Тази партия шах ще ви даде урок за един милион долара!

Всички хора са подвластни на навика да търсят нещо познато в действията на другите. Ако сте предсказуем, те ще сметнат, че нищо не ги застрашава.

Затова трябва да обърнете правилата на играта, като съзнателно се постараете да изглеждате непредсказуеми.

Това ще изкара мнозина от равновесие и те постепенно ще се уморят да гадаят всеки ваш ход.

Ако се доведе до крайност тази стратегия, тя може да бъде много застрашителна и печеливша.

Една история, която ще ви даде безценен урок: незабравимата партия шах между титаните Боби Фишър и Борис Спаски

През май 1972 г. в Рейкявик, Исландия, световният шампион по шах Борис Спаски нервно очаквал пристигането на съперника си Боби Фишър.

Двамата гросмайстори се договорили в тази изолирана от света северна столица да се състои решаващата среща, която ще определи новия носител на световната шахматна корона.

Но Фишър много закъснял и мачът бил осуетен.

Той не успял да се споразумее с организаторите за паричната премия, както и по някои други детайли.

Но Спаски решил да докаже, че притежава завидно търпение.

Ръководителите на съветската федерация по шах преценили, че Фишър се подиграва c тях и посъветвали Спаски да напусне Исландия.

Но той не отстъпил-за него тази среща била изключително важна.

Знаел, че може да разгроми Фишър и нищо на света не било в състояние да го убеди да се откаже от най-значимата победа в цялата си кариера.

„Ако се оттегля, ще се създаде впечатление, че целият този шум е бил за нищо“, споделил Спаски с един от придружителите си.

Но какво можем да сторим? Сега Боби е на ход. Ако се появи в Рейкявик, срещата ще започне. Но ако не се появи, никаква среща няма да има. Този американец явно е решил да провали кариерата си, но така или иначе в момента инициативата е в неговите ръце.

Фишър най-после пристигнал в Рейкявик, но с това не се уредили проблемите и си оставала заплахата от провал на срещата.

Първо, не харесал залата, където трябвало да се състои срещата, после започнал да критикува осветлението, оплакал се от шума на камерите, дори мърморил против столовете, донесени за него и за Спаски.

Тук вече съветската делегация не издържала и заплашила, че ще изтегли своя състезател.

Този блъф очевидно свършил работа – след няколко седмици напрегнато протакане, след безкрайни и изнервящи преговори Фишър се съгласил да играе.

Всички въздъхнали с облекчение, като най-радостен бил Спаски.

Но в деня на официалното представяне на шахматистите Фишър отново си позволил да закъснее, а в деня на първата партия от ..мача на века“ пак закъснял.

Само че сега не му се разминало – журито взело решение да му присъди служебна загуба за следващата игра, ако пак си позволи да закъснее.

Напрежението нараства…

Вече никой нищо не разбирал… Какво всъщност става: дали този загадъчен американец не е решил да разиграва някакъв коварен замисъл?

Или пък прехваленият гросмайстор Боби Фишър просто се е изплашил от Борис Спаски?

Последната версия се струпала на всички шахматни коментатори най-вероятна.

Същото мислел и самият Спаски – това невъзпитано хлапе от Бруклин се е разтреперило при мисълта, че срещу него ще играе не кой да е, а самият Борис Спаски.

Но в пет часа и девет минути Фишър се появил – точно една минута преди уговорения краен час, след който срещата би трябвало да бъде анулирана.

В шахматните турнири първата игра е от първостепенно значение, понеже от нея се определя стилът на всички следващи игри.

Ако е прекалено бавна, без открити сблъсъци, това може да се тълкува като недвусмислен признак, че двамата шахматисти са се подготвили старателно за решителния двубой и че за тях първата партия е само средство за разузнаване на противниковата стратегия.

В Рейкявик обаче първата игра била по-различна.

Фишър неочаквано рано предприел драматично грешен ход – може би най-сериозният пропуск в цялата му състезателна кариера – и когато Спаски го притиснал здравата, всички очаквали със затаен дъх Фишър да се предаде.

