От Joe Navarro, M.A. – 25 години в системата на ФБР, където работи в аналитичната програма за поведението на хората към националната сигурност на Америка. Има 37 годишен стаж като преподавател в използването и изучаването на невербалните комуникации, както и тяхното практическо приложение в съдебната система. Лектор е в престижни университети като Wayne State University School of Medicine, Harvard Business School и Baylor College of Medicine – Menninger Department of Psychiatry and Behavioral Sciences в Хюстън, Тексас. Г-н Наваро обединява в себе си академично минало, научни изследвания и практически опит в изкуството на наблюдението и тълкуването на човешкото поведение. Автор е и на книгата преведена на 23 езика и световен бестселър: “What Every Body is Saying”
Джо Наваро разказва, че когато филмът “Мълчанието на агнетата” излиза на екран, а малко по-късно и в още няколко предавания за “криминално профилиране“, изведнъж всичките негови студенти искат да станат криминални профайлъри.
И това въпреки факта, че повечето добри разследващи провеждат криминалните си анализи, без да е необходимо да са специализирани профайлъри на пълен работен ден.
По-късно, както разказва Наваро, когато излиза хитовия сериал “От местопрестъплението“, криминалното профилиране на престъпници вече не беше интересно. Учениците на Джо вече искат да бъдат следователи, директно присъстващи на мястото, където се е разиграла престъпна сцена.
Те не осъзнават, че в повечето полицейски участъци, както казва Джо:
Ти всъщност няма да искаш да присъстваш на местопрестъплението – повярвай ми. Там е страшно, мръсно и вонящо!
И в този случай Джо е заринат с желания на негови студенти да се превърнат в криминалисти от местопрестъплението!
Поглеждайки и двата случая на това медийно влияние, чрез въпросните филмови продукции, изобщо не е изненада, че и шоуто “Излъжи ме” печели огромна популярност.
И Наваро отново е заринат, този път с въпроси свързани със сериала, както и къде могат студентите му да си намерят работа, като тази от филма.
Работа, в която по такъв изкусен и хитър начин се установява дали някой лъже или не!
Телевизията не е реалност, а истината често пъти е много по-различна от тази в стотиците порции часове измислени истории , с които сме хранени толкова много време.
В следващите редове са събрани най-често задаваните, изключително любопитни въпроси към “Излъжи ме”, сериал тясно свързан с вербалната и невербална комуникация, въпроси, на които ще ни отговори ветерана от ФБР, криминалист и психолог Джо Наваро:
“Излъжи ме”- Въпроси и Отговори:
Въпрос: Вярно ли е, че лесно може да се открие лъжата, както демонстрират в шоуто?
Отговор: Не! Нееее! Не е толкова лесно, в никакъв случай. Всъщност разкриването на лъжа е доста трудно. Пол Екман, автор на изследвания за лъжите и измамите от 1980г демонстрира отново и отново, заедно с други проучвания:
“Шансът да хванем измамата не е по-добър от 50 на 50 .”
Можете да опитате да установите лъжа по същия начин, като се опитате да хвърлите монета и да познаете ези или тура ще се падне”
Въпрос: Какво ще кажете за т.нар. “Магьосници”, надарените хора, които имат по-голям шанс за откриване на измамата?
Отговор: Сещате се, ако сте гледали, че някои членове на екипа на д-р Лайтман от сериала са уж надарени от съдбата с таланта да усещат някак си измамниците.
Е, изследванията показват, че много, ама много малко от нас, някъде под 1% от населението на земята/в един от опитите са били 30 човека от цели 14000/ имат такива способности да открият на момента, че ги мамите.
Макар да е интересно, че такива хора съществуват там някъде навън, та дори и малко, в практиката при престъпленията това не е нищо повече от любопитен факт.
И въпреки, че наличието на такъв тип хора е установено, както и са изследвани в лаборатория личности с вроден талант за разпознаване на лъжите, работата в полицията не е толкова спретната и чиста!
Над 95% от всички полицейски интервюта и разпити се извършени на улицата: в колата, пред вратите на хората, в присъствието на други лица, в шумна външна опасна среда, при ограничено или лошо осветление.
Това е много по различно, отколкото в тиха лаборатория, без разсейване с камери отвсякъде, където може да се концентрирате изцяло и ако сте от тези “Магьосници” да откриете дали някой лъже или не.
Въпрос: А нещо за културата и произхода?
Отговор: Добър въпрос що се отнася до шоуто “Излъжи ме”, където не изглежда да се взема предвид произхода на хората и неговото значение в изкуството на измамата.
Например, афро- американците и много хора от латинска Америка са научени да гледат надолу или встрани, когато се сблъскат с авторитетни фигури/родители, възрастни хора, полиция/ в знак на уважение, разкаяние или лъжа.
Доста често хората се питат за това дали гледането надолу или встрани е знак за измама при един разговор? Не е показателно за лъжата, въпреки че доста хора смятат обратното.
Всъщност в моя дългогодишен опит във ФБР, както и от направени изследвания, патологичните лъжци в действителност ще ви гледат много повече в очите, а НЕ по-малко.
Говорил съм с изследователи в областта на невербалното, които не са запознати с културните влияния при откриването на лъжата, тъй като техните изследвания се провеждат в затворени лаборатории. Ето ви един пример: набръчкването или извиването на носа често се свързва със знак на отвращение.
И все пак, както обясних на един изследовател на тези поведения, вие трябва да бъдете внимателни, защото в Карибския басейн, най-вече в Куба, Пуерто Рико, Доминиканската република, дори и в Маями, набръчкването на носа/или присвиването му/ се използва да се каже: “Как мога да ви помогна” или “Какво искаш” и няма нищо общо с отвращението.
Въпрос: Какво ще кажете за презрението? Изглежда е добър индикатор за измама, нали?
Отговор: Грешка! Няма един-единствен индикатор за лъжата, и презрението не е такъв. Повтарям, то не индикатор за това, че някой лъже.
Както казва изследователя на невербалните поведения д-р Марк Франк: “Няма такова нещо като Пинокио-ефект“, няма един-единствен показател за това, че някой лъже.
Истината за чувството на презрение е, че криминално проявените хора и виновните често показват признаци на отвращение, когато са разпитвани.
И въпреки това, разходете се из квартала и ще забележите отново и отново хора с изражения излъчващи омраза, дори и невинни.
Презрението не е емоция, която се показва, защото някой е виновен, излъгал или извършил престъпление, а по скоро това са нещата, които мислят хората за вас като служител на реда или за това, което представлявате като личност!
В Латинска Америка може да видите емоция на презрение от честен и почтен човек с висок статус, но разпитван от някой с по-ниско положение от него или с по ниска степен на образование или социално положение.
Също така доста често може да забележите изражение на отвращение от патологично-нарцистичен човек, тъй като той ще реагира на въпросите ви като към човек, който е много под неговото ниво.Така че бъдете предпазливи по отношение на това да съдите някой, че лъже само когато на лицето му се появи израз на презрение.
Може просто човека да си мисли, че е повече от вас и да не ви харесва, а не да ви лъже!
Въпрос: Какво ще кажете за сигналите, които дава лицето и микро-израженията. Не са ли надежден показател за измама?
Отговор: Не, и никога не са били! Те са добри индикатори за чувства, усещания и психологически дискомфорт, но не непременно за измама.
Много пъти, когато виждаме тези микро знаци или по мимики на лицето, те са показателни за дълбоко емоционален стрес или дискомфорт.
Въпросът тук е какво причинява това?
Очевидно ако интервюирания реагира на някои въпроси с определени микро изражения показващи някакво неразположение, след това интервюиращия трябва да проучи защо. Но човек никога не може да знае и да приеме, че такова поведение е проява на измама.
В един от случаите, една жена при разпит показва множество микро изражения, но това беше не защото лъжеше, а заради загрижеността и, че времето на паркинга ще и изтече и ще я глобят!
Тук изразите на лицето са в резултат на психологически дискомфорт, който може да бъде причинен от безброй причини, а не непременно от измама!
Въпрос: Вие казвате, че няма еднозначни, поведенчески индикатори за измамата, а говорите за “Следи на измама”. Защо?
Отговор: От почти 30 годишната ми практика и над 10000 разпита смея да твърдя, че няма точно определени индикатори, които да казват -този лъже, а този не.
Изследователите на поведенчески реакции за съжаление са се ограничили до израженията и емоциите на лицето, докато има страшно много други области от нашето тяло, с които комуникираме , които могат да ни дадат доста ценна информация.
В моята практика съм срещал статистика от 268 случая, при които нашите служители са допуснали 100% грешки, защото са търсили признаци на измама и за себе си са ги намирали, докато човека срещу тях просто е изразявал психологически дискомфорт, в много случаи причинен от самите служители на ФБР, чрез прилагането на агресивни техники!
Въпрос: Мога ли да направя кариера чрез откриване на лъжи и измами?
Отговор: Естествено, че не! Но все пак ключът към успеха във всяка област е възможността да наблюдавате реакциите на другите.
Да, при криминалните разследвания ние се възползваме от това умение, но това го правят и в много хуманитарни науки. Така че вместо да се фокусирате върху измамите и лъжите, научете се да се фокусирате върху четенето на хората като цяло.
Наблюдението е и ключ към успеха на повечето фирми и със сигурност допринася и за откриването на иновации и хрумването на нови, добри идеи.
Така че концентрирайте се върху развитието на тези умения и както казва Пастьор:
“Шансът ще бъде на разположение на подготвения ум”
Заключение
За тези от вас, които се интересуват от психологията на лъжите и измамите, също като мен, бих искал да ви кажа, че винаги е добре да се чете от различни източници и да се разширява базата на знания от всякакви места.
Но извода, който трябва да запомните от страхотното интервю с Джо Наваро е, че има “следи”, сочещи към лъжата и измамата, но няма убедителни, красноречиви, поведенчески индикатори посочващи с пръст именно лъжата.
Джо Наваро прекарва 37 години да ги търси и все още продължава….
Вижте още по темата за лъжата:
