Тук ще ви разкажа:
- как нацистката система пречупвала личността
- как личността се противопоставяла на системата
- какви стратегии са ползвали, за да се спасят
Из разказа на един оцелял…
Личността:
Това е нашата стратегия за адаптация към света около нас и от това какъв е този свят зависи това какви сме ние – пише Илия Латипов.
Нацистката система през 1938 – 1939 г. по време на пребиваването в Бетелхейм в Дахау и Бухенвалд още не била насочена към тотално изтребване, макар да не се интересували и от живите.
Тя била ориентирана към „възпитание” на робски труд: съвършени и послушни, не мислещи за друго, освен за милостта на господаря.
Трябвало от съпротивяващата се зряла личност да направят изплашено дете, насила да постигнат незряло поведение у човека, да достигнат неговия регрес – до дете или животно, жива биомаса без личност, воля и чувства. Биомасата се управлява лесно, тя не предизвиква съчувствие, тя е лесна за презиране. Удобна е за господарите.
Звучи грозно, брутално и за съжаление е било истинско…
Обобщавайки основните психологически стратегии за потискане и сломяване на личността, описани в работата на Бетелхайм, отделихме няколко универсални ключови стратегии.
Дори и днес, макар и в малко по-различни варианти се повтарят и продължават да се повтарят на всички нива на живота в обществото: от семейството до държавата. Нацистите просто са събрали всичко това в единен наръчник по насилие и ужас.
Как личността се превръща в биомаса:
Правило №1
Накарай човека да се занимава с безсмислена работа.
Едно от любимите занимания на есесовците е:
Да карат хората да вършат съвършено безсмислена работа, като затворниците добре разбирали, че тя няма смисъл.
Местенето на камъни от едно място на друго, копаенето на ями с голи ръце, когато лопатите са на една ръка разстояние. Защо?
„Защото аз така казах, еврейска мутро!”, „Защото трябва”, “Защото твоята работа е да изпълняваш, а не да мислиш”.
Правило № 2
Въведи взаимоизключващи се правила, нарушенията, на които са неизбежни.
Това правило създавало атмосферата на постоянен страх от това да не бъдеш заловен. Хората били принудени да се договарят с надзирателите като така изпадали в пълна зависимост от тях.
Разкривало се голямо поле за шантаж:
Надзирателите можели да обръщат внимание на нарушенията, но можели и да не обръщат – според едни или други услуги.
(Пълен аналог на абсурдът и противоречието на родителските искания или много от държавните закони.)
Правило № 3
Въведи колективна отговорност
Колективната отговорност размива личната.
Това е старо правило.
Но при условие, че цената на грешката е прекалено висока, колективната отговорност превръща всички членове на групата в надзиратели един за друг. Самият колектив става неволен съюзник на СС и администрацията на лагера. Често, позовавайки се на моментен каприз, есесовеца давал поредната си безсмислена заповед.
Стремежът към подчинение се отразил така силно на психиката, че винаги се намирали затворници, които дълго се придържали към заповедта и принуждавали и другите към това.
Така, веднъж надзирателят заповядал на група затворници да мият обувките отвън и отвътре с вода и сапун. Обувките ставали твърди, като камък и натъртвали краката.
Заповедта повече никога не се повторила. Освен това много от затворниците, които били отдавна там, всеки ден миели обувките си и обвинявали тези, които не го правели за небрежни и мръсни.
///
Това са първите три „предварителни правила”.
Ударното звено, раздробяващо вече подготвената личност на биомаса, са следващите три. Да видим:
Правило № 4
Накарай хората да повярват в това, че от тях не зависи нищо.
За целта:
Създай непредсказуема обстановка, в която е невъзможно да бъде планирано каквото и да било и накарай хората да живеят в съответствие с инструкциите, предотвратявайки всякаква инициатива.
По този начин била унищожена група чешки затворници.
Това, което направили нацистите било следното:
За определено време ги отделили като „благородни”, имащи правото на определени привилегии, живеели в относителен комфорт без работа и лишения. След това чехите внезапно били накарани да работят в кариерата, където били най-лошите условия и най-голямата смъртност, като освен всичко това намалили и дневния прием на храна.
След това направили обратното!
Изместили ги в хубаво жилище и лека работа. След няколко месеца отново в кариерата и т.н., докато накрая никой не останал жив.
Пълната липса на контрол върху собствения живот, невъзможността да предсказваш за какво те поощряват или наказват, разклаща земята под краката ти. Личността не успява да изработи стратегия за адаптация и се дезорганизира напълно. Какви извратеняци само…
Оцеляването на човек зависи от неговата способност да съхрани за себе си част от свободното поведение, да удържи контрола над някой важни аспекти от живота, независимо от условията, които ни се струват непоносими… Даже незначителната, символична възможност да действаме или да не действаме, но по своя воля, позволяваше да оцелеят и такива като мен.” – Б. Бетелхейм
Жестокият график за деня постоянно преследваше хората.