Само Спаски не вярвал в тази хипотеза, защото отдавна бил запознат с една от най-важните особености в характера на съперника си, който изобилствал с какви ли не странности-Фишър никога не се предавал, дори и когато не му оставала никаква надежда за спасение.

Дори да бъде изправен пред явна заплаха да бъде матиран в следващите два-три хода, американецът продължавал да се съпротивлява чак до горчивия край, с което много изтощавал съперниците си.

Този път обаче Фишър като че ли бил склонен да вдигне бяло знаме.

И когато всички очаквали този заслужен финал, Фишър – за всеобща изненада – предприема напълно неочакван ход – толкова смел, че публиката в залата не може да се сдържи и започва да коментира възбудено, въпреки че това е строго забранено по време на изключително важни срещи, в които залогът е световната шахматна корона.

Този ход слисва Спаски, но опитният гросмайстор успява да се окопити и да спечели срещата.

Само че никой вече не се наема да анализира ходовете на непредсказуемия американец.

Нима е загубил нарочно? Или е изгубил присъствие на духа? Или нещо около него не е наред?

Да не би да е започнал да полудява?

След поражението си в първата среща Фишър отново започнал да се оплаква, че в залата е прекалено шумно, че го дразнят лампите, камерите, столовете, буквално всичко наоколо.

Освен това не се явил навреме за втората среща.

Спаски естествено чака……

Това вече преляло чашата и организаторите решили да му наложат предварително уговореното сурово наказание – служебна загуба.

Така пропилял и втората партия – при толкова незавидна позиция никой в света не би могъл вече да мечтае за победа срещу световния шампион по шах.

Никой не се съмнявал, че Фишър е обречен.

Само че след началото на третата партия в очите на американеца проблеснали свирепи искри.

За този любопитен детайл са единодушни всички, които са присъствали тогава в залата – с този странен поглед той несъмнено успял да смути Спаски.

И въпреки че бил в крайно неизгодна позиция – изцяло по своя вина, – Боби изглеждал напълно спокоен, дори излъчвал непоклатима самоувереност.

Спаски обаче помнел отлично първата партия и не изключвал възможността сега да се повтори същият развой на събитията – Фишър отново да допусне само една грешка, която обаче би била достатъчна на Спаски да спечели солидно предимство.

Какво по дяволите прави този Фишър….?

Само че нещо в самоувереното изражение на американеца му подсказвало, че тук нещо не е наред.

Да не би Фишър да подготвя някакъв изненадващо смел ход, който всъщност да е хитра уловка, предназначена да обърка противниковата атака?

И докато руснакът трескаво проверявал всички възможни стратегии, Фишър спокойно продължавал играта. Никакъв капан не се очертавал на хоризонта.

Това отново разтревожило Спаски и той пак се увлякъл в догадки, което продължило, докато не го сепнал последният ход на съперника му – най-неочаквано, най-вече за самия Спаски, руснакът се бил озовал в унизителна безизходица.

Фишър го матирал пред смаяните погледи на треньори и съветници, анализатори и коментатори.

Нестандартната тактика на Фишър напълно сломила неговия противник.

Към края на тази незабравима партия Фишър се извърнал, притиснал юмрук към дланта на другата си ръка и извикал на хората от своя щаб: „Ще го смажа безмилостно!

По време на следващите игри Фишър си позволявал такива неочаквани ходове, каквито никой не помнел от предишните му участия в турнирите за световната шахматна корона.

Това просто не бил неговият стил.

Сега дошъл редът на Спаски да греши. След като загубил шестата партия, съветският гросмайстор започнал да нервничи.

Един от присъстващите гросмайстори казал: „След всичко, което се разигра в тази зала, за Спаски може би вече няма да е безопасно да се завърне в Русия.

Объркването на Спаски! Той здраво започва да се подхлъзва…

След осмата партия Спаски окончателно бил убеден, че е разгадал загадката, която непрекъснато го терзаела още от първата партия – Фишър успял по някакъв начин да го хипнотизира.

Тогава решил да не поглежда към лицето на съперника си, каквото и да му коства това. Обаче и това не помогнало – руснакът отново претърпял загуба.

След четиринадесетата партия той събрал своите съветници и обявил: „Фишър се опитва да контролира съзнанието ми.

