Минали са повече от 2200 години от както Архимед тичал гол по улицата, крещейки “Еврика!” Неговото откритие е дало страшно много на науката и света . Според легенда, докато си взимал вана, гръцкият математик разбрал как да докаже, че короната на краля не съдържа чисто злато.
Така във ваната се родил – Законът за плаваемостта.
Хиерон II поръчал златна корона за дарение на някакъв храм и Архимед трябвало да определи дали златарят не е подменил част от материала със сребро. Той трябва да изпълни задачата, без да повреди короната, поради което не може да я претопи в проста форма, за да изчисли нейната плътност.
Докато се къпе, Архимед забелязва, че нивото на водата във ваната се повишава, когато той влиза в нея, и разбира, че този ефект може да се използва за определяне на обема на короната. От гледна точка на този експеримент водата е с практически постоянен обем,] така че короната би изместила количество вода с нейния собствен обем. Разделяйки масата на короната на обема на изместената вода се получава нейната плътност. Тази плътност би била по-ниска от тази на златото, ако към него са добавени по-евтини и по-леки метали. Разбирайки това, Архимед побягва по улицата гол, толкова развълнуван от откритието си, че забравил да се облече, викайки „Еврика!“ (на древногръцки: ηὕρηκα, „открих го“).
Опитът е проведен успешно и доказва, че в короната наистина е добавено сребро. – Wikipedia
Факт е, че много от великите открития в науката са били направени в резултат на подобни интуитивни мисловни експерименти. Откритието на Архимед безспорно е огромен принос за физиката, но тази история съдържа и още едно ценно понятие, за което ще ти разкажем в тази статия.
Един креативен новаторски подход, който може да допринесе за стимулиране на творчеството и креативността.
Комбинаторната игра
Терминът “комбинаторна игра” първоначално е бил използван от Алберт Анщайн в отговор на писмо до френския математик Жак Aдамар.
Изглежда тази комбинативна подсъзнателна игра лежи в основата на продуктивната творческа мисъл. – Алберт Айнщайн
В опит да разбере умствения процес на математиците, Адемар запитал Айнщайн дали би могъл да опише своите мисловни методи.
Отговорът на писмото му е публикувано в книгата “Идеи и становища”.
В него Айнщайн пише, че неговият мисловен процес надхвърля това, което може да се обясни с думи, но, че “има определена връзка между елементи и съответни логически понятия”.
Какво искал да каже?
Действително той отдавал научния си успех на нещо, което описва като „подсъзнателна игра“, при която по невероятен начин се съчетават гледки, образи и други сетивни усещания, както и елементи на чувства, едновременно „зрителни“ и „мускулни“. Айнщайн бил известен с това, че свирел на цигулка в моменти на застой и споделял, че музиката влияела на начина, по който възприемал математиката и науката.
Сестра му казвала, че както свирел, изведнъж ставал и казвал ” Открих го!”
Нека го наречем комбинаторна игра, комбинаторна креативност или просто интуиция, но всички ние някога сме изпитвали такъв проблясък на мисли, когато решението, което търсим изведнъж се избистри в ума ни.
Ако вземането на вана при Архимед помогнало за откритието на принципа за плаваемост, а при Айнщайн свиренето на цигулка му помогнало да открие своята “Теория за относителността”, то тогава комбинаториката може да се окаже билет за следващото важно откритие!
Нека видим как тя може да освободи креативността…
Как работи мозъка?
Структурните звена на мозъка – невроните приемат и предават различни сигнали чрез изграждане на невронни пътища.
Професорът по психиатрия на Харвард, Джон Ратий описва в своята книга “A User’s Guide to the Brain“, че някои от тези пътища се проправят още при нашето раждане. Например тези, контролиращи дишането и пулса.
Според него, част от останалите могат да бъдат манипулирани чрез учене.
В случай, че твоята мисъл е “забила в коловоз”, мозъчните клетки могат да останат закотвени в невронен път (мрежа), изградена чрез нашето поведение. Начинът да стимулираме мозъка да се отлепи и да отприщи нов мозъчен поток е да активираме създаването на нов невронен път.
Човек, който насилствено променя поведението си, може да прекъсне застоя, като изисква от невроните да променят връзките си, за да приложат новото поведение.
Ако “магистралата е задръстена”, от теб зависи да кажеш на мозъка, че трябва да избере нов маршрут, за да стигне, където искаш да отидеш.
Комфорт на познатото
Нашият ум непрекъснато е в стремеж към ред и предсказуемост.
Когато срещне нещо ново – дорсолатералната част на префронталната кора, започва преглед на стари правила и да ги прилага при новосъздалата се ситуация. Мозъкът не търси нови начини.
А това може да попречи на креативността.
За да намираме нови решения, трябва да се научим да успокояваме тази част на мозъка си. Тук ще ни помогне именно комбинаторната игра.
Игра, която ще ни помогне да намерим т.нар. пресечна точка!
Твоят мозък и търсещият модел.
Според клиничният психолог Виктория Стивънс, комбинаторната игра може да бъде особено ценна за стимулиране на творческия процес в науката и изкуството по отношение на инкубацията на нови идеи.
Комбинаторната игра описва съзнателно или несъзнателно когнитивно манипулиране на две или повече идеи, чувства, сетивни преживявания, образи, звуци, думи или обекти.
⏰ Отворете и тези материали за по-късно:
? 4 начина комбинаторната игра да те изкара от застоя
#1. Кръстосано обучение на мозъка
Обучението на нашия мозък не се различава особено от тренировката за здраво тяло. Ако си наемем фитнес треньор, той най-вероятно ще ни обясни как е добре да разпределим тренировките си на отделни групи мускули в различни дни. Нещо подобно се използва и за тонизиране на мозъчната дейност на двете полукълба. При повечето хора, функциите на лявата половина на мозъка включват логически анализ, подреждане на информация (изготвяне на списъци, организиране на мисли), език и реч, четене и писане, броене и математика и разпознаване на символи.
