Физическата релаксация играе ключова роля в процеса на де-хипнотизация. Внушенията, добри или лоши, които поддържаме у себе си, са формирани без усилия, без чувство за напрежение и без налагане на „воля”.
По същия начин са оформени и навиците ни – добри или лоши.
Следователно при формирането на нови внушения или навици трябва да приложим пак същия процес с отсъствие на напрежение.
Разполагаме с обилни доказателства, че опитите за насилствена или волева промяна на светогледа или желанието да се избавим от лош навик имат по-скоро обратен на търсения от нас ефект. Емил Куе – френският фармацевт, който през 20-те години на миналия век удиви света с резултати, получени чрез „силата на внушението“, е убеден, че усилията са една от главните причини, поради които повечето хора НЕ могат да използват вътрешната си сила.
„За да бъдат ефективни вашите внушения (идеални цели) не влагайте усилия в тях” твърди той. Друга известна максима на Куе е „Законът на обратното усилие”: „Когато волята и въображението са в конфликт, въображението неизменно печели битката.” – запомнете това!
Покойният вече д-р Найт Дънлап посвещава живота си на изследвания върху навиците и процесите на заучаване и провежда в тази насока навярно повече експерименти, отколкото който и да е друг психолог.
Неговите методи бележат успех за преодоляването на привички като гризането на ноктите, смукането на палеца, тикове на лицето и други, по-упорити навици, при които останалите средства се оказват безплодни.
Системата му е изградена върху установения от него факт, че усилието е голяма пречка както за разчупването на лоши навици, така и при създаването на нови.
Усилията, които полагаме, за да потиснем някой свой навик, всъщност го затвърждават.
Неговите опити доказват, че най-добрият начин да се отърсим от някой навик е да изградим ясна мисловна представа за желания краен резултат, без да се стремим на всяка цена да го реализираме.
Дънлап установява, че и „позитивната практика” (потискането на навика), и „негативната практика” (съзнателното и доброволно упражняване на навика) са с благотворен ефект, ако непрестанно мислим за желания краен резултат.
„Ако трябва да усвоим определен тип реакция или да превърнем в навик модел на реакция казва той, от съществено значение е да имаме изградена идея за реакцията, към която се стремим, или идея за промяната в окръжаващата ни среда, до която ще доведат нашите реакции…”
Накратко, съществен за заучаването фактор е мисълта за целта, към която се стремим -или като конкретен поведенчески модел, или като резултат от желаното от нас поведение, съчетано със стремежа за постигането на целта.” (Knight Dunlap, Personal Adjustment, McGraw-Hill Book Company, New York.)
В много случаи освобождаването от напрежението или от прекалените съзнателни усилия сами по себе си са достатъчни, за да изкореним негативния модел на поведение, лошите навици и стопиращите ни внушения.
Д-р Джеймс С. Грийн, основател на Националния център за смущения в говора в Ню Йорк е избрал за свое мото:
„Съумеят ли да се отпуснат, те могат да говорят”.
Д-р Матю Н. Чапъл подчертава, че често усилието или „силата на волята” използвана като средство срещу тревогата, е точно онова, което поддържа и задълбочава тревогата. (Matthew N. Chappel, How to Control Worry, New York, Permabooks.) Практикувана ежедневно, физическата релаксация води до „психична релаксация” и едно „спокойно отношение”, което ни дава възможност за по-добър съзнателен контрол на автоматичните механизми у нас.
Сама по себе си физическата релаксация оказва и мощно въздействие за „де-хипнотизирането” ни от негативни отношения и модели на реакция и поведение.
Как да използваме мисловни картини за релаксация
Практическо упражнение:
Изпълнява се ежедневно, поне в продължение на 30 минути
Настанете се удобно в кресло или легнете по гръб. Доколкото е възможно, отпуснете съзнателно различните групи мускули, без да полагате прекалени усилия.
Само насочете вниманието си към отделни части от тялото си и малко се отпуснете. Ще установите, че винаги сте в състояние волево да се отпуснете до определена степен. Можете да спрете да се мръщите и да изгладите челото си. Можете да освободите донякъде челюстите си от напрежение.