Чудел се дали не е сипан някакъв неизвестен на науката опиат в портокаловия сок, който според прецизно уточнения протокол бил разрешен за поднасяне на шахматната маса по време на двубоите.

Или пък са разпръснали във въздуха невидими аерозоли, способни да генерират злокобен ефект само върху неговия пренапрегнат мозък…

Накрая Спаски стигнал дотам, че на официална пресконференция обвинил екипа на Фишър, че са поставили някакъв химикал в стола му… или пък в стола на самия Фишър… който да смущава мисловните процеси на руския гросмайстор.

Вдигнала се тревога чак в централата на КГБ в Москва: Борис Спаски компрометира Съветския съюз!

Столовете веднага били изнесени от залата, разглобени и проверени с рентгенов апарат. Химиците не открили нищо нередно в тях. Тогава се заели да претърсват всичко наоколо.

Попаднали само на две умрели мухи, свити в дървената конструкция, към която били закрепени лампите на тавана на залата.

Но и това не успокоило Спаски, който започнал да се оплаква от халюцинации.

Опитвал се да поддържа нормално темпо на играта, но душевният му покой бил невъзвратимо нарушен.

Просто не можел повече да издържа на подобно свръхчовешко психическо натоварване.

На 2 септември руснакът капитулирал.

И независимо че не бил много възрастен, той никога не успял да се възстанови от това поражение.

Много любопитно документално видео за историята на този драматичен сблъсък между Фишер и Спаски:

Страхотна история, но какъв е изводът?

В срещите между двамата гросмайстори – преди този исторически двубой в Рейкявик – Фишър не можел да се похвали с победи над руския шампион.

Причината се знаела добре от всички специалисти и любители – Спаски бил ненадминат в разгадаването на стратегията на противника.

Както и в използването на слабостите, които съпътстват всички предвиждани ходове, за да атакува противниците именно в най-уязвимите места на всяка конкретна позиция.

Способен да се адаптира към всеки противник, тънък познавач на всички по-сериозни шахматни стратегии, пословично търпелив, надарен с много стабилна психика,  Борис Спаски бавно и методично громял противниците, като изграждал безупречно построени атаки, които обаче разгромявали съперниците не след седем, а след седемдесет хода.

Досега неведнъж бил печелил победи срещу младока Фишър, като нито веднъж не загубил самообладание, понеже освен всичките си други таланти Борис Спаски бил отличен психолог.

Един от най-сериозните му конкуренти признал, че Спаски не мислел само как да намери най-добрия ход в дадена позиция, но и как да срази психически противника

Обаче Боби Фишър най-после разгадал тайната на успехите на Борис Спаски.

Руснакът разчитал на способностите си да предугажда всеки следващ ход на противника и да го сразява, след като е възприел неговата собствена стратегия.

За да спечели този решителен двубой, от Фишър се искало само да вземе инициативата и да изкара Спаски от равновесие.

Не може да има съмнение относно извода, че продължителното, тягостно очакване е опънало нервите на руснака.

Но най-силно въздействие върху психиката му оказали първоначалните пропуски на Фишър – очевидно допуснати съвсем съзнателно с единствената цел да извадят от равновесие Борис Спаски, – защото са били удивително примитивни и точно заради това тези ходове се оказали абсолютно неочаквани за руснака.

По всичко е изглеждало, че в началото на срещата Фишър не е имал прецизно обмислена стратегия.

Разбира се, не може да се отрече, че Фишър е направил всичко възможно, за да създаде точно това впечатление, въпреки че му се наложило да загуби първата игра (след толкова елементарен пропуск, че нито един анализатор не повярвал да е било неволна грешка или елементарно недоглеждане) и да се примири с още една загуба заради закъснението си за втората игра.

Ако помните началото на статията: Ако се доведе до крайност тази стратегия, тя може да бъде много застрашителна и печеливша-Фишър наистина стига до крайности, точно и затова печели!

Спаски бил известен с хладнокръвието си и трезвите си преценки, но сега за пръв път в живота си не успял да разгадае замислите на противника си.

Сломен от този провал, той все повече рухвал, докато накрая той много повече от съперника си приличал на психично нездрав индивид.

