Как да познаем кога хората ни лъжат и кога казват истината

Според вас как се държат хората, които ви лъжат?

Хвърлете един бърз поглед на списъка отдолу с възможни действия и помислете след всяко твърдение дали и вие си мислите така:

• Когато хората лъжат, обикновено избягват да гледат другите в очите
• Въртят се неспокойно в стола или ако са прави, стъпват от крак на крак
• Избива им пот по ръцете и лицето
• Покриват устата си с ръка
• Говорят твърде дълго и несвързано
• Отговорите им изглеждат нагласени и нелогични
• Кимат по-често с глава
• Жестикулират повече
• Носовете им порастват…

Твърде често хората си спестяват истината.

В проучване, прове­дено в партньорството с вестник „Дейли Телеграф“, една пета от запи­таните твърдят, че са излъгали в последните 24 часа. При друго проучване впечатляващото число 90% от хората споделят, че са лъгали по време на среща, а около 40% от населе­нието на земята изпитва удоволствие да лъже приятелите си.

Измамата е основен проблем, срещан и на работното място, като според резултатите от проучванията 80% от хората са излъгали по време на събеседване за работа, а почти 50% от служителите са излъгали за нещо важно работодателя си.

С оглед преобладаването на лъжите не е чудно, че са разра­ботени всевъзможни техники за засичането на такива измами. В древни времена например подлагали хората на проверка с наго­рещен до червено ръжен.

В ситуация, която с основание може да се сравни с Ада на земята, поставяли ръжен в буен огън, после го отмествали и обвиненият в лъжа бил каран да го близне с език три пъти. Идеята била, че невинният трябва да има достатъчно количество слюнка в устата си, за да не се изгори, докато винов­ните, както се предполагало, били с пресъхнала уста и затова ези­кът им щял да залепне за ръжена.

Откачено, нали?

Според историята подобен, но не чак толкова варварски метод бил използван от Испанската инквизиция. Тогава обвиненият в лъжа бил принуждаван да се храни с ечемичен хляб и сирене, докато около него се молели на архангел Гавраил, ако този човек е виновен, да не му позволява да преглътне храната.

Доколкото е известно, никой от тези методи не е бил обект на научно изследване, може би защото би било доста трудно да се получи информирано съгласие от евен­туалните участници и от архангел Гавраил. Но в случай, че такива изследвания бъдат проведени, всеки положителен резултат би доказал една от най-подкрепяните теории за лъжата:

Хипотеза­та за притеснението.

Идеята е, че когато лъжат, хората стават особено нервни и проявяват най-различни признаци на тревожност, включител­но сухота в устата, което би залепило езиците им за нажежения ръжен и би затруднило гълтането на ечемичения хляб.

Макар тези доводи да изглеждат логични, намирането на убедително доказателство в тяхна подкрепа се оказало не чак толкова лес­но.

Провеждани са изследвания, които стигат до заключение, че хората, които лъжат, не са подложени на по-силен стрес от тези, които казват истината.

При изследване, проведено от Ричард Грамзов и колеги от университета в Саутхамптън, към учениците били прикачени към устройства, който измервали сърдечната им честота, а после им задавали въпроси във връзка с представянето им на последния изпит. 

Питали ги за оценките, които са получавали през годините, а освен това тряб­вало да направят сравнение между своите знания и способно­сти и тези на съучениците им.

Това, което учениците не знаели, било, че след интервютата провеждащите експеримента щели да се сдобият с реалните резултати от техните изпити, така че щели да разберат кой е споделил истинските си оценки и кой е излъ­гал.

Интересно е да се отбележи, че почти половината от учащите били преувеличили успеха си. Още по-интересно е, че честотата на сърдечната дейност на тези, които „надули“ оценките си, не била по-увеличена в сравнение с тази на учениците, които били честни. Дори напротив – те били малко по-спокойни.

Резултатите от изследванията, използващи високотехноло­гични устройства, които измерват тревожността, са в най-до­брия случай двусмислени.

При все това убеждението, че човек става напрегнат, когато премълчава, има широка обществена подкрепа. Може би водени от безбройните филми и телевизи­онни програми, показващи лъжци със запотени длани и подска­чащи в луд ритъм сърца, хората вярват, че най-издайническите знаци на лъжа са признаците на безпокойство.

Научни екипи часове наред са сравнявали старателно кадри с хора, за които било известно, че лъжат, и такива, за които се зна­ело, че казват истината, като обучени наблюдатели, системати­зирали грижливо всяка тяхна усмивка, примигване и жест.

Вся­ка минута видеозапис отнемала близо час анализ, но събраните резултати дали възможност на учените да сравнят поведението, свързано с изричането на лъжа или истина, и по този начин от­крили и най-малките разлики.

Откритията са наистина изуми­телни. Честна дума!

Погледнете списъка в началото на статията… С колко от тези твърдения се съгласихте?

Всеки тип поведение, изброен в този списък, се наблюдава, когато хората се изнервят: избягват контакта с очи, въртят се на стола, потят се и започват да плетат език.

Според учените, които описвали поведението на лъжещите и на казващите истината, нито един признак от въпросните в началото на статията не е тясно свързан с изричането на лъжа. В действителност лъжците са също толкова склонни да гледат хо­рата в очите, колкото и казващите истината; те не жестикулират нервно с ръце, нито седят неспокойно на мястото си.

Тъй като много хора се заблуждават, вярвайки в тези митове, те са безпомощни да преценят дали някой лъже.

Пока­жете им видеозаписи с хора, които лъжат, и хора, които казват истината, и ги помолете да разобличат лъжците, и в повечето случаи те ще налучкват.

Покажете на възрастни кадри, в които деца описват една истинска случка и една измислица, и възраст­ните не могат да познаят коя от тях се е случила наистина и коя не.

Помолете някого да убеди дългогодишния си партньор, че не намира за привлекателна снимката на красавец или красавица и той ще се справи учудващо успешно.

 Дори цели групи адвокати, психолози, детективи и социални работници не успели без колебание да разобличат лъжата.

Но какво наистина издава лъжеца?

Макар лъжата да не дър­жи винаги в напрежение хората, тя обикновено натоварва умовете им. Да лъжеш означава постоянно да си нащрек и да мислиш за това, което другите вече знаят, или за това, което могат да разбе­рат, за това кое е правдоподобно и кое повтаря вече казаното от теб. Заради това лъжците обикновено премислят дълго и трес­каво, преди да направят нещо, сякаш разсъждават сериозно по проблем или предмет на спор. Те обикновено не движат ръцете и краката си, свеждат до минимум жестикулацията си, повтарят отделни фрази, отговарят кратко и избягват подробностите, ба­вят се, преди да отговорят, правят паузи и се колебаят повече.

Те умишлено говорят безлично, за да пока­жат, че се дистанцират от лъжата. В резултат от това лъжците употребяват по-рядко думите: „Аз”, „мен“, „мой“ и са склонни да употребяват „негов“ и „неин“, вместо имената на хората. На по­следно място, най-лесно се издават, когато избягват да отговарят изчерпателно на въпроси, често сменяйки темата или задавайки самите те въпроси.

За да разпознаете измамата, забравете за знаците на напре­жение, нервност и притеснение. Вместо тях търсете това – често изглежда, че лъжецът много мисли, без да има основание за това, общува с хората, служейки си с безлични изрази, и лъже толко­ва дръзко, че дори политик или търговец на коли на старо би се изчервил.

Езикът на тялото и лъжата

За да можете да разпознавате измамата, откажете се от пове­денческите митове, свързани с хипотезата за притеснението, и внимавайте за знаци, които показват трескаво мислене. Не се доверявайте на представата, че на лъжците им се потят дланите, че те нервничат и избягват да гледат хората в очите.

Вместо това внимавайте за хора, които внезапно стават по-неподвиж­ни и рядко дават външен израз на емоциите си (пестеливи в жестикулирането).

Също така научете се да слушате.

Бъдете нащрек в случай, когато внезапно намаляват подробностите, увеличават се паузите и колебанието на човека, който говори.

Бъдете внимателни и за необичайното избягване на изрази­те: „Аз“, „мен“, „мой” и съответно увеличаване на употребата на „нея“, „него“.

Когато някой внезапно стане много уклончив, притиснете го да ви даде конкретен отговор. За да разпознавате евентуални измами, да установим какво учените имат предвид под „критерий за честност“.

Преди да зададем въпроси, които има голяма вероятност да предизви­кат лъжлив отговор, започнете с въпроси, които увеличават възможността човек да бъде честен в отговора си. По време на тези отговори наблюдавайки поведението на събеседника си, опознайте езика на тялото му и думите, които използва, когато казва истината.

После, по време на отговорите му на въпросите-уловки, следете за промени в поведението, които вече споменахме по-горе.

Не забравяйте, че дори да забележите тези при­знаци на лъжа, те не са гаранция, че човекът лъже. Как­то гласи фразата, сигурни в живота са само данъците и смъртта, но не можем да сме сигурни, че има лъжа при наличието на такива признаци. Те обаче са индикация, че нещо не е наред и са достатъчна причина да задълбаем по­вече.

Пратете ми имейл

Експертът по общуване Джеф Ханкок и неговите колеги от Корнелския университет помолили студенти да си водят бележки в продължение на една седмица за свои по-важни разговори лице в лице, разговори по телефона, текстови съ­общения и имейли, а после да подредят в списък тези, които съдържат лъжи.

 Резултатите показали, че хората лъжат в 14% от имейлите, 21% от текстовите съобщения, 27% от разгово­рите лице в лице и 37% от общия брой телефонни обажда­ния.

Според Ханкок хората не са склонни да лъжат в имейли, тъй като те се запазват и техните думи могат да им създадат проблеми някой ден като бъдат използвани срещу тях. Следователно, ако искате да намалите риска да ви измамят, поискайте да ви пратят имейл.

1. Всичко, което трябва да знаем за Лъженето
2. Джо Наваро, 25 години агент от ФБР с любопитни факти за лъжата
3. Топ 10 Тайни на добрите лъжци [HIT]
4. Основни методи за саботаж и манипулация

Източници:

• Chichester: John Wiley and Sons; изследване, проведено от застрахо­вателна комисия „Ройъленд Сън Алайънс“ (2007).
• R. Н. Gramzow, G. Willard and W. B. Mendes (2008). ,Big Tales and Cool Heads: Academic Exaggeration Is Related to Cardiac Vagal Reactivity’.
• L. A. Stromwall, P. A. Granhag and S. Landstrom (2007). Children’s Prepared and Unprepared Lies: Can Adults See Through Their Strategies?
• В. М. DePaulo and W. L. Morris (2004). Discerning Lies from Truths: Behavioural Cues to Deception and the Indirect Pathway of Intuition in P. A. Granhag
• P. Ekman and M. O’Sullivan (1991). ,Who Can Catch a Liar?’. American Psychologist