Дясното полукълбо включва в пространствени задачи, като четене на карти, престой и ориентиране, както и в артистични и музикални способности, разпознаване на лица, дълбоко възприятие, сънуване, емоционално възприятие и чувство за хумор.
Всяка една дейност, свързана с вид кръстосано действие би могла да стимулира допълнителна част на мозъка, която да катализира творчеството.
Например олимпийския бегач, подготвяйки се за състезание, включва в основната си тренировка някои допълнителни спортове, като плуване, тежести и други. Всяка дейност тренира различна част и спомага за цялостната подготовка. Но как свиренето на цигулка е помогнало на Айнщайн в работата му по теорията за материята и енергията?
Нека внесем още малко светлина…
Изследване на Университета в Уисконсин доказва, че уроците по пиано на деца в предучилищна възраст значително подобряват пространственото и времево разсъждение. То е ключово умение в математиката и науката, в по голяма степен от компютърни уроци например.
Теорията казва, че практикуването на музикални уроци укрепва пътищата, които помагат на мозъка за мисленето и разсъждението в пространството и времето, което е особено важно за математиката.
#2. Вземи си душ
През 1990 година НАСА беше сериозно разтревожена поради грешкaта с изкривения обектив на космическия телескоп Хъбъл.
Докато се намирал в хотелската си стая в Германия, главният инженер на НАСА Джеймс Крокър установил, че европейските душове са регулируеми, за да отговарят на различни височини. Тази на пръв поглед съвсем обикновена ситуация му дала решението на проблема.
Той осъзнал, че използвайки същата концепция, може да се разработи автоматизиран уред, който да достигне до Hubble и да инсталира коригираща оптика.
Какво имаме тук:
Синхронизиране на креативността в следствие на активна почивка.
Вземането на душ, не изисква почти никаква умствена дейност.
Мисълта ни остава свободна да пътува.
Но дори, когато мозъкът се намира в “покой” – той не почива.
Смята се, че една част на мозъка става особено активна по време на покой.
Това е така наречената “мрежа по подразбиране“.
Според изследователите съществува положителна връзка на тази мрежа с креативността. Блуждаенето на ума може да позволи на съзнанието да проправи нов път в подсъзнанието, така че мозъкът да успее да свърже на пръв поглед различни области в нови идеи. Според друго научно изследване разсейването би могло да стимулира творчеството.
Латентното инхибиране представлява филтър, който пресява информационния “боклук” и не допуска претоварване на мозъка.
Ако този филтър не успее или не работи правилно, умът е затрупан с информация, идваща отвън през сетивата.
Хората с по- висок коефициент на интелигентност с ниско латентно инхибиране, изпитват много високо ниво креативност. Изследователите Йордан Питърсън и Шели Карсън, са направили изводи, че именни ниско латентно инхибиране може да е фактор за гениалността. В случая на Джеймс Крокър, ако той беше пренебрегнал регулируемия душ, като ненужна информация, той щеше да пропусне своето прозрение.
Творческия ум може да открие вдъхновението навсякъде. Достатъчно е само да се разсейва достатъчно дълго време.
#3. Преспи с идеята
Що се отнася до процеса на открития, учените предполагат, че идеите и откритията имат инкубационен период, през който процеси на подсъзнателно ниво допринасят за отприщване на творческата мисъл. Ърнест Хемингуей също поддържал тази теория за собствената си креативност:
Научих се да не мисля изобщо за това, което съм написал от момента, в който спра, докато започна отново на следващия ден. По този начин моето подсъзнание ще продължи да работи, докато аз се отдам на слушане на другите хора и на наблюдение на нещата.
През 2009 година е публикувано още едно проучване на Калифорнийския университет, което предполага, че сънят може да подпомогне комбинаторното творчество. По специално изследователите са открили, че хората които успяват да достигнат до REM фазата на съня, която се характеризира с най-ярки сънища, показват до 40% подобрение на творческите тестове, в сравнение с тези, които не достигат.
Още любопитни факти за сънуването ТУК
Предположенията са, че по време на REM, нашите мозъци са по-способни да интегрират неасоциативна информация, която е от съществено значение за творчеството. Това може да обясни защо и сънищата понякога са толкова странни. Така, че ако се чувстваш закотвен в проблем, опитай се да поспиш, за да оставиш подсъзнанието да работи по решението на твоя проблем.
Макар и вероятно да не направим откритие подобно на Архимед и Айнщайн, успокояващо е, че тяхната мисъл също е влизала в затруднения.
Но все пак вече имаме решенията, които ни дава комбинаторната игра.
Ако искаме да отприщим цялата мощ на собствената си гениалност, трябва да открием онзи най-важен катализатор, онази техника или похват, които ще фокусират в едно тялото, сетивните ни възприятия, чувствата и ума ни.
Накрая ще обединим подхода в следните изводи:
- Стимулирай невронните си пътеки като правиш неща, различни от рутинните.
- Оставяй ума си да блуждае, докато си вземаш душ например
- Отиди да поспиш! Остави своето подсъзнание да работи по твоя проблем
- Използвай работата на друг човек, като трамплин за вдъхновение
❤️ Сподели в коментарите и твоята “Еврика!”
[P.S.] Ако ти е харесал този материал, моля остави своя отзив в коментарите под него или го сподели в любимите си социални мрежи. Благодарим ти за подкрепата!