Връзката между шаха и живота!

В шахмата, в тази прекрасна игра, изобретена от мъдрите индуси, се съдържа есенцията на живота. Първо, за да победите, от вас се изисква безкрайно търпение и солидна доза далновидност.

Второ, понеже в тази игра имат огромно значение предварително проучените и старателно анализираните стратегии, с незначителни изменения могат да се разиграват безброй пъти почти еднакви партии.

Вашият съперник се старае, колкото е възможно по-бързо да разпознае вашата стратегия, да анализира и предвиди вашия стереотип и да използва тази информация, за да разбие вашата атака и да премине в контранастъпление, след като е разгадал бъдещите ви ходове.

Ако обаче съумеете да се покажете като ловък играч, чиито следващи ходове и прийоми е почти невъзможно да бъдат отгатнати, ще спечелите изключително важно предимство.

Защото както в шаха, така и в живота, ако останете загадъчен за вашите противници, те неминуемо ще изпаднат в смут, ще тръпнат в тревожно очакване, кършейки пръсти, хапейки устни.

А от това състояние до появата на първите фатални грешки има само една крачка.

„Животът в кралския дворец прилича на шахматна игра, изискваща от играчите постоянно да се нащрек – те са длъжни да мислят напрегнато, да местят трескаво фигурите, да разполагат с няколко плана за действие, да преследват упорито тактическите си цели, да парират ловко коварните контраудари на противниците. Понякога обаче е по-добре да се поемат дори най-дръзките рискове и да се изиграе някой напълно неочакван ход, който да слиса съперниците.“ ЖАН ДЬО ЛА БРЮЙЕР (1645-1696 г.)

Заключение

Нищо не е така ужасяващо както внезапното и непредсказуемото. Именно заради това ние се плашим толкова много от земетръсите и тайфуните – защото никой не може да отгатне къде ще нанесе следващия си удар сляпата стихия.

След като се случи веднъж такава трагедия, ние тръпнем в очакване на повторението, което обаче никога не е буквално копие на предишното поразяване и това още повече ни изпълва с ужас и езически трепете пред неподвластните на човека могъщи природни сили.

Подобен ефект има и неочакваното в поведението на хората, с които ни сблъсква съдбата, макар че тук степента на поразяване е многократно по-слаба.

Поведението на животните се подчинява на определени шаблони и точно поради това тяхно несъвършенство ние успяваме да ги заловим и убием.

Само човекът притежава способността да променя съзнателно поведението си, да импровизира, да преодолява силата на навика. Само че повечето от хората не осъзнават и не се възползват от тази удивителна способност.

Те предпочитат удобствата, които им осигурява привичното ежедневие…

Всички хора са подвластни на навика да търсят нещо познато в действията на другите. Ако сте предсказуем, те ще сметнат, че нищо не ги застрашава.

Затова трябва да обърнете правилата на играта, като съзнателно се постараете да изглеждате непредсказуеми.

Това ще изкара мнозина от равновесие и те постепенно ще се уморят да гадаят всеки ваш ход.

Ако се доведе до крайност тази стратегия, тя може да бъде много застрашителна и печеливша.

Сподели 😍

3
Остави коментар

avatar
2 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Иван ЙордановlifehackerbgПламен Радински Recent comment authors
нови стари харесвани
Иван Йорданов
Гост
Иван Йорданов

Спомням си анализите и коментарите на отложените партии на тази забележителна шахматна среща по българската телевизията! Шахматният коментатор винаги предсказваше , че победата е сигурна за съветския човек! Но на другият ден се оказваше, че Фишер го е смлял! Бях безкрайно щастлив за разлика от повечето от заобикалящите ме съученици и приятели! Не беше лесно да симпатизираш по това време на този американски гений, който и до ден днешен смятам за най-великия шахматист на света!

Пламен Радински
Гост
Пламен Радински

Наистина, че в действията на Боби Фишер може да се открият много полезни изводи за всеки от нас. И аз желая да ви предложа още една информация, свързана с този ненадминат гений на 20-я век.
http://dohodite.com/motivation/bobby-fisher-exercise

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg

Top