са ясни критериите. Второто е далеч по-трудно и изисква интуиция, както казва Фройд. Интуицията помага „да се влезе в пътя“, макар и да няма ясни индикации. В повечето случаи резките промени, които изискват решение, не се базират само на знания, трябва да се подходи с усет. Може да се вземе и мнението на специалисти, на близкото обкръжение или на онзи, който считаме за Гуру, който ни е давал добри съвети в миналото.

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече