Според Виктор Франкъл в този живот има нещо доста иронично…
Така както страхът предизвиква появата на онова, от което се страхуваме, намерението на всяка цена да постигнем нещо го прави невъзможно.
Прекомерното намерение или както психолозите го наричат „хиперинтенцията“ се наблюдава най-често в случаи на сексуална невроза. Почакайте…
Не бързайте с изводите! Просто ще пречупим нещата през една позната ни тема.
А сега внимавайте:
Колкото повече мъжът се стреми да демонстрира сексуалната си потентност, а жената – способността си да преживява оргазъм, толкова по-малко са в състояние и двамата да успеят. Насладата е и трябва да остане страничен резултат или вторичен продукт и бива разрушена и развалена в степента, в която е превърната в самоцел.
Нека да разгледаме пример с млада жена, която се оплаквала от фригидност.
Анамнезата е разкрила, че в детството си тя е била сексуално малтретирана от баща си.
Но не това травматично преживяване, само по себе си е довело до сексуалната и невроза, както вероятно всички си помислихте. Поради четене на психоаналитична литература тя е живяла постоянно със страха от очаквания данък, който нейното драматично преживяване един ден ще вземе от нея. Тази тревожност на очакването бе дала резултат както в крайното намерение да потвърди своята женственост, така и в крайното внимание, съсредоточено повече върху нея самата, отколкото върху партньора.
Разбирате ли?
Това бе достатъчно, за да направи тази жена неспособна на върховото изживяване на сексуалното удоволствие. Оргазмът станал обект на намерение, а също и обект на внимание, вместо да остане непреднамерен резултат от посвещаване и отдаване на партньора. Когато вниманието на тази жена бъде пренасочено към истински важния обект, т.е партньора , оргазмът спонтанно се бил появил.
Защо ви казвам всичко това?
Защото днес, в тези нови за всички времена, важно е да осъзнаем един…
? Безспорен факт: страхът довежда до онова, от което се страхуваме, а хипер желанието прави невъзможно онова, което желаем.
Казано по-простичко: Ако смятате, че парите са коренът на всяко зло, ако се страхувате от тях, то трудно ще ги имате. И обратно: ако прекалено много се стремите към тях, правите и невъзможносто с цената на всичко да ги имате, то те като че ли бягат от вас.
Нека да разгледаме още един случай от практиката на Виктор Франкъл!
Млад лекар изпитвал непрекъснат страх от изпотяване. Всеки път когато очаквал да го избие пот, тази тревожност била достатъчна, за да ускори изобилното изпотяване.
За да разчупи този затворен кръг, той трябвало умишлено да вземе решение да покаже на хората колко много може да се поти. Седмица, след като започнал терапията, той докладвал, че всеки път като срещал някой, който задейства тревожността на очакване, той си казвал: „Преди се потях само по един литър, но сега ще излея поне 10 литра!“
Знаете ли какъв бил резултатът?
След четиригодишно страдание от тази фобия, след една-единствена сесия, той бил в състояние в продължение само на седмица да се освободи завинаги от страха си.
Тази лесна процедура се състои в преобръщането на нагласата: страхът се заменя от парадоксалното желание.
Чрез това лечение се отнема вятърът от платната на тревожността.
Тази процедура обаче трябва да използва специфично човешката способност за безпристрастност към себе си, присъща на чувството за хумор.
В книгата си Тhе Individual and His Religion “ Гордън Алпорт пише:
Невротикът, който се научи да се надсмива над себе си, е може би на път да се справи сам, а вероятно и да се излекува.
Парадоксалното намерение не е панацея.
Все пак то е полезен инструмент при облекчаване на състояния на тревога от несигурното бъдеще, характерно за събития, резултатът от които не можем да предвидим.
