Как да бъдете безскрупулен или пък мил, точно когато и както се налага!
„Всеки, които възнамерява да гони щастието в тази столица на античния свят (Рим), трябва да бъде истински хамелеон – да долавя най-тънките промени в оцветяването около себе си и да приема всякаква форма или маска, за да се слее напълно със средата. Трябва да бъде гъвкав, ловък в нагажданото и умел в подмазването, безскрупулен, приближен, в повечето случаи перфиден и лукав, на понякога и болезнено искрен, прикриващ повечето от това, което знае, търпелив, прекрасно владеещ лицето си, способен да остава леденостуден, когато другите изгарят от страст. Ако не е дълбоко религиозен (което е доста вероятно за хората от гореописаната категория), трябва поне да си придава вид на покайващ се католик. Ако обаче не одобрява правотата на тези мои наставления, то за негово добро ще е най-разумно да напусне Рим, колкото е възможно по-бързо и кракът му вече никога да стъпва там. Не зная дали ще прозвучи като хвалба или като опит за извинение, но аз притежавах всички тези качества, с изключение може би само на едно — не бях достатъчно покорен и не се примирявах с всичко около мен.” – Джакомо Казанова
Гай Юлий Цезар за пръв път привлякъл вниманието на римския елит през 65 г. преди Христа, когато бил избран за “едил” – висш служител, отговорен за провеждането на игрите и за разпределението на зърнените доставки.
Бъдещият диктатор благоразумно решил да ознаменува колкото е възможно, по-разточително появата си на политическата сцена и организирал поредица от добре подготвени пищни спектакли – гладиаторски битки, схватки с диви зверове, театрални представления. Цезар платил със свои средства и оттогава за всички римски граждани името му неизменно е оставало свързано с тези шумни събития, обожавани от населението на Вечния град.
Той умело се възползвал от все по-нарастващата си популярност, за да си осигури подкрепата както на патрициите, така и на плебеите, за да бъде избран за консул.
Тези събития не били само средство за отвличане на вниманието на тълпите – те помогнали извънредно много за популярността на Цезар.
Очевидно той бил необикновено талантлив, когато се касаело да се изгражда образ на виден политически водач.
Цезар винаги се появявал на форума, в Сената или на стадиона облечен във великолепна пурпурна тога. Непрекъснато внимавал около него никой да не е застанал на по-високо стъпало.
Изключително много се грижел за външността си.
Освен това бил много добър оратор.
Умеел да се изказва лаконично, като интуитивно усещал в кой момент е най-добре да спре да говори. Никога не се колебаел да се появи изненадващо сред римските граждани.
Въпреки че бил извънредно популярен сред римското простолюдие Цезар бил ненавиждан от своите съперници, които не можели да се примирят с небивалия му възход.
На 15 март 44 г. преди Христа група заговорници начело с Брут и Касий се нахвърлили срещу него с кинжали в ръце.
Макар и умиращ, той осъзнал какво се е случило.
Притеглил единия край на тогата върху лицето си, след което опънал другия край върху краката си, за да издъхне достойно, покрит с дрехата си.
Според римския историк Светоний последните му думи на гръцки били към осиновения от него Брут, който нанесъл втория удар: „И ти ли, сине мой?“
Цезар остава и до днес образец за всички политически лидери.
Също като него и вие можете да се научите да подсилвате впечатлението от вашите инициативи с помощта на добре подбрани драматични ефекти, стига да умеете да поднасяте изненади, да поддържате напрежението сред аудиторията, да боравите със символични образи и ораторски асоциации и най-вече да ви стиска да го правите. Но в същото време трябва неотстъпно да следите реакциите на публиката, за да можете да предугаждате промените в нейните предпочитания, за да оставате непрекъснато в центъра на общественото внимание.
Каква трябва бъде Вашата стратегия по пътя към властта?
Образът, с който сте надарен от природата, невинаги е този, който най-много ви допада.
Много фактори оказват влияние върху него – наследството от вашите родители, влиянието на вашите приятели, общуването със заобикалящите ви личности.
Една наистина силна личност ще успее да контролира този процес, като ограничи влиянието на другите хора върху оформянето на личностните си характеристики.
Но не забравяйте, че тази задача винаги е била една от най-трудните, едно от най-сериозните предизвикателства пред всяка личност, независимо от особеностите на епохата и от всички други обстоятелства.
Няма нищо по-мъчно и по-полезно от това да можеш да се променяш по своя воля.
Но същевременно е извънредно заинтригуващо да можеш да се моделираш все едно скулпторът извайва желания образ от безформената глина.
Това занимание наистина може да ви превърне в творец – чиято творба сте самите вие… Всъщност идеята сам да създадете своя нов образ е заимствана от света на изкуството. B течение на хилядолетия само монарсите и най-висшите придворни са се ползвали от привилегията сами да изграждат собствените си публични образи и сами да определят своята идентичност.
Отвоювайте си правото самостоятелно да изградите своите образи
Първата стъпка в този труден, но ползотворен процес е да осъзнаете възможностите си – да бъдете напълно наясно със самия себе си, да анализирате образа си, който желаете да сътворите – така както всеки актьор е длъжен да се заеме с разучаването на новата си роля преди всяка, предстояща постановка.