Можете да почувствате дланите, ръцете, раменете и краката си малко по-отпуснати. Отделете за това около пет минути и после престанете да обръщате внимание на мускулите си.
Съзнателният контрол, който се опитвате да наложите, приключва до тук.
Оттук нататък все повече и повече ще се отпускате чрез онзи съзидателен механизъм, който автоматично ще създава у вас състояние на релаксация.
Накратко, ще използвате запазените във вашето въображение „картини на целите“‘ и ще позволите на автоматичния механизъм да ги реализира вместо вас.
Мисловна картина №1
Вижте се с мислите си върху леглото. Представете си как биха изглеждали краката ви, ако бяха от бетон. Представете си, че лежите с два много тежки крака от бетон.
Представете си как увлечени от своята тежест тези два много тежки крака от бетон потъват в дюшека. Сега си представете, че и ръцете и дланите ви са от бетон.
Те също са много тежки, потъват в леглото и упражняват огромен натиск върху него. Представете си, че в стаята влиза ваш приятел и се опитва да повдигне вашите тежки крака. Обхваща ходилата ви и иска да ги вдигне. Но те са прекалено тежки. Той не може да ги вдигне. Повторете същото с ръцете, врата и т.н.
Мисловна картина №2
Вашето тяло е голяма марионетка. Ръцете ви са вързани с конци за китките. Предмишницата ви е привързана с конци за мишницата. Мишницата ви е прихваната много свободно към рамото.
Ходилата, прасците, бедрата са свързани помежду си с един-единствен конец. Вратът ви представлява една много отпусната нишка.
Конците, които контролират челюстта ви и придържат устните ви са разхлабени и до такава степен разтеглени, че долната ви челюст е паднала върху гърдите.
Всички конци, които свързват различните части от вашето тяло са хлабави и отпуснати и тялото ви е лениво изтегнато върху леглото.
Мисловна картина №3
Тялото ви е направено от надути балони. При ходилата ви се отварят две клапи и въздухът започва да напуска краката ви.
Краката ви започват да спадат и това продължава, докато върху леглото от тях останат единствено два празни гумени балона.
После и върху гърдите ви се отваря клапа и въздухът започва да излиза, докато трупът ви се отпуска върху леглото. Продължете с ръцете, главата и врата.
Мисловна картина №4
За много хора тя ще бъде най-релаксиращата. Просто извикайте в паметта си някоя отморяваща и приятна сцена от миналото. В живота на всеки е имало моменти, в които се е чувствал отпуснат, свободен и в мир със света.
Извадете своята картина от миналото и извикайте в паметта си отделни нейни детайли. Може би това е сцена край планинско езеро, където сте ловили риба.
Ако е така, обърнете особено внимание на дребните случайни неща в обстановката около вас. Припомнете си малките вълнички върху водата. Какви звуци, достигали до ушите ви? Чувахте ли тихото шумолене на листата?
Или може би си спомняте онзи случай преди много време, когато седяхте съвършено отпуснати и малко унесени пред камината? Пукаха ли дънерите в огъня, хвърчаха ли от тях искри? Какво друго виждахте и чувахте?
А може би сте избрали да си спомните как сте лежали отпуснати на слънчевия плаж? Какво беше усещането за пясъка по тялото ви? Чувствахте ли почти физическото докосване на топлото, отпускащо слънце върху кожата си?
Духаше ли бриз? Имаше ли чайки на плажа?
Колкото повече подобни случайни детайли си спомните и подробно обрисувате в съзнанието си, толкова по-голям ще е успехът ви.
Финални мисли
Просто релаксирайте, правете го по-често!
Ежедневната практика ще направи тези въображаеми картини или спомени все по-ясни. И ефектът от заучаването ще бъде комулативен.
Упражненията ще заздравят връзката между мисловната представа и физическото усещане. Все повече ще усъвършенствате способността си да се отпускате и това, само по себе си, ще бъде „запомнено” в бъдещите сеанси от упражнения, които ще правите за вашата супер дехипнотизация от лошите ви навици и всичко, което ви кара да стоите на едно място!