Ако закъснееш една – две минути за миене – ще закъснееш и за тоалетната. Ако закъснееш с оправянето на леглото (в Даху тогава все още имаше легла) – няма да имаш закуска. Бързането, страха да закъснееш, нито секунда да се замислиш или да спреш…
Постоянно те следят безупречните надзиратели: време и страх.
- Не ти си този, който планира своя ден.
- Не ти си този, който избира с какво да се занимава.
- И не си ти този, който знае, какво ще се случи след това.
Наказанията и поощренията бяха без никаква система.
Ако в началото затворниците са си мислили, че добрият труд ще ги спаси от наказание, то след това идваше момента, в който разбираха, че нищо не гарантира измъкването от добива на камъни в кариерата.
Награждавали ги просто така – обикновен каприз на SS-овеца.
Правило № 5
Накарай хората да се правят, че не виждат и не чуват нищо.
Бетелхайм описва следната ситуация:
Есесовец пребива човек. Минава колона от роби, която забелязвайки избиването на човека, дружно обръща глава настрани и рязко ускорява крачка, като по този начин показват, че „не са забелязали” случващото се. Есесовецът, без да прекъсва заниманието си, крещи „Браво!”, защото затворниците са демонстрирали, че са усвоили правилото „ да не знаят и да не виждат това, което не трябва”. А при затворниците се увеличава срама, чувството за безсилие и едновременно с това, те неволно стават съучастници на есесовеца играейки неговата игра.
В семействата, където процъфтява насилието, е честа ситуацията, когато някой от родителите вижда и разбира всичко, но се прави, че нищо не вижда и не знае. Например, майката спрямо детето си, което е жертва на сексуално насилие от страна на бащата / пастрока…
В тоталитарните държави правилото „всички знаем, но се правим че….” е било най-важното условие да имате добро и дълго съществуване.
Правило № 6
Накарай хората да преминат своята последна вътрешна граница.
За да не се превърнете в ходещ труп, а да останете човек, макар унижен и деградирал, е необходимо през цялото време да осъзнавате, къде е тази черта, след която няма връщане, черта, след която не трябва да бъде прекрачена при никакви обстоятелства, дори ако живота ви е в опасност.
Ако ти си оцелял с цената на прекрачването на тази черта, то ти ще продължиш живот, изгубил всякакъв смисъл. – Б. Бетелхейм
Бетелхайм разказва много нагледна история за „последната черта”.
Тя гласи:
Веднъж есесовец забелязал двама евреи, които „стачкували”.
Той ги накарал да легнат в мръсната канавка, извикал затворник-поляк от другата група и му заповядал да закопае евреите живи.
Полякът отказал. Есесовецът започнал да го бие, но полякът продължил да отказва. Тогава надзирателят им заповядал да си разменят местата, и двамата евреи получили заповед да закопаят поляка.
И те започнали да закопават своя колега по нещастие без никакво колебание. Когато полякът бил почти закопан, есесовецът им заповядал да спрат, да го изкопаят, а след това отново те да легнат в канавката.
И отново заповядал на поляка да ги закопае.
Този път той се подчинил – или от чувство за мъст, или мислейки, че есесовецът също ще ги пощади в последната минута.
Но надзирателя не ги пощадил: той стъпкал със своите ботуши земята над главите на жертвите. След пет минути единия мъртъв, а другия умиращ били изпратени в крематориума.
Резултатът от реализацията на всички правила:
Заради постоянно внушаваната мисъл, че няма на какво да се надяват, пленниците повярвали, че те не могат да влияят на своето положение – такива затворници ставали в буквалния смисъл нищо повече от биомаса, ходещи трупове – Б. Бетелхайм
Процесът на превръщане в подобно зомби бил прост и нагледен.
От начало човекът спирал да действа по своя воля: не му останал вътрешен източник на движение, всичко, което правел се определяло на базата на натиск от страна на надзирателя. Хората автоматично изпълнявали заповеди, без никаква избирателност.
След това спирали да вдигат краката си при ходене, започвали да ги влачат. След това започвали да гледат само пред себе си.
И тогава настъпвала смъртта.
В зомби хората се превръщали тогава, когато отхвърляли всеки опит да осмислят собственото си поведение и изпадали в състояние, при което можели да приемат всичко.
Тези, които оцелели, разбрали нещо, което преди не осъзнавали:
Те притежавали последната, но може би най-важна човешка свобода – във всяко обстоятелство да избират свое собствено отношение към случващото се. Защото там, където човек спирал да има лично отношение, започвало зомбирането…
Днес наблюдавате ли го това?
Източник: Бруно Бетелхайм – американски психолог от австрийски произход, философ по образование. Особено сериозен е приносът му към детската психология и теориите за аутизма.