Както е казал Дидро, слабият актьор винаги се старае наистина да се вживее в ролята, вместо само да създава подобно впечатление.
Хората, които винаги се вслушват в гласа на сърцето си, далеч невинаги се оказват най-добрите на сцената на живота. Тяхната искреност не се взима на сериозно от критично настроената публика.
Тези, които най-настървено се стремят да спечелят симпатиите на обществото, рядко биват харесвани, особено ако преиграват.
Ако публиката усети, че се е превърнала в обект на някаква ловка манипулация, веднага ще освирка некадърните актьори.
Добрите актьори умеят майсторски да се самоконтролират
Те знаят как да изиграят ролята си така, че да изглеждат напълно искрени.
Могат да събудят в нас съчувствие, могат дори да ни разплачат, но не са длъжни наистина да изпитват подобни чувства. Но за сметка на това са ненадминати майстори в изобразяването на чувства, разбираеми и близки на публиката.
В реалния свят всеки опит за представяне на актьорите на политическата сцена с истинските им лица често има фатални последици.
Всъщност нито един лидер не може да си позволи да се покаже пред своите последователи с реалния си облик.
Затова всички изтъкнати личности в политиката и в изкуството винаги са отделяли голямо внимание на усъвършенстването на способностите си за самоконтрол, на дарбите си да извайват такива образи, които най-добре да отговарят на преследваните от тях цели при конкретните обстоятелства.
Втората стъпка в процеса на изграждането на собствения образ е един вариант от стратегията на Жорж Санд – създаването на впечатляващ, добре запомнящ се характер, който няма да оставя обществото равнодушно, който ще ви позволява да изпъквате сред останалите актьори на сцената на живота.
Точно такава роля си е бил избрал и Ейбрахъм Линкълн
По произход най-обикновен провинциалист, той ясно е съзнавал, че като такъв не е имал много шансове да бъде избран за президент.
Въпреки че много от личните му качества са благоприятствали шансовете му да го одобрят като претендент за най-високия пост в страната,
…Линкълн е обръщал сериозно внимание на всеки детайл.
Грижел се е усърдно за външността си, за шапките и дрехите, дори и за брадата си. (Нито един президент преди него не е носел брада.) Освен това бил първият президент, който използвал фотографията като нов метод за популяризиране на образа си, за създаване на легендата за простоватия президент от народа.
Замисълът не е лош, обаче изисква нещо повече от безукорно скромен образ или от добро представяне в даден момент.
Пиесите в живота се играят ежедневно и затова е от критично значение подборът на ритъма и синхронизирането между изявите на личността и външните събития, които в повечето случаи са напълно неподвластни на тази личност.
Най-важните умения за всеки актьор е да поддържа напрежението в залата.
Например фокусникът Хари Худини е бил способен да се измъкне за секунди от някакъв капан, обаче нарочно удължавал представлението, за да достави повече емоции на своята въодушевена публика.
Ключът към поддържането на популярността е да се оставят събитията да се развиват привидно най-естествено, без никакво изкуствено пришпорване, а чак когато наближи решаващият миг, да се ускори темпото.
Прочути лидери като Наполеон или Мао Дзе-дун са се възползвали ловко от способностите си да се появяват на сцената точно в най-подходящия миг, за да изненадат и очароват публиката.
Тактиката на Бертолд Брехт
Добре изиграната пиеса не само че може да прикрива значителен брой недостатъци или грехове, но може също така да обърка и смути противника.
През Втората световна война германският писател Бертолд Брехт работел като сценарист в Холивуд.
След войната го привикали пред Комисията за разследване на антиамериканска дейност поради подозренията, че сътрудничи или поне симпатизира на комунистите.
Другите писатели, извикани да свидетелстват преди него, се държали прекалено невъздържано и дори си позволявали да обиждат членовете на комисията.
Но Брехт се оказал по-далновиден от тях – той възприел съвсем друга тактика, държал се съвсем прилично.
Отговарял на въпросите точно и сдържано, дори успял донякъде да спечели симпатиите на всички присъстващи в залата. Всеки негов жест бил грижливо репетиран и обмислен, дори и размахването на пурите, защото предварително узнал, че председателят на комисията е страстен пушач.
Вместо да произнася като останалите обвиняеми дълги прочувствени тиради, той се ограничавал с благоразумни изяви и след като успял да докаже невинността си, бил освободен от преследване според закона за антиамериканска дейност.
И не забравяйте за миг, че всяко преиграване може да има неблагоприятни, дори фатални последици и има опасност да се провалят упоритите ви усилия да изпъкнете на преден план.
Финални думи
Научете се да се справяте с най-различни роли, за да можете по-гъвкаво да реагирате на потребностите на момента винаги трябва да приспособявате своята маска според ситуацията. Канцлерът Ото фон Бисмарк е владеел до съвършенство това изкуство – с либералите е бил либерал, с консерваторите-консерватор.
Но никога никой не е успял да му се противопоставя и затова Бисмарк винаги е постигал целите си.
Предполагам, че всеки от нас си слага различни маски според ситуацията с едничката идея да постигне някаква цел. Ще бъде интересно да разберем как го правите и вие, какви подходи прилагате? Споделете в полето за коментарите….
P.S. И моля Ви, изхвърлете от репертоара си “аз винаги съм себе си” !
